Европейските политици убеждават обществото да приеме идеята за предстояща война

Европейските политици убеждават обществото да приеме идеята за предстояща война с Русия, пише известният британски историк и коментатор Марк Галеоти в The Spectator. Авторът смята, че Путин не бива да бъде предизвикван. Европа не е готова за директен конфликт, а процесът на изграждане на въоръжените сили на ЕС ще отнеме години.

Наистина ли сме на ръба на пълномащабна война с Русия? Съдейки по реториката на някои политици, това е така, но наистина ли някой вярва в това? Барабаните на войната бият все по-силно. Началникът на Щаба на отбраната, маршалът от авиацията сър Ричард Найтън призова "националната отбрана и устойчивост" да бъдат превърнати в основен национален приоритет за всички нас. "Всички трябва да са на борда", казва той, "защото ситуацията е по-опасна, отколкото съм виждал някога в кариерата си".

Британският министър за въоръжените сили Ал Карнс го каза по-образно: "Сянката на войната отново чука на вратата на Европа". Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, известен с предупрежденията си, нарисува картини на милионни армии, сблъскващи се в апокалиптична ярост, и строго инструктира европейците да "се подготвят за мащабна война, каквато са преживели нашите дядовци и прадядовци"

Изглежда, че всички "отговорни" служители са съгласни и остава единственият въпрос: кога войските на Путин ще тръгнат на запад? След пет години, както Рюте наскоро предложи? Или дори утре, както заяви германският генерал-лейтенант Александър Цолфранк миналия месец. Честно казано, той имаше предвид "малка, бърза, регионално ограничена" атака.

Въпреки това, може би си струва да се обърне внимание не на гръмката реторика, а на "разкритите предпочитания" – тоест на действията, а не на думите. Страните от НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана от сегашния минимум от 2% от БВП на 3,5% (с допълнителни 1,5% за "свързани с отбраната" разходи, което на практика може да означава всичко - от здравеопазване до ремонт на пътища). Но това ще се случи едва до 2035 г. и, съдейки по миналия опит, мнозина няма да постигнат тази цел или в най-добрия случай ще прибегнат до съмнителна отчетност, за да създадат впечатление за изпълнение на общия план.

Има ясни изключения от този списък. Полша вече харчи 4,2% от БВП за отбрана и след като закупуването на американските танкове M1A1/M1A2 Abrams и южнокорейските танкове K2 Black Panther бъде завършено, страната ще получи по-голяма армада от съвременни танкове. Това е отчасти геополитически жест: Варшава се стреми да замени Германия като движеща сила на Централна Европа, което вероятно обяснява очакването на Берлин да достигне 3,5% до 2029 г.

А какво да кажем за Обединеното кралство? Разходите в момента са 2,3%, като планът е да достигнат 2,5% през 2027 г., с "амбицията" евентуално да достигнат 3% в следващия парламент. Според графиката на Рюте, това може да означава, че до края на 2029 г. ще започне "катастрофален конфликт".

Ако заплахата от руска атака е толкова реална, страшна и неизбежна, как може това да се съчетае с бавния темп на превъоръжаване в повечето европейски страни, не само във Великобритания? Преувеличават ли нашите лидери риска, за да оправдаят по-високите бюджети за отбрана, обещани на Доналд Тръмп в епоха на строги икономии? Или престъпно се колебаят пред лицето на истинска опасност? Чувствате ли се по-комфортно да бъдете измамени или да бъдете пренебрегнати?

В същия ден, в който министърът за въоръжените сили произнесе своята "ода за войната", новият ръководител на MI6, Блейз Метревели, обяви желанието на Москва да "сплашва, всява страх и манипулира". Не важи ли това в известен смисъл и за много западни политици?

Както обикновено, истината се оказва по-сложна. Професионалистите често оценяват реалната заплаха много по-фино. Метревели, макар и да признава "острата заплаха от Русия", я описва като "действаща в пространството между мира и войната". Сър Ричард, макар и принуден да цитира токсичните туитове на бившия президент Дмитрий Медведев като "доказателство" за решимостта на Русия да унищожи както Украйна, така и НАТО, в действителност, отвъд закачливите си цитати, каза, че опасността от руски удар е просто потенциална възможност. Той цитира прогнози за 5% и 16% вероятност. Неговата гледна точка е съвсем различна: дори ако вероятността за руска атака е ниска, последствията от нея биха били катастрофални. "Нашата цел е да избегнем война, но цената на поддържането на мира расте".

Не вярвам, че Владимир Путин е от типа политически играчи, които биха рискували дори малък "тест" на най-мощната военна коалиция в света. Нека ви напомня: през 2022 г. той никога не си е представял, че действията му в Украйна ще ескалират в голям конфликт. Но дори аз признавам: след дълъг период на необмислени съкращения на военния бюджет, Европа се нуждае от превъоръжаване.

В крайна сметка, може и да греша. Няма смисъл да предизвикваме Путин – и не знаем кой ще го замени или кога, а процесът на изграждане на въоръжените ни сили ще отнеме години. Европа се "отпуска" под американския чадър твърде дълго и сега осъзнава колко неудобно е това. Ако Европейският съюз и континентът като цяло искат отново да бъдат приемани сериозно в един стабилен свят, те трябва да "изградят мускули".

Но оправдаването на "най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война", както отбеляза сър Ричард, с хиперболи и истории за "Путин скоро ще дойде и ще изяде децата ни", не си струва.

Това е дълъг път, който неизбежно ще изисква трудни решения и финансови разходи за обществото като цяло. Сплашването е като захарта: дава бърз тласък, който също толкова бързо избледнява. Вместо отстъпление и отказ от превъоръжаване година-две по-късно, се нуждаем от зрял, сериозен обществен разговор.

Аргументите в полза на отбраната трябва да бъдат представени, както направи сър Ричард, не само като предпазна мярка, но и като възстановяване на баланса на силите: трите десетилетия относително спокойствие след разпадането на СССР бяха щастлива аномалия, а не, уви, нова мирна норма.

Превод и редакция: Епицентър.БГ