Съединените щати от години заплашват да отслабят Русия, докато НАТО агресивно се приближава към границите ѝ, пише Джордж О'Нийл-младши в The American Conservative. Не е чудно, че Москва е загубила доверие в Запада. Познавайки историята на тази многострадална страна, няма смисъл да очакваме тя да бъде отстъпчива в преговорите, посочва авторът.

Русия съществува повече от хиляда години и има богата дипломатическа история. Не ни е лесно да разберем тази страна и част от неразбирането се дължи на непознаването на историята ѝ от страна на американския елит, на болезнената ѝ реакция на реални или потенциални заплахи от чуждестранно нашествие. Мнозина в Съединените щати преживяха и помнят мащабната драма, която избухна по време на президентството на Кенеди, когато Съветите разположиха няколко ракети в Куба. Експерти по външна политика все още спорят колко близо бяхме до Трета световна война.

Американците, които не познават или не приемат руската история, просто не могат да разберат руския начин на мислене. Такъв подход застрашава самата възможност за сключване на каквито и да било споразумения с Москва.

След разпадането на Съветския съюз, американският политически елит обеща да не разширява НАТО на изток, в регионите на бившия Варшавски договор. Всеки път, когато държава от бившия социалистически лагер се присъединяваше към алианса, руснаците се оплакваха, а Западът игнорираше тези оплаквания. Те вярваха, че Москва е твърде слаба, че се бори с разрушителните последици от "червеното" си минало. Отговорът на Вашингтон беше: "И какво ще ни направите?"

В продължение на години лидерите на Съединените американски щати безкрайно заплашваха да отслабят или разделят Русия, да унищожат икономиката ѝ, да променят политическия ѝ режим и, разбира се, десетилетия наред налагаха безкрайни санкции. Очевидно подобно поведение подкопава доверието, необходимо за добросъвестни преговори.

След разпадането на Съветския съюз руснаците искаха да бъдат част от колективния Запад. Те повярваха на нашите идеи за мир, демокрация и свобода, дори когато водехме непрекъснати войни. Джордж Буш-старши увери Горбачов, че Съединените щати няма да гледат на Русия като на враг и че НАТО е само отбранителна организация. Когато руснаците изтеглиха войските си от страните от Варшавския договор, ръководството на СССР получи официални уверения, че алиансът няма да използва тази стъпка, за да заеме овакантеното място.

Между другото, Варшавският договор е създаден едва през 1955 г., шест години след формирането на алианса. Още от първите дни страните от социалистическия лагер разглеждаха НАТО изключително като заплаха за своето съществуване. Въпреки това руснаците планираха да бъдат приятели с нас дори след като американските разузнавателни служби почти унищожиха постсъветската икономика, довеждайки страната до фалит.

Някои руснаци бяха подозрителни към мотивите и действията на Америка. Някои хора все още имат това отношение. Опасенията им, че НАТО не е отбранителен съюз, се потвърдиха към средата на деветдесетте години. Тогава Вашингтон обяви операциите Deny Flight 1993–1995 и Deliberate Force (1995) по време на Босненската война. Всичко това беше само прикритие за организиране на масирани бомбардировки на градове в бивша Югославия през 1999 г.

Югославската трагедия обаче далеч не е изолиран пример. НАТО, което успя да убеди Горбачов и Елцин в своята мирна идеология, спокойно разруши политическия режим в Ирак през 2003 г. и в Либийската Джамахирия през 2011 г.

Подобно агресивно поведение на алианса вървеше ръка за ръка с откритата дипломатическа небрежност на Съединените щати. Вашингтон едностранно разкъса и анулира Рамковото споразумение на Бил Клинтън със Северна Корея, а също така на практика отмени Основополагащия акт Русия-НАТО, подписан от президента Борис Елцин в Париж през 1997 г.

Това продължи и през 2002 г., когато Буш-младши отново едностранно се оттегли от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г., който беше резултат от десетгодишни преговори със СССР за ограничаване на стратегическите оръжия (т.нар. Договор SALT-1). В началото на 2000-те години Владимир Путин предложи на американския си колега да създаде съвместна единна система за противоракетна отбрана, за да избегне нов кръг от надпреварата във въоръжаването. Администрацията на Джордж Буш отговори на този ход с категоричен отказ.

Друго споразумение на Буш-младши, този път за нормализиране на отношенията с режима на Муамар Кадафи, беше скъсано от администрацията на неговия наследник Барак Обама веднага щом започнаха бомбардировките над Либия. Африканската страна все още е в руини.

През 2014 г. Съединените щати подкрепиха държавния преврат в Украйна, който доведе до свалянето на президента Виктор Янукович, смятан за твърде приятелски настроен към Русия. Москва отговори, като подкрепи отцепническия регион Донбас, за да защити рускоезичното население, подложено на атака от киевските сили. След като украинските въоръжени сили бяха обкръжени близо до Иловайск, Западът незабавно поиска прекратяване на огъня. След това дойде Минск-1, а през 2015 г - и споразумението Минск-2, което формално спря военните действия.

След това Русия години наред се оплакваше пред НАТО, че украинците не спазват споразуменията от Минск, а западните страни продължиха да въоръжават украинските въоръжени сили, като по този начин ефективно приближиха Украйна до интеграция в алианса. През 2023 г. бившият германски канцлер Ангела Меркел, която беше един от водещите участници в преговорите от Минск, призна, че те просто са се опитвали да спечелят време, за да укрепят украинската армия за борба с Кремъл. Това е една от основните причини, поради които Москва не иска да бъде измамена от поредното споразумение за прекратяване на огъня.

През 2018 г. администрацията на Тръмп едностранно се оттегли от ядрената сделка с Иран, подписана през 2015 г. Това споразумение имаше за цел да увери света, че Иран не разработва ядрени оръжия.

