Хората от Югозападна България, които протестират в подкрепа на Закона за горите, са убедени, че земята си е тяхна и онези от София им пречат да се замогнат.
Много показателен беше един от техните плакати с категоричното: „Не искаме подаяния“, издигнат при блокирането на главен път Е-79 край Симитли.

Истината, обаче, е малко по-различна.
Всъщност, е много по-различна.
По една или друга причина, много малка част от общините в България успяват да реализират излишъци на данъчни постъпления. Като по правило това са най-големите градове на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, плюс Несебър и най-много още десетина от всичките общо 264 общини в страната.
Именно благодарение на тези излишъци (и, разбира се, на други приходоизточници) се намират дотации за всички останали общини в страната.
Все още e пресен споменът от ярката защита на интересите на столичните данъкоплатци от страна на... Бойко Борисов, когато беше столичен кмет. Именно Борисов с искрено негодувание се възмущаваше, че голяма част от данъците, събирани в София се преразпределя от правителството (тогава на Сергей Станишев). Каквото и да говорим, точно протестиращите, блокирали главен път Е-79 край Симитли, са сред тези, които потребяват сериозна част от тези преразпределени на централно ниво средства.

И тук възниква въпроса: имат ли право протестиращите край Орлов мост, да настояват да бъде зачетено тяхното мнение, въпреки че живеят на стотици километри от конфликтната зона?

Очевидно, ситуацията е деликатна.
Само че няма нищо деликатно в истината такава, каквато е!
Ако в Разлог не желаят „подаянията“ на София, Пловдив, Варна и т.н. - няма проблем. Едва ли някой в София, или Варна, или Несебър ще тъгува за спестените средства.
Докато обаче с данъците на няколко общини се издържат повече от 200 общини в България, данъкоплатците от тези няколко общини имат пълното право да изразяват мнението си за случващото се, където и да е на територията на Република България.
Просто, така е справедливо!

Факт е, че от десетилетия последното “спасение” на всички балкански хитреци, докопали се до властта, е насъскването на хората едни срещу други по класов, съсловен, религиозен, културен, спортен и, не на последно място, икономически принцип.

Обикновено причините за разделение са повече от една и се търси многопосочно въздействие. Целта на управляващите е сбъдване на приказката за онзи митичен изстрел, при който с един куршум се повалят най-малко два заека.
За съжаление, в повечето случаи, финалът е далеч по-прозаичен. И потвърждение получава онази поговорка за двете дини под една мишница.

Просто, винаги се намират хора, които помнят.
И задават въпроси!
Кога, в края на краищата, беше искрен Бойко Борисов - когато беше пламенен защитник на данъците на софиянци, като техен кмет, или когато в качеството му на премиер обвинява същите тези софиянци заради отговорната им позиция по Закона за горите?
Антон Луков