- Следейки процеса на преговорите по новия газов договор, знам, че те бяха много трудни, изискваше се доста търпение. И трудно щяха да имат такъв впечатляващ резултат, ако не беше личната намеса на премиера Бойко Борисов. Тази отстъпка категорично ще даде възможност на българския бизнес и на инвеститорите в България най-малкото да си запазят пазарите. Знаем, че в торовата индустрия 70% от себестойността на продукцията се формира от цената на газа. Знаем също, че, за да бъдат балансирани всички централи на възобновяеми източници (ВЕИ), се нуждаем от газови централи. И то не само за балансиране на ВЕИ на наша територия, но и за тези в Румъния. Така че който първи между България и Румъния направи тези балансиращи газови централи, той ще има по-голям пазар за износ на пикова енергия. Клиентите на топлофикациите също ще усетят намалението на цената на газа през цената на топлоенергията. Освен това би следвало да паднат и тарифите за електрическата енергия от когенерациите.

- Ако постигнатата базова цена за газа от 2013 г. е под 400 долара, отстъпката наистина е сериозна. Но защо тогава не стихват спекулациите по въпроса срещу какво сме получили такова сериозно намаление?

- По принцип проектът на „Южен поток” и цената на газа по новия договор не трябва да се обвързват. Но всеки един страничен наблюдател не може да отхвърли тезата, че когато Русия иска нещата да се случат бързо, е готова на отстъпки. По отношение на „Южен поток” категорично мога да кажа, че интересите на България са защитени от всяка гледа точка. Това, което се спекулира в медиите, че ние няма да получаваме такси, са просто хвърлени думи. И който го говори, значи не разбира от финанси.

- А какво се случва с АЕЦ „Белене” и руските претенции за 1 млрд. евро компенсации?

- Освен икономическите моменти, винаги в един огромен енергиен проект има много политика. Поради тази причина мога да кажа, че част от развръзката може би ще се получи, когато премиерът Бойко Борисов се срещне с президента Владимир Путин. Там има завързан един възел, който за да бъде разсечен, трябва да се знае какво иска българската страна и какво – руската. Руската страна, естествено, иска да се изгради АЕЦ „Белене”. Но има и друг вариант, доста прагматичен при това. И той е за продажбата на един реактор на друга страна. В момента има достатъчно страни, които могат да го купят. С оборудването, изработено за първия реактор за „Белене”, пък може да се изгради хибриден блок на площадката на „Козлодуй” с участието на западни компании. Много хора казват, че руската страна дава заеми и АЕЦ „Белене” може да се построи с руски капитал. Това категорично според мен не трябва да се случва, защото България е в ЕС и на нас ни трябва политическо лоби, което да защитава нашата централа в Европа.

- Кога се очаква да се състои разговорът между премиера Борисов и президента Путин?

- Очаквам това да се случи през декември.

- На 7 декември при първа копка за „Южен поток” или на 15-и, която дата се спряга за евентуално посещение на президента Путин у нас?

- При тяхната среща, независимо кога и къде ще е тя. При всички случаи нашият премиер ще постави въпроса за „Белене”. На всички е ясно, че с български средства тази централа не може да се случи, защото НЕК не може да си позволи да продължи да плаща. Не само, че не може да продължи, но тези мегапроекти, за които е плащала, я доведоха до ликвидна криза. В момента се създава проектна компания, към която ще бъде прехвърлено цялото оборудване на АЕЦ „Белене”.

- Споменахте финансовото състояние на НЕК. От последния отчет на компанията стана ясно, че тя дължи на АЕЦ „Козлодуй” 300 млн. лв. за енергия. Как се отразява това на ядрената централа?

- Предвид мерките, които са взети, смятам, че нещата ще се стабилизират. Знаете, че предстои БЕХ да емитира облигации на международните пазари. Парите от емисията ще бъдат използвани основно за погасяване на банкови заеми на НЕК по мегапроектите. Освен това трябва да отчетем и бума на ВЕИ централи, който се стовари на гърба на НЕК и който не беше калкулиран напълно в регулаторната рамка, която зададе ДКЕВР. Но мисля, че нещата вече са овладени и НЕК ще успее да се справи.

- Как стоят нещата с „Булгаргаз”?

- Вече съм много спокоен за бъдещето на „Булгаргаз”. Получената отстъпка ще рефлектира както на потребителите, така и върху финансовото състояние на „Булгаргаз”. Големият проблем на компанията е един и той се казва „Топлофикация-София”.

- Как ще го решите този проблем?

Знаете, че БЕХ е дала на „Топлофикация-София” заем още по времето на тройната коалиция. Срещу този заем БЕХ ще придобие акции от топлофикация и ще влезе в нейното управление.

- Какъв процент ще вземе БЕХ от софийската топлофикация?

- В момента се правят изчисленията.

- Така БЕХ няма ли да бъде обременена допълнително?

- Замисълът при създаването на БЕХ е да обедини под шапката си всички големи енергийни предприятия. Така, че холдингът изпълнява своята функция.

