САЩ се оттеглят от преговорите, оставят Европа да се оправя сама

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е казал след разговора с Путин на евролидерите, че руският президент не иска да спира войната докато не унищожи Украйна. Разкритието направи вчера The Wall Street Journal, цитиран от медиите по цял свят.

Мнозина си задават въпроса докъде ще стигнат нещата, особено след появата на съобщения, че Тръмп може би е решил да се оттегли от посредничеството за мирно уреждане на конфликта и да остави Европа да се оправя сама с Путин.

Все повече лидери на европейски държави признават нуждата Европа да започне да се въоръжава.

Това намекна и премиерът Росен Желязков след срещата си с италианската министър-председателка Джорджа Мелони в Рим. Той сподели, че започва сериозна работа по инфраструктурни проекти, както и по съвместни проекти в областта на отбранителната индустрия. И акцентира върху различните възможности по линия на европейските политики за индустриално сътрудничество в областта на отбраната - да се търсят нови източници на финансиране и ангажиране на частната отбранителна индустрия, с привличане на ресурси отвъд бюджетните.

Европейският отбранителен фонд дава възможности за джойнт венчъри между двете държави, между българската и италианската отбранителна индустрия, изтъкна Желязков. Европейската отбрана до голяма степен зависи от увеличаване на европейския бюджет за отбрана, подчерта премиерът.

Според отлично осведомени източници в разговора си с евролидерите Тръмп за първи път признал, че Путин не иска да спре войната - и те са силно притеснени от това, което са чули от американския президент.

Особено притеснително е изявлението му, че може да се оттегли от преговорите за мирно уреждане на конфликта. "Това не е моята война. Забъркахме се в нещо, в което не трябваше да участваме", заяви американският президент пред журналисти след разговора си с руския диктатор.

Светлина в тунела

Европейските лидери все пак виждат някои плюсове. Процесът е помогнал да се изясни за всички, включително и за Тръмп, каква е позицията на Путин. Той не желае да спре войната на този етап. За европейците е ясно, че сега до голяма степен от тях зависи да подкрепят Украйна, защото Тръмп вече заяви как САЩ се отказват от мирния процес - Москва и Киев трябва да преговарят сами, защото никой друг не знаел конкретни детайли за примирието.

Европейците не вярват, че администрацията на Тръмп ще спре износа на американски оръжия, докато Европа или Украйна плащат за тях, пише WSJ.

По въпроса за войната в Украйна, Путин все още командва

Според Том Никълс, сътрудник на The Atlantic, Путин все още командва. Коментарът му е озаглавен: "Путин все още командва. Тръмп не може да сложи край на войната в Украйна и го знае".

Путин, излъчвайки увереност, излезе пред Тръмп само няколко минути след разговора и разговаря лично с медиите, което му позволи да направи първия ход в оформянето на дискусията. Днешните руски автократи разбират връзките с обществеността много по-добре от мрачните си съветски предшественици, пише Никълс и цитира думите на Путин:

"С президента на САЩ се договорихме, че Русия ще предложи и е готова да работи с украинската страна по меморандум за евентуално бъдещо мирно споразумение, в който да се определят редица позиции, като например принципите на уреждане, сроковете за евентуално мирно споразумение".

Това е универсалният език на политическото протакане. "Русия ще предложи" означава "Ще се бавим, а след това ще измислим неприемлив набор от опорни точки". "Готови сме да работим по меморандум" означава "Ще се съгласим по принцип да говорим за това, че ще говорим за неща". "Определяне на редица позиции" означава "Ще предложим списък с незадължителни условия". А "времето на евентуално мирно споразумение“ означава "Ще определим някаква недостижима дата от графика за прекратяване на огъня и след това ще го провалим", пише експертът.

Разбира се, Тръмп не вижда нещата по този начин. След като изявленията на Путин излязоха наяве, президентът публикува своя собствена версия на разговора в социалната си платформа Truth Social (която, трябва да се приеме, е по-авторитетна от всичко от пресслужбата на Белия дом). "Русия и Украйна - написа Тръмп - незабавно ще започнат преговори за прекратяване на огъня и, което е по-важно, за прекратяване на войната". След като обясни за всички пари, които всички биха могли да спечелят, ако двете страни успеят да прекратят войната, Тръмп повтори: "Преговорите между Русия и Украйна ще започнат незабавно."

Но изявлението на Путин на практика превантивно подкопа всичко твърде положително от страна на Тръмп. (Руснаците също така отприщиха масирана атака с дронове срещу Украйна същата нощ, което би трябвало да е знак, че разговорите вероятно няма да постигнат голям напредък), обяснява Никълс.

Сега Тръмп заяви, че условията за прекратяване на огъня "ще бъдат договорени между двете страни, както може да бъде само, защото те знаят подробности за преговорите, които никой друг не би могъл да знае". Това е далеч от глупавото предизборно обещание на Тръмп, че може да сложи край на войната за един ден, може би дори преди встъпването му в длъжност.

