Отиде си от този свят един от най-великите американски президенти, не само за изминалото столетие. Със стореното и с ПОСТИГНАТОТО от него, Роналд Рейгън действително може достойно да бъде поставен на везните на историята заедно с хора като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Тиъдър Рузвелт, Уудро Уилсън или Ф.Д. Рузвелт. Още по силна е тъгата ми от загубата, макар и тя да бе отдавна предизвестена, поради обстоятелството, че именно Роналд Рейгън бе човекът, управлявал Съединените щати в първите години на младостта ми, а по този начин и човекът, спомогнал за укрепването на собствения ми мироглед и за твърдото ми убеждение в изначалните предимства на дясното мислене, дясното поведение и дясната политика.

В кръга на шегата тук ще спомена и за един мой личен грях към президента Рейгън. По мое време, при кандидатстването във ВУЗ имаше освен изпити, свързани с предпочетената насока на предстоящото обучение, политически изпит. Годината бе 1986-та, тъкмо преди влизането ми в казармата. Темата на политическия изпит, който трябваше да държа поради изкривената логика на тогавашните комунистически времена, се оказа формулирана по следния безпросветно-пропаганден начин: “Проблемите на войната и мира на съвременния етап”. Разбира се, очакваше се от кандидат-студентите да направят на “пух и прах” военолюбивата, империалистическа, пещерно-антикомунистическа и безумна политика на тогавашната американска администрация, която пък, по съвпадение, беше администрацията на Роналд Рейгън. Това, че тогава бях приет да следвам показва, че съм сторил именно онова, което е било очаквано от нас. Разбира се, без да вярвам и в една сричка от това, което съм написал, но тогава мимикрията бе стратегията не само на оцеляването за всеки мислещ различно от комунистите (или казано по-кратко просто мислещ) човек. Тогава мимикрията беше философия на съществуване изобщо... Тук, у нас, както и при всички, споделяли незаслужената ни и страшна съдба тогава.

Поведението на американските ръководители преди Рейгън, с някои изключения разбира се, беше всеки път, когато “Руската мечка” (СССР) се озъби и започне заплашително да ръмжи, да и подават кокал в устата, за да я успокоят временно. И така до следващия път. От прагматична гледна точка тази “политика на сдържането” вероятно бе донякъде оправдана в очите на западните общества, задоволени във всичко и във всеки един момент, а поради тази причина – разглезени и позабравили борбения си дух. От принципна и морална гледна точка, обаче, от гледна точка и на попадналите по една историческа несправедливост под гнета на тоталитарния комунизъм общества, това беше грешка, която само спомагаше за укрепването на същия този тоталитарен, а по времето на Рейгън “само” авторитарен комунизъм и – заедно с това – продължаване в незнайна, но със сигурност далечна перспектива, на техните собствени неволи.

След това изборите бяха спечелени от кандидата на Републиканската партия, господин Роналд Рейгън. Преди да бъде избран за държавен глава той се бе занимавал с какво ли не... Радиоводещ на спортно шоу в Айова. Не особено изтъкнат филмов актьор. Дори профсъюзник, като ръководител на актьорската гилдия, където стори всичко по силите си, за да не допусне безпринципно-първосигналното “олевяване” на тази структура, по подобие на редица други синдикати навсякъде по света. Губернатор на Калифорния...

Още с влизането на Роналд Рейгън в Белия дом за мнозина стана ясно, че старата линия на поведение спрямо основната опасност за цивилизацията тогава – СССР – ще бъде коренно променена. Че всеки път, когато “Руската мечка” се опита заплашително да ръмжи, ще получава не успокоителната мръвка в устата, а ще чува грохота на Колт “Пийсмейкър” и плющенето на каубойско ласо. Че с безнаказаната и неуспешно “сдържана” съветска експанзия е свършено, че ще бъде даван решителен отпор. Най-общо казано – отпор на СВОБОДАТА срещу робията.

Днес на мнозина това може да звучи донякъде примитивно. Тогава също беше така. Въпросът е: кой, в крайна сметка успя?

С встъпването си в длъжност Роналд Рейгън сложи край на безперспективните икономичекски експерименти, провеждани от Демократите, които вече се бяха успешно и почти напълно преквалифицирали в социал-Демократическа партия. На техните глупости той отговори с друг експеримент, бързо наречен от медиите Рейгъномика. И също така бързо охулен, още преди да е започнал да функционира. Само че... Рейгъномиката успя. Създадоха се нови работни места, инициативните хора в САЩ получиха възможност да дадат простор на въображението си, икономиката започна да бележи изключително атрактивен разтеж. Още веднъж, при това в доста неочакван за скептиците момент, стана ясно, че Смит е бил по-близо до истината от Кейнс. Всички, които неистово крещяха, колко са важни социалните програми, ръководени от държавата, трябваше да признаят, че социалните придобивки при една ограничена държавна намеса се оказват далеч по-значителни.

При Рейгън Америка отново стана СИЛНА и НЕЗАВИСИМА – а това и позволи отново да се държи като такава и на международната сцена.

---

Продължава тук…