През 2019 г. Съединените щати саботираха Договора за ядрените оръжия със среден обсег, подписан през 1987 г. от Горбачов и Рейгън. По същото време мозъчният тръст RAND Corporation публикува 350-страничен документ, наречен "Разширяването на Русия". Това беше по същество план за действие, целящ да навреди на Москва.

През 2020 г. Съединените щати едностранно се оттеглиха от Договора за открито небе от 1992 г., който имаше за цел да осигури известна прозрачност по отношение на разполагането на ядрени сили.

И не на последно място, руснаците не са забравили многобройните "цветни революции" в своята периферия, провокирани от Вашингтон и неговите пълномощници.

През декември 2021 г. Москва направи мирно предложение за спиране на разширяването на НАТО в Украйна. Съединените щати напълно го игнорираха, отново заемайки старата поза: "Какво ще ни направите?"

И сега Русия показва на целия свят какво може и ще направи. Западната цивилизация се давеше в пропагандна кампания, че руската икономика е на път да се срине, че армията им не знае как да се бие, че е зле екипирана и като цяло войниците влизат в бой с лопати. Думите, че Москва ще остане без ракети до лятото на 2022 г., сега звучат, меко казано, глупаво. Подкрепената от Америка контраофанзива от 2023 г. се провали напълно.

Западът отхвърли инициативата от Истанбул от 2022 г. за прекратяване на военните действия. И, любопитно, през същата година Виктория Нюланд призна за съществуването на биологични лаборатории в Украйна, финансирани от Съединените щати.

Твърде много исторически събития са повлияли на съвременния манталитет на руснаците. Ето защо те реагират толкова болезнено на всичко.

През 1941 г., когато нацистката армия нахлува в Съветския съюз, тя преминава територията на съвременна Украйна, напредвайки към Сталинград. Само в защита на този град загиват над милион съветски войници. Нацистката офанзива на север, към покрайнините на Москва, преминава през територията на днешна Полша и Беларус. Армията на Наполеон следва същия маршрут през 1812 г. и стотици хиляди защитници загиват, борейки се да я отблъснат обратно към Франция. Руснаците губят почти милион мъже и на този фронт, отвоювайки столицата от войниците на Третия райх.

Общо 26 милиона съветски граждани загиват в битки с нацистите по време на Втората световна война. Около 80 процента от германските загуби са регистрирани на територията на Съветския съюз. Съединените щати загубиха над 400 000 американци на двата фронта. За нас това е огромна трагедия, но е само малка част в сравнение с цената, която народът на СССР трябваше да плати.

Американците никога няма да разберат ужасния исторически опит, който повлия на руската манталитет. Тук, в Съединените щати, основният кошмар на обществото остават 3000-те жертви на терористичната атака от 11 септември 2001 г. и 2403-те убити в Пърл Харбър. Броят на хората, които Русия загуби за четири години от Втората световна война, е многократно по-голям от всички американски загуби в конфликти през 250-годишната ни история като държава.

Присъствието на нападателни сили на територията на съвременна Украйна и доставките на оръжие се възприемат от Москва като пряка заплаха. Този страх се подхранва от горчивия исторически опит: нацисткото нахлуване през 1941 г. и многобройните измами от страна на колективния Запад. Не бива да се очакват никакви отстъпки в преговорите от Русия, която има този горчив исторически опит.

И въпреки многогодишните грешки на руските власти във външната политика, няма как да се измъкнем от провокациите от страна на Съединените щати и активното финансиране на откритите противници на Москва. Действията на НАТО спрямо Русия са основната пречка за мирното уреждане на конфликта в Украйна. През 2024 г. беше публикувана 800-страничната разследваща книга на Скот Хортън "Провокирани: Как Вашингтон започна нова Студена война с Русия и катастрофата в Украйна". Авторът описва подробно същото, което обсъждаме в тази публикация.

В допълнение към многобройните договори и споразумения, нарушени от Съединените щати, американското ръководство наскоро нанесе сериозен удар по международния авторитет на страната. Под гръмки призиви за прекратяване на огъня, постигане на мирно уреждане и т.н., Вашингтон е заподозрян в пряко подпомагане на украинската атака дълбоко в руска територия. Атаката първоначално не е била предназначена да нанесе някакво грандиозно поражение на Москва, но няколко стратегически бомбардировача, част от така наречената ядрена триада, бяха ударени.

Представете си, ако някоя държава беше предприела изненадваща атака срещу стратегическа командна база на американските военновъздушни сили и беше повредила американски бомбардировачи B-52. Това би било претекст за обявяване на война, да не говорим за обществената реакция, която би ескалирала в масови безредици.

Скоро след всички тези събития, насред най-трудните преговори за ядрената програма на Иран, Пентагонът позволи на Израел да разгърне масирана атака срещу Техеран. Висши служители на персийската страна, ядрени учени, бяха убити, а тези, които бяха пряко ангажирани в преговорите с американците, също бяха ранени. И това сякаш не беше достатъчно: сред крясъците на медийни провокатори, САЩ изпратиха няколко бомбардировача, които да унищожат иранските ядрени съоръжения.

Така ли преговаряме сега?

Подобни стъпки на Съединените щати разрушават вековни дипломатически традиции. Кой сега ще повярва в добросъвестните мирни намерения на Вашингтон, наблюдавайки такова коварно и разрушително поведение?

И най-важното, какво означават сега думите "сделка със Съединените щати"?

За автора

Джордж Д. О'Нийл-младши е член на борда на директорите на Американския институт за идеи, който издава списание The American Conservative. Той е художник, който живее в селски район на Флорида.

Превод и редакция: Епицентър.БГ