Само пет са държавите в света, които могат да бъдат определени като свободни - Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария, според Индекса на икономическата свобода 2012 на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. Тези държави са не само най-свободни, но са и сред най-богатите, а икономиките им в момента се представят отлично. Те сигурно с интерес наблюдават как големите от развития свят се мъчат да запазят богатството си - лидерите в Европа почти всяка седмица “спасяват” еврото, а Барак Обама тези дни уведоми Конгреса, че отново трябва да се вдигне таванът на дълга, за да се посрещнат текущите харчове на американското правителство.

През последните няколко години вече стана съвсем очевидно колко дълбока е обвързаността на просперитета с икономическата свобода. Преди 2008 г. множество развити държави провеждаха политики, несъвместими с икономическата свобода и на пръв поглед запазваха високия стандарт на живот. Но кризата удари с пълна сила именно страните, обърнали гръб на икономическата свобода. В най-голяма степен това се отнася за Европа.

Къде сме ние

Преди малко повече от 10 години България бе в дъното на Индекса на икономическата свобода. Постепенно започнаха реформите - парите станаха стабилни (инфлацията бе овладяна), държавните финанси влязоха в релси, данъците бяха намалени, търговията се освободи и въобще условията за бизнес се подобриха. От “несвободна” България стана “сравнително свободна”.

През тези години обаче големите южни държави в ЕС стояха на място. Гърция не отбеляза никакъв напредък и като дойде време за олимпийските игри в Атина през 2004 г., България вече я бе задминала. Докато се радваше на спечелената световна купа по футбол през 2006 г., Италия вече изоставаше от България по икономическа свобода. Преди 2 години задминахме и Португалия. България се представя по-добре и от Франция, като единствено Испания от големите на юг остава пред нас. Тя е и единствена от споменатите държави, която направи нещо за икономическата си свобода през последните години или поне запази достигнати нива.

Ако се върнем към контекста на дълговата криза, именно това са държавите, които са в основата на проблемите в Европа и на практика клатят еврото. Те пренебрегнаха икономическата свобода и дълги години пазеха високия си стандарт на живот с безумни разходи. Тази политика до такава степен заслепи всички, че нееднократно бе предлагана и у нас - вижте какво правят другите, дайте и ние да харчим и да ставаме богати. Приказката обаче свърши и реалността се завърна. Всички тези държави посрещнаха уикенда с намален кредитен рейтинг. Този на Португалия вече е неинвестиционен, какъвто бе на България преди 2003 г., а на Италия бе смъкнат с две степени и стана сравним с текущия рейтинг на нашата страна. Франция изгуби най-високия си рейтинг (ААА), а Гърция не я споменаваме, тъй като рейтингът й е най-ниският в света.

Изводът - икономическата свобода не е даденост и дори най-богатите могат да се опарят, ако я пренебрегнат. Добрите примери са също толкова красноречиви - Германия, Холандия, Швеция, Дания и Финландия се представят традиционно добре по отношение на икономическата свобода и се радват на най-високия възможен рейтинг (ААА). В тяхната компания можем да прибавим и Естония.

България постепенно подобряваше резултата си през годините, задмина средното ниво за света през 2004 г., но все още изостава чувствително от най-добрите примери в Европа. Продължаваме да сме в категорията на “сравнително свободните” страни, което обяснява и защо трудно догонваме богатите по доходи и качество на живот. С други думи, ако поставиш по един предприемчив човек в България и Холандия например, то вероятността някой от двамата да успее продължава да е доста по-висока в Холандия.

Законност и публични разходи

България продължава да изостава чувствително във върховенството на закона благодарение на много слабите ни и допълнително влошаващи се резултати (под средните за света) по отношение на защитата на правото на собственост и свободата от корупция. Авторите на изследването посочват, че съдебната система “не успява да осигури ефективна защита на правото на собственост, което обезкуражава и възпира инвестициите”. Негативно влияние оказват и неефективните публични харчове и появата на бюджетен дефицит през последните години. Най-добри резултати България традиционно показва във фискалната свобода (заради ниските данъци) и в свободата на търговията (тук политиката на ЕС играе водеща роля).

Тоест върховенството на закона и харчовете на правителството трябва да са приоритетите през следващите години, ако искаме доходите ни да растат. Основната роля на държавата е да осигури, най-общо казано, справедливост, а не да се меси в икономиката и да се опитва да планира прогреса или да налага солидарност.

Петър Ганев /в-к "Труд"