Свободата на словото в модерния свят се възприема като едно от основните граждански права

3 май е определен от ООН за световен ден на свободата на печата през 1993 г.  

В годишния си доклад, който „Репортери без граници“ (RSF) публикува по повод световния ден на свободата на словото за България е отредена 71-ва позиция. Изкачваме се с 20 места спрямо миналогодишното 91-во. Но критиките към медийната среда у нас остават все същите.

Според RSF "Позицията на България се подобри през миналата година. Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения". В типично либерален дух се правят намеци, че през последните две години подобрения няма, но това се дължи на отношението на провалилият се кабинет Петков „за защита на медиите, въпреки изострените нападки от политически партии срещу медии и журналисти“.

В доклада следва още суха статистика, според която България вече не е последна от страните в ЕС – една позиция след нас е Унгария. Още по-назад са Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от ЕС е Полша, но далеч напред на място 57. Като цяло, ситуацията с медиите в България е определена като „все още проблематична", а в тази група влизат и Румъния, Унгария, Чили и още други 52 държави.

Толкова за годишните статистики. Самата идея да се създават класации, измерващи такава неопределима величина като свободата на печата, е форма на ограничение. Трябва да се помни, че „Репортери без граници“ е неправителствена организация, чиято дейност се финансира от правителствени и международни организации. По информация от президента на RSF Робер Менар даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размерът на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (в това число влизат парите от френското правителство, ОССЕ, ЮНЕСКО и Международна организация на франкофонията). 20% от средствата ѝ се набавят от дарения на частни групи като Санофи-Авентис, Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Центъра за свободна Куба. Задължително следва да се отчита, доколко безпристрастна в оценките и анкетите си може да бъде RSF.

Според годишните финансови отчети бюджетът на „Репортери без граници“ е между 4 и 6,1 млн. евро. Постъпленията идват от продажба на фотоалбуми и продажбите на артикули като тениски и т.н. Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г., за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ. В действителност продажбите на книгите на RSF са донесли $230 000 през 2007 г.

Основателят и Генерален секретар на RSF Робер Менар многократно е подлаган на критики за радикалните си становища по чувствителни теми, като например етиката на използване на техники за измъчвания, както и за начините за финансиране на RSF и връзките му с разузнавателни служби.

Ще се възползваме от свободата на словото, гарантирана в чл. 39 на Конституцията на Република България, за да припомним, какво пише преди повече от век Марк Твен: “По Божията милост ние в Америка получихме три неописуемо ценни неща: свобода на словото, свобода на съвестта и благоразумие, предпазващо ни да се ползваме от тях.”

Още по-назад във времето, в епохата на Просвещението, когато се ражда и развива съвременната идея за свобода на словото, друг голям мислител, поет, литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън пише, че „всеки има право да казва онова, което смята за необходимо, а всеки друг има право да го набие за казаното“.

Свободата на словото е отговорност, както всяка друга свобода. Въпрос на обществен морал и лична култура е тази свобода да бъде използвана за добруването и спокойствието на обществото.