Възможни ли са промени в Комисията до 2028 година?

В средата на отминалия месец Европейският парламент прие Европейска карта на хората с увреждания и Европейска карта за паркиране, които регламентират еднакъв достъп на хората с увреждания във всички страни на Европа до обучение, работа и градска среда. До 2028 г. всяка държава в ЕС трябва да адаптира законодателството си според тези директиви. Дали и как обаче ще бъде възможно това да се случи у нас?

Всеки, сблъскал се със системата ТЕЛК, е наясно, че между това, което трябва да бъде и това, което се случва, има драматична разлика. Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) е институция, която по принцип има за задача да оценява степента на трайно намалена работоспособност (процент инвалидизация) на лица с увреждания, в т.ч. и с хронични заболявания. Тази оценка се издава като решение от медицинска комисия, която базира заключенията си въз основа на медицинска документация и състоянието на пациента. Решенията се основават на списък със заболявания и увреждания, утвърдени от Министерството на здравеопазването.

Целта е да се издаде протокол, който пациентът да използва за достъп до социални услуги и права. В зависимост от състоянието му, комисията определя дали решението е с временен или постоянен характер. Ако то е временно, пациентът трябва да се яви на повторен преглед след определен период, а при тежки случаи, ТЕЛК може да определи, че лицето се нуждае от постоянна асистенция, тоест, чужда помощ. И още: ТЕЛК би трябвало да консултира пациентите относно правата им на медицинска рехабилитация, социални помощи и подходящи работни условия. Това е предназначението на тази институция, която трябва да е ключов механизъм за социална подкрепа в България. Но, за да работи ефективно, подобно всяка институция, трябва да има прозрачност на процесите и адекватност на критериите. И не на последно място компетентни кадри.

Нещата на хартия, колкото добре и смислено да звучат, търпят проверката на времето и опита. Ясно е какъв е той, след като 10 национално представителни организации на хора с увреждания по време на пресконференция, състояла се на международния им ден, за пореден път повдигат неудобните въпроси за ефективността и адекватността на ТЕЛК-овите решения. Участниците в пресконференцията показаха явен скептицизъм относно промените на Европейските директиви спрямо адаптирането им у нас. Причината е, че начинът на работа на ТЕЛК не само че не облекчава живота на хората с увреждания, но и се явява бариера за тяхното приобщаване в социалния живот. Проблемите не спират единствено при комисиите за медицинска експертиза, а продължават по веригата и в приобщаващото образование, и в получаването на медицински изделия, и в трудовата заетост, и в социалните услуги, които или не са достатъчно, или директно липсват.

Проблеми и решения

"Една от болезнените теми си остават експертните решения на ТЕЛК. Различните комисии работят с различни критерии и за едни и същи увреждания дават различен процент," казва Веска Събева - председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия. "Затова предлагаме новите членове на комисиите да се обучат и се уеднаквят критериите. Предлагаме също лекарите в ТЕЛК да имат достъп до досиетата на хората в Националната информационна система и така да са наясно с тяхното здравно състояние. Третото ни предложение е, когато в комисията няма специалист по заболяването на човека с увреждане, случаят да се дава на друга комисия. Защото сега при липса на специалист за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява човека с увреждане. Освен това случаите да се разпределят според натовареността на комисиите. Отделно да се променят служебно старите пожизнено решения на ТЕЛК, в които пише "без право на всякакъв вид труд" - едно дискриминационно решение, което законово е отпаднало, но плаши работодателите да наемат такива хора."

Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че законът не предвижда, когато експертното решение на ТЕЛК изтече, хората да са лишени от инвалидна пенсия, социална помощ или личен асистент. "Фрапиращото е, че законът не се спазва. РЗИ са задължени да съобщят 4 месеца по-рано, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И ако забавянето на новото решение не е по вина на човека с увреждане, той да си запази правата", коментира Георги Колев.

Величка Драганова от Националната асоциация на сляпо-глухите в България обърна внимание, че не се изпълняват разпоредбите на Закона за българския жестов език от 2021 г.: "Според него глухите имат право на жестов превод във всички институции, в образователната система и на работното място. Освен с решение от ТЕЛК, глухотата може да се доказва и с други документи, които да дават достъп до тази услуга. Но и това не се спазва."

