Демокрацията е преди всичко процедура, гласи една английска сентенция, която понякога се използва и от родни политици. И точно затова създадената парламентарна анкетна комисия, която да разследва действията на Георги Първанов и Ангел Марин, свързани с помилванията, опрощаването на държавни вземания и даването на българско гражданство, е прецедент, но в положителен смисъл.

Повечето юристи не отричат правния хаос, който се е получил с липсата на укази на президента Първанов през втория мандат за преотдаване на пълномощия на вицепрезидента Марин. В добавка се оказва, че указите за помилванията не били приподписвани от съответния правосъден министър. Защитниците на Първанов изтъкват, че помилването било висша държавна милост и едва ли не никой не може да се бърка в мотивите и процедурата, с които то се извършва. Но ако е така, се връщаме във времето на "Царската милост", която някои помнят, а други са чували и чели за нея. Не е ясно дали ще се стигне до отмяна на указите, ако съдът се произнесе, че са незаконни. Но при всички случаи това ще бъде урок, че правната култура е част от културата на обществото. И както за всички, така и за президента ще важи, че незнанието на закона не е оправдание.

И още един случай през седмицата ни отправя към регламентацията и процедурата. "И преди, и сега, Интернет е свобода", скандираха млади хора в протеста си срещу споразумението АСТА. Е, добре, то отпадна, поне засега, но дали трябва да забравим темата? Защото Интернет е свобода, но и отговорност, и задължение. Задължение към тези, които създават интелектуален продукт и искат съответно отношение към авторските си права и материална компенсация. Че големите корпорации гонят своите интереси е ясно, но не е ясно как една протестираща заявява чистосърдечно: "Аз протестирам, защото искам да си тегля филми и музика и никой да не ми пречи". Това си е социализъм отвсякъде, набързо яхнат и припознат от съответната партия. Само че тогава всички плащахме сметката, а сега сметката отива точно за авторите. Впрочем и това си е социализъм, защото по соцвреме интелектуалният труд не се ценеше, освен ако представителите му бяха ловни партньори на тогавашния елит или партийни клакьори.

Един режисьор – Людмил Тодоров, отказва да даде новия си филм "Миграцията на паламуда" на разпространителите, защото за продуцентите, включително държавата, оставали само между 5 и 10% от приходите от прожекции. Той иска държавна регламентация, защото според него това е резултат на монополно положение. Сега Людмил Тодоров показва филма си в малки независими салони. Може би ще стигне до Интернет, ако не се страхува, че там също може да му го изтеглят безплатно. Преди време един български филм "Love.net" на режисьора Илиян Джевелеков опита срещу абонаментна такса от 1 или 2 лева да може да бъде гледан с добро качество в Интернет. Докъде стигна експериментът, не знам, но много потребители са съгласни на такава нищожна цена да бъдат партньори.

Вероятно в ACTA има подводни камъни, които дори и многобройните еврочиновници са проспали, освен ако не са облагодетелствани лобисти. При нас се получи поредната популистка врътка на премиера Бойко Борисов, а министър Трайчо Трайков застана на амбразурата на народното недоволство и пое отговорността за АСТА, която всички си прехвърляха като горещ картоф. Впрочем, неминуемо се прави връзка и с друго народно недоволство – срещу шистовия газ. Пак Трайков беше защитник, и пак Борисов нареди на народните си представители да наложат мораториум. Сега пък се оказа, че малко се е избързало и нова парламентарна комисия щяла да разглежда ползите и екологичните опасности. Че се борят две лобита – руското и американското, е очевидно, но въпросът е къде е ползата за България.

Ричард Морнингстар, съветникът на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, заяви, че цената на газа в САЩ е 20% от цената му в България. А това беше преди "Булгаргаз" да поиска ново увеличение с 27% за второто тримесечие на 2012 година на доставяния руски газ. Е, сега няма да им ги дадат, отсече председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев, ще им дадат примерно половината. Но следващото тримесечие, пак ще поискат и пак ще им дадат не толкова, колкото искат, но все пак. И така, лека, полека, цената ще расте. Не е ли крайно време да помислим и за алтернативни източници, неслучайно се говори за енергийна независимост?

Изводът е, че са необходими две неща – прозрачност и характер. Прозрачност, за да стане ясна на всички ползата и вредата от едно или друго решение, преди да стане решение. Ако въпросната ACTA беше обсъждана, можеше да се отсеят добрите и лошите неща в споразумението. Ако позицията за шистовия газ беше резултат на компетентно информирано мнение, нямаше кресливата улица да направлява вземането на решенията.

Впрочем, това важи за резултатите от различни протести, на които бяхме свидетели в края на миналата година – с трактори и без. А характерът е затова – да отстояваш аргументирано взетите решения, дори и да си навлечеш народното недоволство. Нещо, което едно предишно правителство беше направило с даването на коридор за натовските атаки срещу репресивния режим на Слободан Милошевич, и си плати за това, но Борисов не е такъв. Той е само непреклонен по отношение подкрепата за своя партиен другар Цецо, който за пореден път се изпусна неотдавна против съдебната система. И въпреки, че началникът му отчете, че и негов е приносът за негативния доклад от Брюксел за правосъдие и вътрешен ред, санкция за вътрешния министър не последва.

------------------

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. Работил е като журналист в БНР, вестник "Демокрация", Инфорадио, РФИ – България. Има над 30 документални филма, повечето авторски, реализирани в СТФ "Екран" и Студия "Време". Има ред награди за журналистика и кино. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.