Ако Украйна и нейните западни поддръжници искат да спечелят, те първо трябва да имат смелостта да признаят, че губят. През последните две години Русия и Украйна водят скъпоструваща война на изтощение. Това е безперспективно. Когато Володимир Зеленски пътува до Америка, за да се срещне с президента Джо Байдън тази седмица, той носи "план за победа", който се очаква да съдържа нов призив за оръжие и пари. Всъщност Украйна се нуждае от нещо много по-амбициозно: спешна промяна на курса.

Показател за влошаването на състоянието на Украйна е настъплението на Русия на изток, особено в района на град Покровск. Засега то е бавно и скъпо. По последни оценки руските загуби са около 1200 убити и ранени на ден, като общият брой на убитите и ранените е 500 000 души. Но Украйна, в която живее една пета от населението на Русия, също е засегната. Нейните отбранителни линии могат да рухнат преди военните сили на Русия да бъдат изчерпани.

Украйна има трудности и извън бойното поле. Русия е унищожила толкова голяма част от електропреносната мрежа, че украинците ще посрещнат мразовитата зима с ежедневни прекъсвания на електрозахранването до 16 часа. Хората са уморени от войната. Армията се бори да мобилизира и обучи достатъчно войници, за да удържи фронта, за отвоюване на територии не говорим. Нараства пропастта между пълната победа, която много украинци казват, че искат, и желанието или способността им да се борят за нея.

В чужбина настъпва умора. Крайно десните в Германия и Франция твърдят, че подкрепата за Украйна е прахосване на пари. Доналд Тръмп може да стане президент на Съединените щати. Той е способен на всичко, но думите му навеждат на мисълта, че иска да продаде Украйна на руския президент Владимир Путин.

Ако Зеленски продължи да се противопоставя на реалността, като настоява, че украинската армия може да си върне всички земи, които Русия е завзела от 2014 г. насам, той ще отблъсне поддръжниците на Украйна и ще раздели още повече украинското общество. Независимо дали Тръмп ще спечели през ноември, единствената надежда за запазване на американската и европейската подкрепа и за обединяване на украинците е нов подход, който започва с честно заявяване от страна на лидерите какво означава победата.

Както The Economist отдавна твърди, Путин нападна Украйна не заради територията ѝ, а за да ѝ попречи да се превърне в просперираща, западна демокрация. Партньорите на Украйна трябва да накарат Зеленски да убеди народа си, че това остава най-важната награда в тази война. Колкото и да иска Зеленски да изгони Русия от цяла Украйна, включително Крим, той не разполага с хора или оръжия, за да го направи. Нито той, нито Западът трябва да признаят фалшивите претенции на Русия към окупираните територии, по-скоро трябва да запазят обединението като стремеж.

В замяна на това, че Зеленски приема тази мрачна истина, западните лидери трябва да направят неговата основна военна цел надеждна, като осигурят на Украйна необходимия военен капацитет и гаранции за сигурност. Ако Украйна успее убедително да лиши Русия от всякаква перспектива за по-нататъшно напредване на бойното поле, тя ще може да демонстрира безсмислието на по-нататъшни големи офанзиви. Независимо дали ще бъде подписано официално мирно споразумение, това е единственият начин да се прекратят бойните действия и да се гарантира сигурността, на която в крайна сметка ще се крепят просперитетът и демокрацията в Украйна.

За целта ще са необходими по-големи доставки на оръжия, за които Зеленски настоява. Украйна се нуждае от ракети с голям обсег, които могат да поразяват военни цели дълбоко в Русия, и от противовъздушна отбрана, която да защитава инфраструктурата ѝ. От решаващо значение е също така, че тя трябва сама да произвежда оръжията си. Днес оръжейната индустрия на страната има поръчки на стойност 7 млрд. долара, което е само около една трета от потенциалния ѝ капацитет. Оръжейни фирми от Америка и някои европейски страни се включиха в проекта, други също трябва да го направят. Доставките на произведени в украйна оръжия са по-надеждни и по-евтини от тези, произведени на Запад. То може да бъде и по-иновативно. В Украйна има около 250 компании за безпилотни летателни апарати, някои от които са световни лидери - включително производители на дронове с голям обсег на действие, които може би стоят зад неотдавнашния удар по огромен склад за оръжие в руската Тверска област.

Вторият начин да се придаде надеждност на украинската отбрана е Байдън да заяви, че Украйна трябва да бъде поканена да се присъедини към НАТО още сега, дори и да е разделена и вероятно без официално примирие. Известно е, че Байдън е предпазлив в това отношение. Подобна негова декларация, подкрепена от лидерите на Великобритания, Франция и Германия, би отишла далеч отвъд днешните отворени думи за "неотменим път" към членство.

Това би било спорно, тъй като от членовете на НАТО се очаква да се подкрепят взаимно, ако някой от тях бъде нападнат. Откривайки дебата за тази гаранция по член 5, Байдън би могъл да уточни, че тя няма да обхваща украинската територия, която Русия окупира днес, както това се случи с Източна Германия, когато Западна Германия се присъедини към НАТО през 1955 г., и че Украйна няма задължително да разполага чужди войски на НАТО в мирно време, както това се случи с Норвегия през 1949 г.

Членството в НАТО крие рискове. Ако Русия отново удари Украйна, Америка може да се изправи пред ужасна дилема: да подкрепи Украйна и да рискува война с ядрен противник, или да откаже и да отслаби съюзите си по света. Отказът от Украйна обаче би отслабил и всички съюзи на Америка - една от причините Китай, Иран и Северна Корея да подкрепят Русия. Путин е категоричен, че вижда истинския враг в лицето на Запада. Заблуда е да се мисли, че оставянето на Украйна да бъде победена ще донесе мир.

Всъщност една нефункционираща Украйна може да се превърне в опасен съсед. Корупцията и национализмът вече са във възход. Ако украинците се почувстват предадени, Путин може да радикализира закърнелите в битките милиции срещу Запада и НАТО. Той успя да постигне нещо подобно в Донбас, където след 2014 г. превърна някои рускоговорящи украинци в партизани, готови да тръгнат на война срещу своите сънародници.

Твърде дълго Западът се криеше зад преструвката, че ако Украйна определи целите, тя ще реши какви оръжия да достави. И все пак Зеленски не може да определи победата, без да знае нивото на западната подкрепа. За разлика от това, планът, описан по-горе, подкрепя сам себе си. Едно по-твърдо обещание за членство в НАТО би помогнало на Зеленски да предефинира победата, една надеждна военна цел би възпряла Русия, НАТО би се възползвала от обновената украинска оръжейна индустрия. Изработването на нов план за победа изисква много от Зеленски и от западните лидери. Но ако се поколебаят, те ще доведат до поражението на Украйна. А това би било много по-лошо.