Днес Наказателният съд в Триполи ще проведе своето заседание, което се очаква да бъде последно, по делото срещу Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж, обвинени в заразяването на над 400 деца с вируса на СПИН. На него се очаква да пледира адвокат Осман Бизанти, тъй като досега пледоариите на защитниците на подсъдимите не са започнали.

За това какъв изход вижда от този мъчителен съдебен процес репортерът на Агенция БГНЕС Калина Петрова разговаря с координатора на българската защита и председател на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски.

К.П. -Според френските адвокати съпричастни към процеса в Либия срещу българските медици записът на обиска на дома на д-р Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева състоял се преди влизането им в затвора няма никаква стойност. Вашето мнение какво е - ще бъде ли той взет на сериозно от съда?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Суверенно право на съда е да формира своето вътрешно убеждение и да преценява кои доказателства следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях да се формират и правните изводи и в крайна сметка и присъдата, но във всички случаи съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. И отговорът на въпроса дали ще ги възприеме или не, ще го получим едва след като бъдат огласени присъдите и едва след като бъдат изготвени мотивите към присъдите, тъй като в практиката в сложните процеси първо се обявяват присъдите, а мотивите се обявяват по-късно. Лично ние екипа от български защитници действително намираме, че този запис няма абсолютно никаква юридическа стойност, тъй като неговото създаване не е в рамките на законовите правила, поради което той не може дори да бъде кредитиран, дори и да е автентичен. Отделен е въпроса доколко този запис е автентичен, доколко той намира своето първо показване публично 8 години след събитията и редица други въпроси, които категорично намират своя отговор в едно единствено твърдение, че той няма юридическа стойност, без да ги коментираме тези въпроси. Но те са достатъчно много за непосветените и не изкушените в наказателното право, така че изводът на френските колеги не се различава и от нашето становище.

К.П.: В този запис бяха показани едни празни банки, в които се твърди, че е имало заразата на СПИН, как обосновава либийската защита това и какви са обясненията?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Не може да се говори за обяснение, би могло единствено да се направи анализ на това какво представлява въпросния филм и какво съдържа като доказателствен материал, очевидно нищо не съдържа. Дори и да бъде скрепен със свидетелски показания какъвто опит бе направен в съдебно заседание. Той завърши с един ефектно отигран, а може би и не отигран просто естествен припадък, тъй като безкрайно трудно е бих казал невъзможно е от нищото да се направи нещо. Доколкото може да се цитира старата латинска максима... “От нищото нищо не става и нищото в нищо се превръща”. Това е нашият коментар за тези доказателства и един уважаващ себе си съд не би следвало да ги кредитира. По какъвто и да е начин.

К.П.: Намекнахте за този припадък дали той е поради здравословни причини или поради неистината, която се говореше по време на съдебното заседание на въпросния свидетел. ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Причините за припадъка могат да бъдат най-различни, включително и тези, за които намеквам, с намека съм длъжен да спра, но в крайна сметка не мога да я знам точната причина. Но що се касае за доказателството, доказателството, което не е събрано по предвидения от закона ред се счита за несъществуващо. И не случайно бе направен опит със свидетелски показания да бъде създадена някаква законова придвиденост на този запис, тъй като очевидната юридическа несъстоятелност не бе подмината и от присъстващите в залата.

К.П.: Вие сте координатор на българските адвокати, какво споделят те след последното съдебно заседание за очакващото се вероятно последно заседание ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Не бих коментирал като отправна точка споделеното от последното съдебно заседание, тъй като от самото изработване на защитата до Върховния съд и до настоящия момент позицията на българската защита, основана на безспорните доказателства по делото, е една и съща непроменена, а именно няма нито едно доказателство, от което да се направи извод за виновност на българските медици. Точно обратното за това защитата винаги е била съвършено спокойна в чисто юридически план, включително и в драстичните откази, които направи председателят на съдебния състав за назначаване на нови експертизи и за допускане на нови доказателства, искани от българската защита, тъй като в крайна сметка защитата в един процес няма за задача да доказва невиновността на тези които защитава. Задължението на този, който обвинява е да докаже своята теза. Отдавна българската защита е разбила тезата на обвинението. Аз бих добавил, че самото обвинение само се дискредитира изоставяйки първоначалната теза за международен заговор, за участие на американски и тайни служби, за заговор насочен срещу Джамахирията, споделям това за тези които са забравили историята на процеса, който започна в един специален съд, в последствие заличен като институция в самата държава, а и от самия първоначален акт не остана нищо.