Отстъплението на Тръмп може също така да отвори вратата за подновяване на санкциите. Президентът не обича да изглежда слаб и ако Путин продължи с касапницата, други републиканци може да успеят да притиснат Тръмп да реагира. В най-добрия случай те биха могли дори да убедят Тръмп да помогне на Украйна с повече оръжия, но това изглежда малко вероятно, Тръмп превърна Америка във функционален съюзник на Русия, а Тръмп изглежда се страхува лично да разгневи Путин.

Възможно е Путин да е готов за някакво споразумение за прекратяване на огъня, дори само за да могат силите му да си поемат дъх и да се прегрупират, правителството му да се отърве от някои санкции, а самият Путин да поддържа реда в собствената си политическа къща на Червения площад. Той и преди го е правил в Крим, играейки с времето, докато планира следващия си ход. Но ако това се случи, то няма да е заради усилията на Тръмп - и дори самият президент изглежда вече го знае, заключава Том Никълс.

Европейските лидери казали на американския президент, че срещата трябва да доведе до безусловно прекратяване на огъня. Тръмп обаче контрирал, че не харесва термина "безусловно", въпреки че самият той в началото на май бе призовал за "30-дневно безусловно прекратяване на огъня". В крайна сметка европейските лидери отстъпили.

Първите преки преговори между Русия и Украйна от три години се проведоха в Истанбул на 16 май. На срещата руската делегация, оглавявана от помощника на руския президент Владимир Медински, поиска Киев напълно да предаде частично окупираните Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и заплаши със завладяване и на Сумска и Харковска област, ако това искане не бъде изпълнено.

Тръмп изглежда е решил наистина да оттегли САЩ от преговорите. Пред репортери в Белия дом той намекна, че може да изостави напълно усилията за посредничество в мирно споразумение, оплаквайки се: "Това беше европейски проблем. И трябваше да си остане такъв. Но предишната администрация ни убеди категорично, че трябва да се намесим."

Според германския министър на отбраната Борис Писториус, Русия примамва Тръмп с възможна сделка, преди да продължи да "печели време с празни приказки".

Путин няма да спре войната, докато не унищожи режима в Киев

Най-важният извод от всичко случило се е ясен - Русия не иска примирие, преди да получи отстъпки, които биха означавали край на демократична и независима Украйна.

Червените линии на Москва не са се променили от началото на пълномащабната инвазия, започната от Путин.

Руският лидер и най-близките му съветници нееднократно очертават тези условия в продължение на месеци – условия, които на практика биха разкъсали украинската държава. Те искат гаранции, че Киев никога няма да се присъедини към НАТО, че ще остане геополитически неутрален и неспособен да определя сам бъдещето си, както и с тежки ограничения върху въоръжението.

Москва също така иска Крим и четирите източни области, които претендира като част от Руската федерация, да бъдат международно признати като такива.

Дори и Зеленски да беше склонен – а той не е – да отстъпи пред исканията на Путин, е малко вероятно да получи одобрението на парламента си или да спечели референдум. Мнозина в армията биха били отвратени и разгневени и биха се запитали за какво са били всички тези жертви. Страната би потънала в политическа криза.

Мерките на Европа

Както съобщи германският канцлер Фридрих Мерц, всички участници в многостранната телефонна конференция са изразили готовност да продължат да оказват всеобхватна подкрепа на Украйна. Според него европейските страни са се съгласили да засилят санкционния натиск върху Русия. Мерц обаче не уточни дали администрацията на Тръмп е готова да се присъедини към тези мерки.

"Европа и Америка са обединени в подкрепата си за Украйна по пътя към прекратяване на огъня. Европа ще засили натиска върху Москва чрез санкции. Договорихме се за това с президента на САЩ Доналд Тръмп след разговора му с Путин", подчерта той.

Путин налага "буферна зона на сигурност"

Руският президент вчера обяви решението си да установи "буферна зона за сигурност" по границата с Украйна.

Говорител на украинското външно министерство отбеляза, че изявленията на Путин относно създаване на "буферна зона" по границата с Украйна само потвърждават, че диктаторът в Кремъл е основното препятствие пред мира.

"Припомням на света, че изявленията на Путин идват на фона на активните усилия за постигане на цялостно, трайно прекратяване на огъня, за спиране на убийствата и за насърчаване на мира", написа Сибига в публикация в Х.

Той подчерта, че тези "нови агресивни претенции" ясно отхвърлят усилията за установяване на мир и демонстрират, че Путин „е бил и остава единствената причина убийствата да продължават“. „Той (Путин) трябва да бъде подложен на повече натиск да прекрати тази война“, настоя Сибига.

Засега призивите на Киев остават без отговор...