- Кога БЕХ ще стане собственик на топлофикация?

- В края на тази година или в началото на следващата.

- Как върви оценката за удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”? Кога ще можем да видим някакъв доклад?

- Април 2012 г. беше подписан договорът с консорциума EDF – „Росенергоатом” и са разписани подробно всички срокове. Имаше известно забавяне във връзка с методиката, по която трябва да се извършат всички оценки.

- Какъв беше проблемът с методиката?

- Освен двете компании в консорциума има още 7 подизпълнители. Взаимодействието между тях в началото тръгна трудно. Затова в началото имаше забавяне и се наложи да отида в централата на „Росатом”, където се състоя среща с всички компании. Основният проблем беше с двойното данъчно облагане, тъй като компаниите са от различни държави. Всички проблеми вече са отстранени. Методиката е предадена в ядрения регулатор. Той трябва да я оцени. Очаквам следващата година да бъде изготвен докладът за 5-и блок. Срокът за изготвянето на доклада за 5-и блок е 18 месеца, а за 6-и – 24 месеца.

- Ще влезем ли в сроковете 2017-а за пети блок и 2019-а за шести, когато им изтича лицензията?

- Категорично. Това е особено важно за 5-и блок. Ако има забавяне там, нямаме възможност да удължим лицензията. Докато за 6-и блок лицензията може да се удължи с още 2 г. до 2021 г.

- Как върви технико-икономическият анализ за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”?

- Всичко върви по план. В постоянна комуникация сме с „Уестингхаус”. Мисля, че те ще спазят сроковете и април 2013 г. ще имаме готов технико-икономически анализ.

- През руските медии се разбра, че „Росатом” не иска да даде на „Уестингхаус” информация за технологията на реактора, който се изработваше за АЕЦ „Белене”?

- Такава не е и нужна. Задачата на „Уестингхаус” е да направят оценка на абсолютно всички технологии, които са лицензирани от регулаторите по света. Затова на тях не им трябват данни, които представляват търговска тайна. На база на този технико-икономически анализ, на екооценката и на база избора на площадка в един момент трябва да изберем и ИПС контрактора (инженеринг, проектиране, строителство).

- Казахте април да е готов анализът. Това не е ли забавяне спрямо първоначалните планове това да стане в началото на 2013 г.?

- Не, няма забавяне. Така е по договор. Министерският съвет може ли да вземе решение за изграждане на 7-и блок, без да е направена екооценката. По принцип, колкото повече данни има, толкова по-добре за вземане на решението по същество. ОВОС-ът също ще стане следващата година, някъде септември.

- Тоест, кога да очакваме решение по същество?

- Вариантите са два. Решението по същество може да бъде взето на база на технико-икономическия анализ. Повечето данни за ОВОС-а ги имаме, защото площадката е достатъчно изследвана. Това означава, че решението може да бъде взето през май или да изчакаме септември, когато ще е готова екооценката.

- На фона на намалелия износ, който се отчита от НЕК и ЕСО, ще има ли пазар за енергията на 7-и блок?

- Според анализа на HSBC по проекта „Белене” на Балканите ще има недостиг от 1000-1500 мегавата. В България недостиг до 2020 г. няма да има. Ако всичко върви по план, не само че няма да имаме недостиг, но ще имаме огромен излишък, при това без да изграждаме каквато и да е централа. Предвид на това, че трябва да мислим перспективно, мисля че 1000 мегавата мощност като 7-и блок, която да бъде продължител след 20-годишния период на удължаване на срока на 5-и и 6-и блок, ние трябва да развиваме нашата ядрена мощност. След 7-и блок ние трябва да направим и 8-и. Така тези два блока ще заместят сегашните хилядници. Когато се мисли така перспективно, към 2023 г., когато очакваме да се случи 7-и блок, той ще е необходим за запазване на ядрената енергетика в България. Но ако бъдем честни, с ВЕИ-тата, които позволихме да се развият бурно, с изграждането на два нови блока в ТЕЦ „Марица-изток 2” (всеки по 250 мегавата), то България ще има излишък на електрическа енергия и ние трябва да намерим пазар за нея. Ако погледнем региона, ще видим, че само Турция отчита сериозен растеж.

- Но тя развива и своята енергетика.

- Така е, но икономиката на Турция ще се развива с по-бързи темпове, отколкото изграждането на нови мощности. Така че в близко бъдеще стратегическият ни пазар за продажба на ток е Турция. И ако Турция успее да задоволи собствените си потребности от други източници, България ще трябва да спира вече изградени мощности.

- В момента в АЕЦ „Козлодуй” тече мисия OSART - международна проверка по безопасността. Имате ли някакви притеснения?

- Проверката се провежда по покана от българската страна, отправена през 2008 г. Всяка една централа трябва да е изработила такива мерки за безопасност и най-големият регулатор е собствената проверка. След проверката ядрените специалисти ще направят своите забележки, които в срок от няколко месеца трябва да бъдат отстранени. /monitor.bg