ЕС и Свят 16.11.2026 15:41 Снимка: ДНЕС+
Мъжете по джапанки, които армиите с изтребители не могат да победят
Не можете да разберете какво се случва в Йемен, ако следите само днешните новини. За да проумеете ситуацията, трябва да знаете кои са хутите и защо са толкова силни. Тук ще ви представя някои от фактите и събитията, които разкриват какво всъщност се случва в Йемен в момента. Ето каква е предисторията.
Всичко започва през 1979 г. в Дамадж - град в провинция Саада, която е в самото сърце на йеменските зейдити. Шейх на име Мукбил ал-Уадии - зейдит, възприел вдъхновения от Саудитска Арабия уахабитски салафизъм - основава там религиозно училище, наречено "Дар ал-Хадис". То се разраства, превръща се в едно от най-големите в Йемен и започва да привлича млади зейдити. Представете си само: салафитско училище, което процъфтява насред крепостта на зейдитите. Няколко зейдитски учени, сред които Бадр ал-Дин ал-Хути, съзират заплаха и създават контрадвижение - "Вярващата младеж" (Al-Shabab al-Mu'min). Запомнете това име. Изследователите спорят доколко ролята на въпросното училище е била ключова за възникването на конфликта. Марике Бранд разглежда привнесения салафизъм като основен двигател на напрежението, докато Лоран Бонфоа твърди, че той не е бил директен "износ" от страна на саудитската държава.
През 1990 г. Северен и Южен Йемен се обединяват. През 1993 г. партията "Хак", основана от Бадр ал-Дин, участва в първите многопартийни избори на Арабския полуостров и печели две места в парламента - едното от които заема синът му Хюсеин. Социалистическата партия, която е управлявала бившия Южен Йемен, остава на трето място. Чувствайки се изолирана, тя настоява за предоговаряне на условията за обединение или за правото на Юга да се отцепи. През 1994 г. избухва гражданска война, която завършва с насилствено запазване на единството на страната.
Хюсеин заминава за град Кум в Иран. Завръща се, изпълнен с възхищение към иранския модел и организацията "Хизбула", и започва да проповядва по-радикални идеи. Той проповядваше, че властта принадлежи на хашемитите - потомците на семейството на Пророка (в рамките на радикално течение на зайдизма, отхвърляно от повечето зайдитски учени), както и че Америка и Израел са врагът. По същото време светът започваше да притиска Йемен. През октомври 2000 г. "Ал Кайда" извърши атентат срещу разрушителя "Ю Ес Ес Коул" (USS Cole) в Аден, при който загинаха 17 американски моряци. След атентатите от 11 септември президентът Салех замина за Вашингтон (в края на ноември 2001 г.) и се присъедини към войната срещу тероризма. През 2002 г. Хюсеин въведе лозунга "Ал Сарха" ("Викът в лицето на високомерните"), а през 2003 г., когато Салех посети Саада, последователите на Хюсеин скандираха тези думи право в лицето му. Правителството изпрати войски, за да го арестува, но установи, че религиозното движение, което дотогава е пренебрегвало, се е превърнало във въоръжена групировка.
Последваха шест войни между държавата и хутите. Хюсеин загина в първата от тях; ръководството пое баща му, а след това и брат му Абдул Малик, който оглавява движението и днес. През август 2009 г. държавата започна операция "Изпепелена земя" с цел да смаже движението. Хутите навлязоха на саудитска територия, откъдето обаче бяха изтласкани от саудитските сили. Според собствените си данни Саудитска Арабия е дала 133 жертви, 470 ранени и шестима изчезнали войници. През февруари 2010 г. Салех обяви края на войната.
Саудитска Арабия е част от тази история още от самото начало, а коренът на проблема се крие в граница, която никой не е очертал. След разпадането на Османската империя между Саудитското кралство и Йемен на имам Яхия не е съществувала договорена граница, като и двете страни са предявявали претенции към областите Асир, Джизан и Наджран. През март 1934 г. саудитците започват война, а през май двамата владетели подписват договора от Таиф. Йемен се отказва от претенциите си към трите региона, изплаща обезщетение в размер на 100 000 британски лири и си връща контрола над Ходейда. Определен беше само западният участък на границата - от Червено море до място малко на изток от Наджран. Останалата част, пресичаща пустинята Руб ал-Хали, остана неопределена. Договорът беше със срок на действие двадесет лунни години, с възможност за подновяване.
