Тотална забрана за строителство в Морската градина – от наличното историческо ядро (до Шокъровия канал), през създаването на второ – до Сисайт, до разпъването на трето, ако трябва – и на четвърто (все исторически ядра), за да се опази парковата среда чак до двореца Евксиноград.

Тази новина се опита да произведе на жежкото си юлско заседание Общинският съвет на Варна – стегнат в здравата хватка на народната любов (б.а. – няколкостотин граждани в залата настръхнали проследиха гласуването на забраната с плакати за съхраняване на парка).

Казвам “опита” заради няколко дребни съображения по темата: Тоталната забрана за строителство в Морската градина щеше да е най-прекрасната новина за всички варненци, които си обичат града – без значение – екоактивисти, клакьори или хора със спяща гражданска съвест, ако се бе случила в първия мандат на Кирил Йорданов, а не в четвъртия. И казваме това не от излишна любов към цифрите или склонност към заяждане и неглижиране на гражданския успех, а защото тогава подобна забрана би имала смисъл. Преди паркът да се е превърнал в жилищна зона за избрани, както е в момента. Тогава обемът на зелените площи би си струвал високия градус на споровете. Сега сякаш парата отиде повече в свирката. Защото и най-непредубеденият гост на града вижда жилищните кооперации из парка, окичени с платнища за апартаменти в продажба и т.нар. временни обекти с вид на монолитни комплекси. Хотели, блокове и др. “сгради с обществено предназначение” са покрили огромна част от приморския парк. И забраната към годината 2012 изглежда повече като наказателна мярка върху незначителен брой парцели, част от които – на редови граждани, върнали си след дългогодишни съдебни саги национализираните дворове на дядовите къщи, отколкото като ефективна защита на парка.„

Което не омаловажава резултата от гражданския натиск. Но не бива да праща в забвение и да остави без отговор въпроса: Кой и защо допусна паркът да придобие този вид, в който е в момента, въпреки формалното подписване на заповед след заповед за забрана на строителството?
“Забраната за строителство е само първата крачка”, каза след приемането на ОУП представителка на гражданското сдружение за натиск над Община Варна.

Сигурно отвъд стените на властта това е така. Остава само разпалените по темата политици също да пожелаят миризливият чорап “строителство в забранената територия Морска градина, да бъде разплетен до край. Тогава ще се види чии подписи стоят под план-извадките, на чието основание бяха заобикаляни имиджовите забрани за строителство, подписвани в годините. Само в подобен режим е възможно да лъсне и истината има ли политически фигури, инкасирали солидни суми за заобикаляне на забраните и кой колко чист влезе на 4-и юли в горещата тема “тотална забрана” на строителството в Морската градина.

Тема, отключила със своята “тоталност” тоталитарните подходи от недалечното минало и довела до позорното изгонване от залата на градския парламент на потомствения дипломат и аристократ Иван Станчов. Човекът, чието име няма нужда от превод и допълнителни обяснения в кралски фамилии и дипломатически среди на различни континенти, сравни председателя на ОбС Николай Апостолов с нацист. Защото сетивата му не стигнаха да осмисли как гражданинът Станчов няма думата в градския парламент на Варна, по темата Морска градина, в която е дарил собствен имот за обществено ползване и грижа за болни деца. И през ума му дори не мина, че новата власт във Варна не знае кой е Иван Станчов и защо си струва леко прекрояване на “сериозния дневен ред”, за да се чуе думата му.

Така, в стремежа си да покажат, че не се поддават на уличен натиск варненските нормотворци отвориха куп въпроси относно общата култура на колективния орган и груповата му склонност към силов отпор, за да бъде спазен написаният в партньорските партийни централи сценарий.

С въпросителна след заседанието увисна и хиперактивността на червения лидер Борислав Гуцанов по забранителния режим в приморския парк. С въпросителна, защото той изкара достатъчен брой години начело на местната законодателна власт, за да прокара железните си забранителни идеи върху градежите в парка. сега активността му по-лесно се обяснява с новата му роля в местната политическа конфигурация – на опозиционен шеф, който говори с езика и в синхрон с недоволните граждани, за да не изпадне в глуха линия. И да поддържа кондиция за изборен сблъсък. Било в депутатски контекст догодина. Било в кметски – след още 3.

Дали на отгледания за властта потомствен социалист ще му стигне хал, тепърва ще става ясно. В тренировъчен спаринг или реални битки в рамките на ОбС с новия лидер на основната му конкурентна партия ГЕРБ – Иван Портних. Битка, която тепърва предстои да се превърне в основна на сцената на морския политически живот. /vnews.bg