За местните жители автомобилите осигуряват поминък, а 80% карат с пропан-бутан, който поскъпна двойно

След намесата на Русия с войски всички се питат докъде ще се разпростре нейната роля

Огромната зависимост на Казахстан от газа се превърна в спусъка, който изстреля първата гилза на кървавите бунтове в страната, парализирали я веднага след Нова година.

Те започнаха с протести на собственици на автомобили в района на Мангистау в югозападната част на Казахстан. Хората бяха възмутени от рязкото покачване на цената на пропан-бутана, използван като гориво за колите. От началото на 2022 г. тя се вдигна двойно и това отпуши клапана на гнева.

В края на 2020 г. в този регион на Казахстан са регистрирани около 132 хил. леки коли (3,4% от общия брой в страната). В Мангистауска област около 80% от автомобилите използват втечнен нефтен газ като гориво, тъй като е по-евтин от бензина. Би Би Си припомня, че на огромната територия от 2, 7 млн. кв. км на Казахстан живеят едва 19 млн. души - за местните хора, които всеки ден преодоляват големи разстояния, използването на автомобили е въпрос на съществуване и поминък. За заводите, които превозват стоки, евтиният газ също е ключов фактор.

Символично протестите започнаха в малкия град Жанаозен, където и през 2011 г. имаше размирици, смазани от властите. Тогава на бунт се вдигнаха представители на нефтогазовата индустрия, недоволни от ниските си заплати, въпреки че този край е много богат на нефт и газ. В Жанаозен има голям газопреработващ комплекс, но обемите на синьото гориво не могат да задоволят нуждите на региона, защото 90% от него са за износ. Така почти целият добит в Казахстан газ отива за преработка в Русия, откъдето се връща обратно. Смята се, че от тази търговия семейството на бившия президент Нурсултан Назарбаев е спечелило несметни богатства.

През 2020 г. половината от общия износ на стоки от Казахстан се е падал на суровия петрол - $ 23,7 млрд. от $ 47 млрд. Доставките на природен газ зад граница м. г. възлизат на около 2,5 милиарда долара. Освен това Казахстан е основен износител на медна руда, мед и продукти от нея (4,25 милиарда долара през 2020 г.), желязо и стомана (3,18 милиарда долара), уран (1,71 милиарда долара).

Доскоро горивата бяха субсидирани от държавата и бяха много евтини. През 2018 г. обаче казахстанските власти решиха постепенно да либерализират ценообразуването на пазара на втечнен газ, включително и за бензиностанции за автогаз. От миналата година е ясно, че от 1 януари 2022 г. втечненият газ ще се продава чрез борси и въпреки това преходът към пазарно ценообразуване разгневи хората - литър пропан-бутан в района на Мангистау поскъпна от 60 на 120 тенге (от 10 на 20 рубли, или 0,28 долара).

Според МВФ субсидиите за петролни продукти, включително за бензин и дизел, в Казахстан през 2019 г. са възлизали на почти 13 млрд. долара, или 692 долара на глава от населението. Това е 2,5 пъти повече, отколкото в развиващите се икономики. Поради много по-ниските спрямо пазарните цени петролните компании губеха милиарди на вътрешния пазар и нямаха стимул за модернизация на оборудването.

Въпреки големите природни богатства ковид кризата отложи прехода към икономика с високи доходи за далечната 2030 г., показват проучвания.

“Точно преди новогодишната нощ минималната заплата в Казахстан беше под $ 100 на месец - дори по-малко, отколкото в Кения или Пакистан”, казва Чарли Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital.