Тази клауза поддържаше раната отворена. Когато управлението на имама пада през 1962 г., нито едно от последвалите републикански правителства не признава споразумението от Таиф, а основателите на републиката говорят за повторно завладяване на трите региона. Договорът е подновен през 1974 г. чрез неясни формулировки, тъй като Йемен не желае да изглежда така, сякаш се отказва от претенциите си. След това настъпва 1990 г. Саудитска Арабия експулсира над един милион йеменски работници заради позицията на Йемен по време на войната в Персийския залив, а преговорите за границата се провалят през 1992 г. През 1995 г., след гражданската война, възникват сблъсъци между въоръжени сили, но подписаният в Мека на 26 февруари 1995 г. меморандум потвърждава отново споразумението от Таиф и възобновява преговорите.
През юли 1998 г. двете страни влизат в конфликт за остров Дувайма в Червено море. Преговорите приключват с Договора от Джеда на 12 юни 2000 г., който обявява споразумението от Таиф за задължително, определя цялата сухоземна и морска граница и включва приложения относно пасищата и военното присъствие. Йемен официално приема линията от 1934 г., а Саудитска Арабия се отказва от по-нататъшни претенции отвъд нея.
Това уреждане на въпроса обаче не слага край на историята. Някои гранични племена, по-специално племето уаила, твърдят, че Саудитска Арабия е отнела земите им. Когато през 2003 г. Рияд започва изграждането на бетонна преграда по протежение на границата, Йемен протестира, заявявайки, че това нарушава договора; в резултат на това, през 2004 г. Саудитска Арабия спира строителството, след като са изградени около 76 километра. Загубата на трите региона все още подклажда йеменски националистически настроения, а според някои анализатори - включително такива от "Атлантическия съвет" (Atlantic Council) - много хуси се надяват да си ги върнат. Самото йеменско правителство приема тази граница през 2000 г.
В продължение на десетилетия Рияд упражнява влияние върху Йемен и чрез финансови средства. Структура, наречена "Специален комитет" - ръководена в продължение на години от принц Султан - извършва плащания към племенни лидери, офицери и политици. В доклад от 2011 г., публикуван от "Пулицър център" (Pulitzer Center), се посочва, че размерът на тези средства е достигал до няколко милиарда долара годишно. Според критици това е довело до създаването на слаба държава, която се крепи единствено благодарение на система от покровителство. Други твърдят, че йеменските елити са приели парите доброволно и че Салех - който е настройвал различните групи една срещу друга - е допринесъл в същата степен за разграждането на държавните структури.
След това "Арабската пролет" достигна Йемен. Генерал Али Мохсен премина на страната на протестиращите, партията "Ислах" (свързана с "Мюсюлмански братя") също се присъедини към недоволните, а армията се разцепи. Във възникналия хаос хутите овладяха цялата провинция Саада. На 3 юни 2011 г. експлозия разтърси джамията в президентския комплекс и рани Салех. Той прекара повече от три месеца в Саудитска Арабия, където се лекуваше от изгаряния, а неговият лагер обвини за случилото се племенния клан Ал Ахмар. Салех се съгласи да се оттегли от властта съгласно споразумение, постигнато с посредничеството на страните от Персийския залив, а Абд Рабу Мансур Хади стана временен президент.
През 2013 г. се събра Националната конференция за диалог, която трябваше да очертае устройството на новата държава. Хутите участваха в преговорите, докато същевременно бойците им продължаваха да завземат територии. Те също така уредиха стари сметки: обсадиха Дамадж и изгониха хиляди салафитски ученици. Спомняте ли си как започна тази история? Кръгът се затвори.
