Преди приблизително 11 години (16 март 2001г.) Иван Костов беше изправен пред ситуация, доста сходна с тази, в която се намира днес Бойко Борисов. София беше блокирана от разярени таксиметрови шофьори, търсещи изчезналия Пепи, три годишен син на техен колега.
Онези, които помнят, знаят, че в разгара на онези събития Костов беше олицетворение на високомерието. Генерал Атанасов пък обясняваше как само след няколко часа всички протестиращи щели да изпаднат в неловко положение.
И още една прилика – и през 2001 година много важна роля играеха МВР-психолозите.
Към днешна дата обаче убийството на малкия Пепи е все същата загадка, каквото си беше и преди 11 години.

„...Най-голям смут сред разследващите внесе публикуваният във вестник „Монитор” видеоматериал от охранителна камера в района, където живеят тогава Даниела Терзийска и семейството й. На записите се вижда жена, много приличаща на Даниела, която носи дете на ръце, а не в черен чувал. Ако версията на полицията е вярна и Пепи е бил удушен още в дома си, означава, че на тези кадри вече трябва да е мъртъв. Ако пък това е така, тогава къде са черният чувал и мястото, където майката евентуално е напъхала трупа на детето. Появи се и информацията, че разследващите разполагат със свидетел – таксиметров шофьор, който е откарал Даниела до Южния парк. В показанията си човекът твърди, че Даниела е носела плик, а не дете, високо 110 см. Този свидетел обаче изчезва така мистериозно, както се и появява.
Днес бащата на Пепи твърди, че е правил опити да го открие, но са му казали, че е скрит в чужбина, за да не го линчуват колегите му. Стоян Терзийски все още си задава и въпросите как в час пик – в 8-9 часа, никой не е видял бившата му съпруга нито в парка, нито в рейса, с който според полицията се е прибрала.
След 10 години и след толкова много въпроси днес единственото ясно нещо е, че 3-годишният Пепи Терзийски беше убит, а разследващите тогава не успяха категорично да докажат кой е убиецът. Защото в отговорите на всички противоречия по делото може да се крие друг извършител, който все още да е на свобода.
Бащата на Пепи – Стоян, и до днес се съмнява, че момченцето му е било отвлечено с цел търговия с органи. Когато обаче цяла София е блокирана от такситата, извършителите са се уплашили и са хвърлили трупа в езерото.
Ако не бяха нарочили Даниела, убийството на Пепи щеше да намери широк международен отзвук, твърди Стоян..../в-к „Монитор“ 19 март 2011

Връщането към онези трагични събития в София няма за цел да оневини настоящия премиер Бойко Борисов.
Просто много съмнителни, дори цинични, са „моралните“ забележки, които точно Иван Костов се опитва да пласира в публичното пространство днес.

Тези две трагедии (в Перник с Мирослава и в София с Пепи), разделени една от друга с цели 11 години, показват нещо много съществено - че българската политическа класа се подчинява на едни и същи стереотипи и изповядва много сходни „ценности“.

Сякаш ги „струговат“ в една и съща работилница.
Излиза, че независимо дали един български политик е минал през школите в Симеоново или през тази в Кременчуг, практически няма значение. Свидетели сме на едно и също отношение към проблемите и на сходни реакции (задължително включващи в играта службите и МВР).
Каквото и да говорят, общото между управленския стил „Костов“ и „Борисов“ е много повече отколкото разликите.

Вярно е, че отношението на настоящия премиер към НС е образец за недодяланост, но с какво Иван е по-различен от Бойко?

Безпардонното отношение към българските институции не започва от Борисов. Днес мнозина са забравили как Костов си създаде свой съвет по национална сигурност към министерски съвет. Дублиращ функциите на президентския.
И още много примери могат да бъдат дадени.

Само че моментът е емоционално натоварен с трагедията в Перник.
И повечето медии са заети именно с нея.

През 2001 година, след убийството на Пепи, Костов реагира с демонстрация на високомерие, а подчинените му ченгета с размахване на „много информация“. Именно тогава психолозите от института по психология към МВР за първи път станаха медийни звезди. Костов и камарилата му обаче бяха достатъчно хитри да се РАЗГРАНИЧАТ максимално от събитията. И максимално бързо да заемат поза жертва на конспирация. Моментално тогавашните медии бяха залети с информации как Цвятко Цветков бил на митинга на таксиметровите шофьори, как мутрите ги организирали и т.н.

При убийството на Мирослава Борисов влезе в собствения си капан. В стремежа си да извлече максимум от всяка среща с журналистите, той се превърна в централен персонаж в тази история. И вече ще му е много трудно да се разграничи от каквото и да било. Постъпи значително по-глупаво от Костов, както и ченгетата около него оплетоха конците много по-левашки от генерал Атанасов преди 11 години.

Въпреки нюансите, реакциите на овластените политици (Костов и Борисов) и в двата случая са емблематични. В чисто човешки план бяхме (през 2001 година) и сме (в наши дни) свидетели на забележителна демонстрация на коравосърдечие. По-лошото е, че освен на емоционален дефицит, ставаме жертви и на пълна управленска импотентност.

Хора като Костов и Борисов очевидно не могат да си представят, че трудностите и кризите се преодоляват най-вече с... работа. При тях събирането на информация е мания, а не средство; интригите, а не правилата са начин живот, а слухтенето е втора природа, независимо дали е регламентирано или не.
На това са ги чули в милиционерските школи – така работят!
Антон Луков