Според сп. “Форбс” причините за бунтовете се трупат отдавна и са много по-дълбоки от моментното увеличение на автомобилния газ. Те се коренят в огромното социално разслоение, в дисбаланса в развитието на регионите, в неравномерното разпределение на доходите от нефтогазовия сектор. Преди няколко години брутният вътрешен продукт на глава от населението в Атирау, най-богатата агломерация в страната, е бил повече от 3 пъти над средното за страната, докато в най-бедния район Туркестан се е равнявал на 33% от средното. Пандемията още повече е изострила тези социални различия. На практика повишението на цените е разрушило постсъветския обществен договор между властта и населението, наложен при едноличното 30-годишно управление на Нурсултан Назарбаев – лоялност в замяна на ниски цени и обезпечаване на базовите нужди. В момента в страната цари инфлация, а след цените на газа поскъпват стоки от първа необходимост.

Демографията също е важна част от социално-политическата картина. В Казахстан има сравнително младо население – средната възраст е 30,7 г., което прави сценария за “арабска пролет” по-правдоподобен, смятат политолози. Не е случайно, че започнал като икономически, бунтът за броени дни се превърна в политически с искания за прогонване на досегашните елити. След като през 2019 г. Назарбаев напусна президентския пост, мнозина са надяваха на промени. Вместо това страната пое негово протеже - бившият председател на парламента Касим-Жомарт Токаев. Една от първите му стъпки бе да засвидетелства верността си, преименувайки столицата Астана на Нур-Султан. За 3 г. управление Токаев не проведе нито една истинска реформа. Затова въпреки уволняването на правителството и обещанията, че цените на газа ще бъдат върнати на старото положение за 6 месеца, казахите вече не вярват на обещания.

Има обаче и една по-прикрита страна на конфликта и тя е в борбата на два политически клана, посочва “Форбс”. Съхраняването на позицията на Назарбаев във властта – той остана начело на Съвета за сигурност, а семейството му продължи да контролира всички финансови потоци - сковаваше действията на Токаев и неговите лични политически амбиции. Затова и протестите според някои политолози са се превърнали в лакмус за това противопоставяне.

Така под предлог за спасяване на родината от хаоса и анархията президентът и екипът му за няколко дни прочистиха държавния апарат от хората на Назарбаев, започвайки от разузнаването. Вечерта на 5 януари в оставка бе изпратен и самият експрезидент, а неговото място в Съвета за сигурност зае Токаев. Според “Форбс”, след като най-вероятно успее по силов начин да овладее ситуацията, сегашният държавен глава ще циментира своя авторитарен модел.

Политическата криза обаче няма да е напълно завършена, докато той не се споразумее за преразпределението на икономическите и финансовите ресурси със старейшините на трите големи родовоплеменни общности в страната. Токаев засега няма контрол и доверие и в силите за сигурност, затова се смята, че толкова бързо е призовал руснаците на помощ.

Изпращайки в Казахстан десантчици в рамките на Организацията на договора за колективна сигурност, които са представени за миротворчески сили, Русия има възможност да засили позициите си в Централна Азия като гарант на сигурността. Това стана особено актуален проблем за бившите републики от региона след оттеглянето на американците от Афганистан. Позициите на Москва в Казахстан обаче ще зависят до голяма степен от това дали тя няма да започне да се меси във вътрешните работи на страната. Подобно вмешателство би могло да е доста рисковано, като се има предвид местният национализъм.

В момента социалните мрежи врят и кипят от дискусията дали Путин няма да се възползва от изпращането на войски и да наложи руската доминация в Казахстан. В събота на пресконференция държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви, че “един урок от най-новата история е, че когато руснаците дойдат у вас, понякога е много трудно да ги накарате да си тръгнат”. “Гласът на Америка” добавя към това факта, че част от военните, прехвърлени в Казахстан, са участвали в агресията срещу Украйна.

Все пак ще се наложи Русия да пипа внимателно в огромната република, чиято нестабилност поставя на карти нейни ключови геополитически интереси. Да оставим настрана дългата 7600 км граница между двете републики, която не се охранява особено добре, коментира “Дойче веле”. Достатъчно е да споменем ракетния полигон Капустин Яр (най-секретната руска база), който отчасти се намира в Казахстан, единственият полигон в Байконур, откъдето Москва стартира космическите си мисии или участието на руски фирми в добива на уран в страната./24 часа