През 2014 г. конференцията предложи държавно устройство, включващо шест региона. Хутите отхвърлиха предложението, тъй като техният регион нямаше излаз на море. След това те се насочиха към Амран - в непосредствена близост до столицата - и в продължение на месец държаха под обсада 310-та бригада. Командирът ѝ многократно молеше Министерството на отбраната за помощ, но такава не пристигна. Базата падна, а той самият беше убит. Някои наблюдатели смятат, че Салех е използвал своите лоялисти в армията, за да допусне падането на базата, целейки чрез хутите да накаже съперника си Али Мохсен. Това обаче не е доказано, така че имайте го предвид.
Впоследствие правителството премахна субсидиите за горивата - решение, станало известно като "ал-Джура" - и това даде на хутите кауза. Те издигнаха Корани над главите си, потеглиха към Сана и разположиха лагери около града, настоявайки за оставката на правителството. На 21 септември 2014 г. столицата падна без бой, а същата вечер министър-председателят подаде оставка. Хутите подписаха "Споразумение за мир и национално партньорство", което ги задължаваше да изтеглят бойците си от столицата. Те не го направиха. Те поставиха "надзорници" във всяко министерство - хора с повече реална власт от самите министри - и управляваха държавата, скрити зад нейния собствен фасаден облик.
На 9 октомври атентатор самоубиец уби 47 души по време на митинг на поддръжници на хутите на площад "Тахрир". Отговорността за атентата бе приписана на "Ал Кайда", а хутите се възползваха от случая, за да представят експанзията си като война срещу "такфирите". Халид Бахах стана министър-председател, но хутите и партията на Салех отказаха да се включат в неговото правителство. На 14 октомври хутите превзеха Ходейда и пристанището ѝ, като принудиха служителите на държавната петролна компания да напуснат офисите си.
През януари 2015 г. въоръжени хути отвлякоха началника на канцеларията на президента, за да му попречат да представи проекта за конституция (който те отхвърляха), нападнаха президентския дворец и поставиха Хади под домашен арест. Той подаде оставка. На 6 февруари хутите оповестиха т.нар. "Конституционна декларация", с която разпуснаха парламента и обявиха създаването на преходен съвет от 551 членове. Този съвет трябваше да излъчи президентски съвет от петима души, като целият процес се ръководеше от техния собствен "Революционен комитет". Хади успя да избяга в Аден и оттегли оставката си. Така Йемен се оказа с две правителства. Хутите се придвижиха на юг и на 25 март 2015 г. достигнаха покрайнините на Аден.Саудитска Арабия видя подкрепяните от Иран хути пред прага си и откликна на призива на Хади. В зората на 26 март тя започна операция "Решителна буря" и конфликтът престана да бъде само йеменски.
Войната не излъчи победител, а политическият процес продължи да се проваля. Преговорите в Кувейт се разпаднаха през август 2016 г., а хутите и партията на Салех създадоха собствен "Върховен политически съвет" в Сана. През септември Хади премести централната банка в Аден, обвинявайки хутите, че източват резервите ѝ, вследствие на което изплащането на заплати в контролираните от тях райони спря.
Впоследствие антихутският лагер започна да се разпада. През 2017 г. Катар беше изключен от коалицията, а в самия Йемен Хади влезе в конфликт с Обединените арабски емирства (ОАЕ), които подкрепяха силите на Юга. След като Хади уволни губернатора на Аден - Айдарус аз-Зубайди, неговите привърженици - с подкрепата на Емирствата - учредиха "Южен преходен съвет" като стъпка към отделянето на Южен Йемен. Хутите също се скараха със своя съюзник. През декември 2017 г. Салех обяви край на съюза, при което хутите обсадиха дома му и го убиха. Така те останаха единствената власт в Сана.
