Когато хора, които през живота си не са и помирисвали предизборна кампания, започнат да пишат за финансово обезпечаване, намеквайки за партиен рекет, се стига до ... усмивки от старите ленти.
А старите ленти са категорични – рекетът е едно занаятите, което съвсем не е чуждо на групировка, легитимирала се като особено близка до настоящия варненски кмет Кирил Йорданов. И понеже в групировката много разбират от рекет, медиите, собственост на същата тази групировка, се опитват да пласират като чиста истина това, което шефовете им знаят от ... личен опит. Поне така изглеждат нещата, погледнати отстрани. Тайни срещи, подслушани разговори и още по-тайни служби и пак тайни срещи и партийни лидери и още по-по-, че най-свръхтайни интриги.

Интригата е от ясна по-ясна.
Изпълнението обаче има един съществен недостатък – задачата, да бъде вклинено трайно недоверие между политическите лидери в дясно чрез параноични лакърдии на тема “финансово обезпечаване на местните избори и партиен рекет”, е възложена на човек, който хабер няма, как се печелят пари (по принцип), още по-малко има понятие, как се харчат пари (конкретно по време на една кампания).

Безспорно, изборите са скъпо удоволствие.
Но не чак толкова, че да е по презумпция необходимо да практикуваш древния занаят на групировките. През годините всички, които се правеха на ТИМ-аджии и размахваха политическата бухалка, отлетяха към вечните ловни полета на политическото небитие. Някои го били нарекли това чудно местенце Нова Зеландия. Общо взето, изводът се налага от само себе си – в това райско кътче на Южното полукълбо винаги има запазени места за бивши и настоящи собственици на политически бухалки. Ще поживеем, ще видим, както се казва.
Може и да не доживеем, но пак ще видим!

Както и да е – сега малко факти.
От извора.
През далечната 1991 г. местните избори във Варна бяха спечели от СДС.
Хората помагаха от душа и сърце. Никой никого не е натискал. За нищо. И всяка дума в повече, срещу онези невинни времена, ще е кощунство. Може сините лидери от онова време да не са били достатъчно опитни, може кандидатите за кмет и за общински съветници да са били всякакви, но времената бяха прекрасни. По-късно човекът, който в голяма степен подсигури финансово кампанията на СДС през 1991 г., беше заплашван, арестуван и рекетиран пак от ... СДС, но това стана чак през 1999 г.
И до там ще стигнем. В интерес на истината.

Преди това бяха местните избори през 1995 г.
Те отново бяха спечелени от СДС. И отново няма нито един човек, който може да докаже, че е бил изнудван, за каквото и да било. Обратното обаче е доста вероятно. Имайки предвид, с кого граничеше на изток по онова време България. Спомняте ли си онова чудесно новинарско радио “Канал Ком”? Когато стана ясно, че “Канал Ком” ще има своя собствена позиция, различна от тази на БСП и неуспелия кандидат на БСП Кирил Йорданов, започна серия от съвсем реални “намеци” по адрес на рекламодателите на радиото.
И рекламодателите бягаха.
Защото ги беше страх.
И защото имаше от какво да ги е страх.
Хората, които управляваха “Канал Ком”, са си живи и здрави и могат да бъдат питани. Стига, разбира се, някой да се интересува от истината.

Това беше може би последната “траби-кампания” във Варна. Тоест, сравнително евтина. Хората, които я подсигуриха финансово, са приятели на Христо Кирчев и до ден днешен. Въпреки, че не е кмет. Може и да не са съгласни с него по отношение на отделни негови “сложни” и дори “глупави” политически ходове. Дори може да се дистанцират от него в различни моменти, когато Христо Кирчев е забравял (и понякога продължава да забравя), кои са лошите в страшния филм. Но сме приятели. От онези приятели, от които няма отърване – прекалено много и хубави, и лоши неща ни свързват. Тоест, ако някой си позволи да пише за рекет по адрес на СДС от 1995 г., желателно е, първо да се прегледа при психиатър. Ще му е необходима жълта книжка за пред съда.
Просто, защото СТАРТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕКЕТ ГО ДАДЕ ЧАСТ ОТ ВЪРХУШКАТА НА БСП ПРЕЗ 1995 г., в опита си да наложи Кирил Йорданов за кмет на Варна. Който иска да си прави каквито ще изводи – това са фактите. И те за съжаление са безспорни.

Местни избори 1999 г.!
Кампанията на Добрин Митев е обсъждана надълго и нашироко. Ужасното в случая е, че не бяха пожалени дори хора с реални заслуги към СДС. Даже напротив – машината беше тръгнала да мачка безпощадно точно врагът с партиен билет. Факт е, че хора, като Христо Кирчев, Янко Станев, Красимир Ангелов, Неделчо Ангелов, Юлиян Гендов, целия клуб “Отоврено общество” и много други, бяха заплашвани и, много често, заплахите се изпълняваха с показна бруталност. Не бяха пощадени дори децата. При обиска на жилището на Свилен Спасов например. И още много може да се напише (и е писано) по темата, но съществена част от истината е, че членовете на СДС не бяха щадени. Конкретни политици и конкретни ченгета провеждаха емблематичната за това време силова политика и те конкретно трябва да отговарят на конкретните въпроси. Относно СДС... Политическата сила понесе основните удари. За съжаление.
Колкото до кампанията на Борислав Ралчев, то тя беше в пъти по-евтина от тази на Добрин Митев и с около 30% по-евтина от тази на Кирил Йорданов. Който иска, нека пита. Можем и с цифри да си говорим. Броим клипове, спотове, тиражи на плакати, листовки и т.н. Само да не се окаже, че някои медии са давали преференциални цени на единия от кандидатите. В името на свободата на словото, де. Той, завалийката, със спестените пари чак до Нова Зеландия стигна. Щях да забравя – и с парите, спестени от наемите на един апартамент.
Между другото, Добрин Митев обяви кандидатурата си и старта на собствената си безумна кампания точно от вестника, собственост на ТИМ. Цялата работа много прилича на “храни куче да те лае”. Май! Най-малкото е смешно, същият този вестник, днес да се пробва да говори по темата политически рекет. Нали?

Както и да е! Всички имат грехове.
В най-новата история на Варна политическият рекет беше въведен като практика именно от част от върхушката на БСП през не толкова далечната 1995 г. Именно оттогава започна покварата на политическата класа в морската столица. Или поне оттогава са първите, малко или много, преки доказателства, с които разполагаме. Натискът върху радиостанцията “Канал Ком” е факт. Може би, някой разполага с по-ранни факти, но каквото и да говорим, годините от 1991 г. до 1995 г. си бяха по-скоро чудесни в своята прелестна наивност.
Впоследствие и част от СДС се омаза. Трябва ли обаче да виним политическите сили БСП и СДС заради издънките на отделни техни лидери.

През годините България граничеше на изток с мераците на много политически лидери.
Минаха и за минаха.
Само източната граница е вечна.

Антон Луков