Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра - частIX

Избрано 20.04.2005 12:47

Продължение...

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” – “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/
В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополст, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:
- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.
- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.
- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.
- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.
- От 01.07.1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.
Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т.н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за поддържащите и строителни дейности.
Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД под председателството на Антоан Николов възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.
Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.
Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

Продължава тук...