През април 2018 г. при въздушен удар на коалицията в Ходейда беше убит Салех ас-Самад, ръководител на "Върховния политически съвет" на хутите, а на негово място застана Махди ал-Машат. През декември преговорите в Стокхолм доведоха до споразумение за прекратяване на огъня в Ходейда, механизъм за размяна на затворници и договореност относно град Таиз, но изпълнението им забуксува само седмици по-късно. През 2019 г. "Южният преходен съвет" превзе Аден и правителството се оказа без столица - притиснато от хутите на север и от собствения си съюзник на юг. През ноември Саудитска Арабия посредничи за сключването на "Споразумението от Рияд", но се оказа, че подписването му е по-лесно от прилагането му.
Когато новото правителство пристигна в Аден на 30 декември 2020 г., на летището избухнаха експлозии, при които загинаха над 20 души. През 2021 г. хутите атакуваха Мариб - последната крепост на правителството в северната част на страната. Офанзивата доведе до хиляди жертви, но не успя да доведе до превземането на града. През същата година подкрепяните от ОАЕ сили внезапно се изтеглиха от Ходейда, а хутите заеха освободените територии. От правителството заявиха, че не са били уведомени кой е взел това решение.
През януари 2022 г. "Бригадите на гигантите" (Giants Brigades) си върнаха контрола над три района в провинция Шабва, които преди това бяха в ръцете на хутите. В отговор, на 17 януари, хутите извършиха атака с дронове и ракети срещу Абу Даби, при която загинаха трима цивилни. През април, с посредничеството на ООН, беше постигнато примирие, а президентът Хади предаде правомощията си на Президентски съвет за ръководство, състоящ се от осем членове начело с Рашад ал-Алими. В състава му влязоха фигури, които дотогава са били противници в конфликта - сред тях бяха Ал-Зубайди от Преходния съвет, Тарек Салех, губернаторът на Мариб (представляващ партията "Ислах") и племенен лидер от Саада.
Идеята беше, че единно ръководство ще успее да преодолее разделенията, от които хутите се възползваха. Едно е да събереш съперници около една маса, но съвсем друго е да постигнеш съгласуваност в действията им на терен. Примирието изтече през октомври, а на 21 октомври дронове на хутите атакуваха петролния терминал "Даба" в Хадрамаут точно в момента, в който танкер се подготвяше да акостира. Правителството съобщи, че дроновете са били прехванати и не са нанесени щети.
Преговорите между Саудитска Арабия и хутите, провеждани с посредничеството на Оман, продължиха. През септември 2023 г. делегация на хутите посети Рияд - това беше първото официално посещение от началото на войната. След това, на 7 октомври, "Хамас" нападна Израел, а Израел започна своята геноцидна война в Газа. Няколко седмици по-късно хутите се включиха в това, което нарекоха "битка в подкрепа на Газа", и започнаха да атакуват кораби, пътуващи към Израел, в района на пролива Баб ел-Мандеб. През декември 2023 г. правителството и хутите поеха ангажименти за предприемане на стъпки към общонационално прекратяване на огъня - включително въпроси, свързани с изплащането на заплати, износа на петрол и отварянето на пътища в Таиз, - но събитията около войната в Червено море скоро изместиха тези въпроси на заден план.
Съединените щати и Обединеното кралство започнаха да нанасят удари по хутите през януари 2024 г., а американска кампания през пролетта на 2025 г. завърши с постигане на примирие чрез посредничеството на Оман, в рамките на което хутите се ангажираха да не атакуват американски кораби.Конфликтът се пренесе и във финансовата сфера. През 2024 г. централната банка на правителството предприе действия срещу банки в намиращата се под контрола на хутите Сана, които отказаха да се преместят в Аден. Хутите, които определиха този ход като финансов натиск от страна на Вашингтон и Рияд, замразиха сметките на авиокомпанията "Йемениа Еъруейз" (Yemenia Airways) - в които според правителството е имало над 100 милиона долара - и задържаха четири от нейните самолети на летището в Сана. Споразумение, постигнато с посредничеството на ООН през юли 2024 г., доведе до смекчаване на банковия спор.