К.П. - Вие сте представили всички доказателства, днес предстоят пледоарите, основната теза разбрахме, че ще бъде невинност за българските медици нещо по конкретно може ли да ни кажете за пледоарите ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Какво смята да поднесе българската защита това ще го чуят всички в съдебната зала. Не е тайна, че основната теза, която бе развита и при първото разглеждане на делото, пред Върховния съд на Джамахирията ще бъде водеща и единствена теза и пред настоящия съд, а именно невиновност на подсъдимите. Като аргументите са изключително много в тази насока. Аз само ще си позволя да припомня, че четири от аргументите на защитата срещу смъртните присъди всъщност бяха споделяни и в мотивите на Върховния съд, с които смъртните присъди бяха отменени. Бяха дадени указания за изясняване на тези спорни моменти, т.е. на недоказаност на обвинението, но тези указания не са изпълнени. Или казано по друг начин един обективен съд при наличие на задължителни указания има пред себе си една единствена възможност и то е оправдателна присъда.

К.П. - А какво все пак очаквате, оптимист ли сте ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Казваме обективен съд, дали либийският съд ще бъде обективен или не, това ще се коментира след като бъдат произнесени присъдите. Само при оправдателна присъда, ние можем да говорим за обективен съд. Защитата не би желала да се ангажира с оценка на направени изявления, включително и наши, от представители на Министерството на външните работи, за това какви присъди следва да се очакват. Защитата има за задача да иска оправдателни присъди и да изложи съответните аргументи и да ги обоснове. Други правят предположенията, тъй като очевидно оперират или поне такава убеденост се създава в българското общество с факти, които не се огласяват, но това е тема, която ние не желаем да коментираме. Журналистите и обществениците могат да коментират това, което се случва, сигналите са разнопосочни. Примерно изявлението на сина на Муамар Кадафи за корупция, за не добре действаща система на здравеопазването. От друга страна изявлението на неговия баща, че враговете са убити, но ако има врагове те трябва да бъдат убивани, от скандиранията на близките на пострадалите и от много други факти, които са далеч, далеч извън рамките на процеса и в крайна сметка следва да се ценят от други и от представителите на други институции, а не от защитата. Защитата се движи единствено и само в рамките на процеса и тя пледира за оправдателни присъди и очаква да види един независим, достоен и справедлив съдебен акт.

К. П. - Това последната инстанция ли е и има ли друга възможност, ако не дай си Боже се случи най-лошото и бъдат осъдени медиците ни отново на смърт ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Не това въобще не е последна съдебна инстанция. След тази инстанция отново предстои Върховен съд и във всички случаи делото отново ще стигне до Върховен съд независимо от това кой ще обжалва, във всички случаи има един недоволен и той обжалва. Така че последното действие на този процес дори не е започнало.

К. П. - Тогава в какви срокове виждате, че може би ще излезе решението на този съд, ако можем да говорим за срокове, и да влезе във Върховен съд и кога виждате края на процеса ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Най-вероятно присъдата ще бъде произнесена в сравнително скоро време между 30 и 60 дни от заседанието. А отговорът на другата част на въпроса ще го направим след като чуем акта на либийския съд.

К. П. - Оптимист ли сте все пак ?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Колкото и странно да звучи особено на фона на това, което се случва - българките минаха през една смъртна присъда, преминали са и през осем години близо лишаване от свобода, адвокатският ни екип е оптимистично настроен, защото доказателствата по несъмнен начин сочат пълна невиновност и вече е публична тайна за световното обществено мнение, че нашите медици са невинни. При това положение просто нямаме право да не бъдем оптимисти. В крайна сметка ние сме юристи и сме убедени, че рано или късно правото ще възтържествува и нашите медици ще се завърнат в България. Винаги съм вярвал, че ще се завърнат в България и единственото нещо, което в тези две години, в които с този адвокатски екип участваме, ме е притеснявало дали техните съпротивителни сили ще бъдат достатъчни да издържат в този дълъг и мъчителен процес да дочакат неговия край. Но вече сме убедени тези хора издържаха и ще издържат. Поклон пред тяхната морална и физическа устойчивост.

К. П. - Процесът се определя от самото начало като политически, ако все пак медиците ни получат смъртни присъди, вярвате ли че политиците ще успеят да довършат нещата докрай?
ТРАЯН МАРКОВСКИ: Политическата нишка съпътства този процес от самото начало. Политическата нишка може да се окаже и майка на процеса. Очевидно е за обществото, че наред с фасадната юридическа страна на процесите текат и други процеси. Посветените, ако желаят могат да ги коментират, но в крайна сметка юридическия екип гледа своята част от работата и мисля, че я свърши достатъчно добре. Тъй като в един момент имаше и такива гласове в България, ами ако са виновни, а вече никой в България, а и в целия свят не се съмнява, че тези хора са невиновни. Ние изпълнихме своята част от мисията – ние разбихме обвинението и доказахме по несъмнен начин невиновността на нашите подзащитни. От тук нататък има думата или съда или политиката, както се разберат. Ние изпълнихме своята част и ще я довършим до край. /БГНЕС