Елка Тодорова, председател на Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания посочи, че не се финансира и не се прилага Стратегията за хората с увреждания (2021 - 2030 г.). "Стратегията не се актуализира с приетата Европейска карта на хората с увреждания и с Европейската карта за паркиране. Не се прави нищо за преоценката на съществуващия модел на отчитане реалните нужди на хората, за да им се предоставят възможности за интеграция във всички направления. А виждаме само бариери пред трудовата заетост и пред образованието. Експертните решения на ТЕЛК пречат на социалното включване на хората с увреждания", заяви Елка Тодорова.

Бончо Бонев от Национална потребителна кооперация на слепите в България обясни, че в решенията на ТЕЛК продължава да се пише, че слепите могат да работят само в предприятията на Съюза на слепите. "Тези предприятия обаче вече не съществуват и на практика незрящите няма къде да работят. Имаше опити за регистър на хора с увреждания, който да се ползва от работодателите, имаше квоти за наемане на работа на хора с увреждания, дори опит за създаване на специализирана трудова борса, но всичко това не се осъществи. Така решенията на ТЕЛК само пречат на незрящите да се реализират на пазара на труда", обясни Бончо Бонев.

Светослав Чернев от Национална организация "Малки български хора" сподели, че работата по документите на ТЕЛК създава проблеми и често води до дискриминационни решения. "Заради тези решения хората треперят дали ще си получат пенсиите, а нашата организация на малките хора води дела в съда за дискриминация", каза Светослав Чернев.

Мария Кръстева от Асоциацията на родители на деца с увреден слух се оплака, че приобщаващо образование на тези деца не се случва: "Има ресурсни центрове, но те нямат специалисти, които да работят с нашите деца. В София има само трима специалисти по слухово-речева рехабилитация, а в страната те липсват." Г-жа Кръстева обърна внимание и на символичната сума, с която НЗОК заплаща слуховите апарати - 170 лева, при положение че цените им вече надвишават 7000 лева.

На проблемите с приобщаващото образование обърна внимание и Антоанета Пенева - председател на Българска асоциация за невромускулни заболявания: "Няма сигурност и нормална среда за обучение на нашите деца. Малко училища са адаптирани и достъпни за деца на инвалидни колички. Когато в училището има кабинетна система и учениците се местят за всеки час на различни етажи, без да има асансьор, нашите деца на практика не могат да учат", сподели Антоанета Пенева.

С това, актуалното положение у нас не се изчерпва. Субективността и забавянето на процедурите в ТЕЛК произтичат от различни системни и организационни проблеми, между които:

Липса на стандартизация: Въпреки че съществуват утвърдени критерии, интерпретацията им от отделни комисии понякога е различна. Това води до различни оценки за пациенти с идентични заболявания или увреждания. Също така членовете на ТЕЛК понякога не са специалисти в конкретното заболяване, което води до пропуски в оценката.

Забавяне на процедурите: Сложният процес на подаване на документи, изискване на множество медицински становища и допълнителни проверки значително забавят процеса. Липсата на достатъчно комисии или лекари води до дълги списъци за изчакване. Често пациентите обжалват решенията на ТЕЛК, което удължава времето за финализиране на случаите.

Критерии за адекватност: Някои заболявания или състояния не са адекватно отразени в списъците и изискванията на ТЕЛК. Например, редки заболявания или съвременни диагнози може да не бъдат обхванати. Критериите често не отразяват индивидуалните нужди и възможности на пациента. Оценката е предимно базирана на медицински резултати, без достатъчно внимание на социалния и професионалния контекст. Много от използваните процедури за оценка на инвалидността не отразяват напредъка в медицината и технологиите. Например, пациенти, които са получили съвременно лечение, често се оценяват според стари критерии. А и липсата на електронни бази данни и интеграция между институциите удължава времето за обработка и повишава риска от грешки.

Автоматизиране на процесите за подаване и обработка на документи, както и използване на софтуер за стандартизация на оценките са повече от необходими в текущата реалност. Това включва и редовно обучение на експертите в ТЕЛК за актуалните медицински стандарти и нови диагнози. Списъкът със заболявания и процентите за инвалидност трябва да бъдат редовно преразглеждани, за да включват иновации в лечението и нови заболявания, а увеличаване броя на комисиите ще намали натоварването и времето за изчакване на пациентите. Тези и други реформи могат да направят процеса по-ефективен, справедлив и ориентиран към нуждите на пациентите.

Анелия Николова, Dir.bg