В края на 2025 г. антихутският лагер беше пред окончателен разпад. Силите на Преходния съвет, подкрепяни от ОАЕ, завзеха провинциите Хадрамаут и Ал Махра и достигнаха границата със Саудитска Арабия, което Рияд изтълкува като план за разделяне на Йемен. На 30 декември саудитски самолети нанесоха удар по пристанище Мукала, поразявайки товар, който според саудитски и йеменски официални лица е пристигнал от ОАЕ на кораби с изключени системи за проследяване. От ОАЕ заявиха, че товарът е представлявал превозни средства за техните собствени сили и че Рияд е бил наясно с това. Алими анулира пакта за отбрана с ОАЕ и даде на емиратските сили 24-часов ултиматум да напуснат страната, а същия ден от ОАЕ обявиха, че изтеглят оставащите си войски. До януари Преходният съвет обяви разпускането си, Ал Зубайди избяга в чужбина, а правителството - в сътрудничество със Саудитска Арабия - постави южните военни формирования под контрола на своето Министерство на отбраната.
След това настъпи 2026 г. На 28 февруари Съединените щати и Израел започнаха война срещу Иран, при която беше убит върховният лидер Али Хаменей, а Иран отвърна на удара през Персийския залив. Саудитска Арабия, която беше атакувана в самото начало, потърси подкрепа от своите съюзници. През август в Мека тя подписа тристранен пакт за отбрана с Пакистан и Турция, разширявайки споразумението за взаимна отбрана с Пакистан, сключено през септември 2025 г. Хутите до голяма степен останаха настрана от пряката конфронтация, макар и да изстреляха няколко ракети по посока на Израел. На 3 юли (според някои източници - на 2 юли) самолет на иранската авиокомпания "Махан Еър" (Mahan Air) кацна в Сана - първият ирански летателен апарат там от 2015 г. насам - и превози делегация на хутите до Техеран за погребението на Хаменей.
Правителството осъди това кацане. На 13 юли самолетът трябваше да върне делегацията обратно. Според правителството то е предложило делегацията да бъде превозена със самолет на йеменската авиокомпания "Йемениа" (Yemenia), но хутите са настояли за иранския самолет. Докато машината наближаваше, летището в Сана бе подложено на бомбардировка. Правителството заяви, че атаката е извършена от негови бойни самолети, докато хутите обвиниха Саудитска Арабия. Самолетът се приземи в Ходейда. Това бе първият случай на размяна на огън между Саудитска Арабия и хутите след сключването на примирието през 2022 г. Агенция "Ройтерс", позовавайки се на четири източника - включително двама ирански представители и йеменския министър на информацията (който представлява една от страните в конфликта), - съобщи, че на борда е имало също между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, както и оборудване за ракети и дронове. Техеран отрича да предоставя на хутите ракетни способности, а самите хути твърдят, че произвеждат оръжията си сами.
Определението "подкрепяни от Иран" е точно, но непълно. Експертни групи на ООН са документирали наличието на ирански компоненти в оръжията на хутите. Освен това хутите са зейдити - те не изповядват доктрината на "дванадесетниците" за "Скрития имам", нито концепцията на Иран за "управлението на ислямския юрист" (велаят-е факих), а местната им история предхожда съюза им с Техеран. Те са съюзници на Иран, въоръжавани са от него и са все по-тясно обвързани с него, но не се намират под негов контрол.Хутите отговориха на удара по летището с атака с дронове срещу аерогарата в Абха, а на 20 юли обявиха политика на "блокада срещу блокада", насочена към саудитски пристанища и кораби. Те определиха това като отговор на - по техните думи - саудитска блокада на йеменските пристанища и летища, продължаваща вече близо дванадесет години. Според Рияд, през първата половина на 2026 г. в пристанищата в Северен Йемен, включително Ходейда, са акостирали над 300 търговски кораба.
