„Голяма част от Варна е затънала в боклуци. Снегът вече се топи и открива нелицеприятната гледка“, съобщава bTV.
Нищо че в подобни новини няма изненада. И, че градът от години е в това състояние, независимо дали има или няма сняг.
И още нещо! Никога не е имало значение заедно с кого управлява Кирил Йорданов. Когато на власт в страната беше БСП, градът си беше точно толкова мръсен, колкото и днес.

По-интересно е друго! Сравнително рядко подобни тривиални теми стават важни за централните медии.
Дали пък няма да станем свидетели на театър с „неочакван“ край?

Сега на мода е национализацията!
И, очевидно, сметопочистването е в сферата на конкретните кметски интереси.
Тоест, трябва да очакваме люти клетви за решителни действия.
След като вече минаха (даже по националните медии) признанията за това, че градът е мръсен.
Накрая ще има ода за спасението, как то идва във вид на една-единствена общинска фирма, пряко подчинена на един-единствен кмет с решителен поглед, зареян в единственото и неповторимо светло бъдеще.
Всичко само по едно! Един кмет, една фирма, едно бъдеще!

Тук се налага и едно уточнение. Настоящият кмет на Варна - Кирил Йорданов, е ясен на всички. Едва ли някой от местните ГЕРБ-ери се заблуждава, че е възможно лечение за управленската импотентност, налегнала славната някога морска столица.
Представителите на класическата десница (СДС, ДСБ, ВМРО, „Новото време) би трябвало също да нямат илюзии. Би трябвало!

И въпреки фактите! И най-вече въпреки тенденциите!
Управляващите от ГЕРБ мълчат! Десните общински съветници също мълчат! За левите няма нужда да говорим. Другарите социалисти усвояват своя дял от властта, имат си личен зам.-кмет в лицето на Богдан Караденчев и всички вкупом отказват да си спомнят кметските му зулуми от средата на 80-те години (Голямата суша и Голямата дупка).

Факт е, че пълзящата национализация на общински дейности и услуги издига на ново ниво „моделът Варна”.

Досегашната формулировка за този модел (Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега! Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някои от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика, лицето на “модела Варна” Кирил Йорданов е недосегаем. Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на “модела Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
“Модела Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на „моделът Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация.) вече е недостатъчна.

Няма как да говорим просто за „...сбъднатият сън на комуниста...“, при положение, че имаме близка среща с комунистическата реалност, сътворена от Кирил Йорданов.
Страничният резултат от падането на маските е, че никой не е в състояние да види разликата.
Оказва се, че старото лице на Кирил Йорданов всъщност е добре забравено ново!
Антон Луков