Триумф на консервативното

Избрано 10.06.2024 17:21 Снимка: ДНЕС+

Триумф на консервативното

По цяла Европа консервативното е във възход. Крайно време беше, макар че можеше и повече – либералната лудост трябва да се отсече отведнъж, като с брадва, а не да се изтласква постепенно, защото не остана време. Но за Европа е рано да се говори. То и за у нас е рано, но все пак някаква картина се оформя.

Очевидно консервативното победи. Всяка от партиите, които показаха, че са в настъпление, е по някакъв начин консервативна.  Либералните са в отстъпление. Затова консервативните не бива да включват либералните в сметките си за правителство, за да не повторят грешката на „сглобката“. Сега от победителите се очаква кабинет. А пък онези, които ще останат в истинска опозиция, не бива да го преживяват много дълбоко, защото докато са така, отново ще започнат да вдигат доверие. Такава е народопсихологията.

Когато говорим за консервативно, натъжен съм от представянето на партията, която има тази дума в името си – КОД. Но лошото представяне на КОД не означава, че консервативното в България е слабо и че е задушено от всевъзможен ляв популизъм. Не, просто българският консерватизъм, както сме казвали и друг път, е малко чудноват. Той не е западноевропейският елитарен консерватизъм, а е по-народняшки, каквато е и страната ни. В него могат да се преброят три основни направления с много поднаправления вътре в тях.

Най-много са консервативните хора, приемащи за своя скромна, но съвсем органична идеология нормалността и здравия разум. Тези хора виждат своето представителство в ГЕРБ. Те искат по-малко палячовци в политиката и да бъдат оставени на спокойствие да си вършат работата.

После идват радикалните консерватори. В тази група се включват всички, които се вслушват в популизъм, национализъм (шовинизъм), евроскептицизъм и прочие приказки, обещаващи изчегъртване на статуквото, експроприация на експроприаторите и „нов ред на земята“, както се пееше в онази стара песен за Рим, Берлин и Токио. По принцип националистите не са консерватори, но по стечение на обстоятелствата днес попадат в тази категория и всички са съгласни. Така че и ние ще ги броим там.

Най-сетне, третото течение, с, нека ги наречем така – академичните, теоретичните консерватори. Именно те виждат себе си в партията на Петър Москов. Това са хора със задоволителна обща политологическа култура, запознати са с основните идеологии и знаят коя от тях отговаря на манталитета, възпитанието и ценностите им. Тези хора да много повече, отколкото гласуват за КОД. Не гласуват, защото са скептици и като такива не виждат светлина в края на тунела, знаят че КОД е автентична консервативна партия, но все още не вярват, че е истински играч на политическата арена.

От тези три течения се състои иначе пълноводната река на българския консерватизъм –прагматици, патриоти и умници. В новия парламент първите ще бъдат представени от ГЕРБ, СДС и ДПС, вторите – от „Възраждане“ и може би „Величие“, които не са нищо друго от пореден опит в същата посока. Какво се шокирате? Явлението „Величие“ се е случвало и преди. Има крайно фрустрирани избиратели, които гласуват за всекиго, у когото видят надежда да „е*е м@йката“ на статуквото и когато самият той се превърне в статукво, влизайки в парламента, да се огледат за негов заместник.

Третият вид консерватори – умниците – в този парламент останаха номинално непредставени, но не и съвсем, защото грижата за тяхното представителство се поема от ГЕРБ.

Може да ме замеряте с яйца и гнили домати, но аз съм склонен към консерваторите вече да причисля и БСП, защото тя, въпреки опустошенията, които продължава да ѝ нанася Корнелия Нинова, е притисната от една модерна левица, което я превръща в класическа левица, а всяка класика малко или много е консервативна.

Що се отнася до ИТН, те са популисти и могат да бъдат всякакви. В момента имат шанса да се присламчат към консервативната коалиция заедно с ГЕРБ и ДПС и съм сигурен, че ще се впишат успешно до следващото раздаване на картите.

Либералният лагер е представен от „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ. Пиша ги поотделно, а  не ППДБ, както продължават да ги пишат останалите, защото това вече са три твърде различни помежду си субекта. Безспорно носителят на либералното в тази групичка е „Да, България“. Там са всички ярки фигури на новата левица – Христо Иванов, Антоанета Цонева, Ивайло Мирчев и т.н. Мнозина се заблуждават, че би било много сладурско, ако ППДБ се разцепи на ПП и ДБ и ДБ се съюзи с ГЕРБ в името на дясно управление. Не се заблуждавайте. Именно ДБ и по-специално „Да, България“, защото ДСБ след всичките си пируети през годините се е свило почти до съдебната си регистрация, са културните марксисти. Промяната са ентъртейнъри, които няма да бъдат помнени още дълго. Безспорно в техните редици има свестни хора, но те ще се разпилеят по другите партии в мига, в който лидерството им, олицетворено от Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова, Даниел Лорер (за когото скоро няма да чуем, защото отива в Брюксел, или ако чуем, то ще е някоя изцепка като тези на бившите Радан Кънев и Елена Йончева) и дано не пропускам някого, се разпадне и тези личности потънат там, откъдето са изпълзели. В следващите години либералният лагер не бива да бъде допускан във властта, дори ако щете и за негово собствено добро. Чувате ли, г-н Борисов?

И нека завършим невчесаните си мисли за българския консерватизъм отново с КОД и Петър Москов, защото са ми по някакъв начин слабост. Предупреждавахме ги за тази грешка – събирането на различни субекти няма да доведе до аритметичен сбор на досегашните им проценти подкрепа. В повечето случаи резултатът ще е по-малък. През април 2023 КОД сами имаха 0.31%. Сега, след проекта „Синя София“ щяха да имат повече – да речем почти толкова, колкото имат и в невероятната си коалиция с почти всички безнадеждни партии (нека не ми се сърдят). Какво им донесе включването на едно ДБГ (бивша Меглена Кунева)? Защо листата им за Европейски парламент не оглави д-р Москов, а Цвета Кирилова, която се прочу покрай „Възраждане“, покрай кандидатурата си за президент, която предизвика не едва и две дяволити усмивки, и която, веднага щом „Синя България“ я издигна, обяви за свой приоритет как ще докаже на Европа, че Спартак е българин? Сега заради тая коалиция и субсидия няма да вземат. А ако се бяха явили сами, сигурно щяха.

Но нека не униват. Още не е късно да се превърнат в монолитна партия. Всички участници в коалицията, които доказано нямат никаква политическа перспектива самостоятелно, нека се влеят в една нова парния както СДС навремето, лидерите им да оформят националното ръководство, което, ако щете, може да се оглавява ротационно от всеки от тях, и да структурират публичното си говорене така, че да убедят хората, че са някаква алтернатива. Да си поставят велики цели – Москов премиер, Вили Лилков кмет на София. И да вървят напред!

Иначе съм доволен. Резултатите и в България, и в Европа показват отрезвяване. Но може още. Още много може. Освен това мисля, че Картаген – този бастион на индоктринирани олигофрени – трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община. 

CHF CHF 1 2.05617
GBP GBP 1 2.3135
RON RON 10 3.93029
TRY TRY 100 5.59171
USD USD 1 1.82532