Мнозина предположиха, че става въпрос за тактика в преговорите. На 6 август ракети и дронове на хутите поразиха лагери в Мариб и Хадрамаут, убивайки най-малко 38 правителствени войници (по данни на АФП), като по-късно военен източник посочи цифрата 58 - един от най-кървавите дни в конфликта между двете страни от години насам. Впоследствие хутите използваха честването на рождения ден на Пророка, за да обявят обща мобилизация, а на 3 септември предприеха атака от западната част на Таиз в посока към крайбрежието. Силите за национална съпротива - групировка, подкрепяна от ОАЕ и водена от Тарек Салех - се изтеглиха от Моха в зората на 10 септември; Салех заяви, че е преместил командния си център на безопасно място, за да прегрупира силите си. Същия ден Моха падна под контрола на хутите. На 11 септември те превзеха и остров Маюн, разположен в средата на пролива Баб ел-Мандеб, откъдето правителствените войски се оттеглиха без бой - информация, предоставена от местен служител пред агенция "Синхуа". "Ал Джазира" съобщи, че хутите вече контролират цялото йеменско крайбрежие на Червено море.
Това ни отвежда към самия пролив и въпроса защо той е от толкова голямо значение. По същото време, когато паднаха Моха и Маюн, дронове атакуваха помпени станции по саудитския тръбопровод "Изток-Запад" - съоръжение, изградено от Рияд с цел износ на петрол, заобикаляйки Ормузкия пролив. Саудитска Арабия заяви, че дроновете са дошли от Ирак, като до момента не е доказана връзка с хутите. Проектният капацитет на тръбопровода е около седем милиона барела дневно, като преди спирането му от страна на Саудитска Арабия на 11 септември, по него са преминавали около четири милиона барела. Тръбопроводът завършва при град Янбу на Червено море, което означава, че всеки танкер, пътуващ за Азия, трябва да поеме на юг през пролива Баб ел-Мандеб. Хутите твърдят, че блокадата им е насочена единствено срещу кораби, свързани със Саудитска Арабия.
Агенция "Ройтерс", позовавайки се на пет източника, съобщи, че на 13 септември в Маскат те са уверили американски представители, че няма да атакуват американски, израелски или други търговски плавателни съдове, които не са свързани със Саудитска Арабия. Рияд и правителството (на Йемен) определят същата кампания като нападение срещу световното корабоплаване, извършено от съюзник на Иран. Според саудитските органи за гражданска авиация, на 10 октомври ракета, изстреляна от хутите, е поразила международното летище "Крал Халид" в Рияд, при което са загинали 12 души, а 309 са били ранени. В началото на октомври правителството и водената от Саудитска Арабия коалиция започнаха операция "Зората на Йемен".
След това подробно изложение се очертават две версии за случилото се. Според първата, хутите са се включили във войната, за да овладеят пролива Баб ел-Мандеб и да подпомогнат Иран в натиска за прекратяване на войната срещу него, както и за повишаване на цените на енергийните ресурси. Привържениците на тази теза се позовават на доклад на "Ройтерс" (цитиращ три източника), според който Иран е инструктирал хутите да затворят Червено море за корабоплаване, в случай че Съединените щати атакуват енергийната инфраструктура на Иран.
Те също така посочват колко бързо хутите са започнали да атакуват саудитски пратки с петрол. Версията на самите хути е, че ескалацията от тяхна страна е отговор на продължаващата - по техните думи - близо дванадесетгодишна блокада от страна на Саудитска Арабия върху йеменските пристанища и международното летище в Сана, като целта им е да наложат нова реалност.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 15:50 Марин льо Пен призна, че е сгрешила - не била против еднополовите бракове и двойното гражданство
- 15:45 Д-р Янко Станев:Икономически изгоден кредит, но стратегически на мен ми липсва бул.„Цар Освободител“
- 15:41 Мъжете по джапанки, които армиите с изтребители не могат да победят
- 15:32 Кой ще наследи Тръмп? Републиканците търсят кандидат за Белия дом след изборното поражение
- 15:23 Пътищата в Северозападна България са най-смъртоносните в ЕС
- 15:14 Тежка катастрофа на кола и два камиона затвори път I-5 между Казанлък и Тулово, има жертва
- 15:05 Пука ли се балонът на ИИ? Борсите заличиха 4,2 трилиона долара
- 14:57 На 16 години е доктор по квантова физика, сега иска да победи смъртта: Историята на Лоран Симонс