Българската икономика, подобно на вече придобилото гражданственост клише за Европа, също се разделя на две скорости и това забавя растежа й до 1.6% през 2011 г. Обявените вчера данни на Националния статистически институт потвърдиха тенденцията за разделение между проспериращите експортноориентирани (основно индустриални) отрасли и стагниращите бизнеси, произвеждащи за местния пазар. Европейската статистическа служба (ЕВРОСТАТ) пък обяви 1.5% годишен растеж за еврозоната и 1.6% за целия Европейски съюз. Това означава, че България се движи със същите темпове, както по-големите членки, и ако в структурата на икономиката ни не настъпи промяна, за догонване трудно може да става дума.

Такава промяна може да дойде само по линия на външния сектор - под формата на инвестиции или банково кредитиране. Ако се съди обаче по също вчера публикуваните данни на БНБ за платежния баланс към края на 2011 г. това не е много вероятно - преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с 40% до 1.06 млрд. евро, а частният сектор (основно банките) продължава да връща задълженията (основно към централите) трупани преди кризата, вместо да инвестира в нови производства и работни места.

За тази година пък анализаторите се разделиха на два сценария. Първият е за растеж между 1 и 2%, при който отново едни бизнеси ще печелят, а другите ще оцеляват, без доходите и потреблението да се съживят. Вторият песимистичен вариант е България отново да изпадне в рецесия.

Вносно забавяне

Забавянето на икономиката се дължи на външни фактори като свитото потребление и индустриално производство в Западна Европа. Две-трети от българския износ са за ЕС, като немалка част са на поддоставчици за машиностроителни компании там.

Разбивка по сектори показва годишно увеличение на продукцията в земеделието с 5%, 0.4% в индустрията а при услугите има свиване с 6.1%.

В номинална стойност брутният продукт е 76.170 млрд. лв., което съвпада с правителствените прогнози, но фактът, че реалният растеж е по-малък означава, че инфлацията раздува размера на БВП повече, отколкото действително е създала икономиката.

Данните на НСИ

са експресни и в някои области са правени приблизителни оценки, защото няма пълни данни за обобщаване. За това след около месец, когато излязат предварителните данни е възможно да има корекция, която в повечето случаи досега е била в посока нагоре. Въпреки това обаче реалното развитие на икономиката за трета поредна година се оказва под официалните прогнози на правителството, като в последния си официален документ (доклада към бюджет 2012) финансовото министерство прогнозира 2.9% растеж за миналата година.

Сигнали, че в икономиката настъпва забавяне се появиха още в данните за БВП през лятото, като краят на годината затвърждава тази тенденция. Само през четвъртото тримесечие растежът е 0.4% спрямо предходното и 1.5% спрямо същия период на 2010 година. Положителен сигнал е, че НСИ отчита съживяване на потреблението с ръст от 0.4% спрямо юли-септември, а на годишна база растежът е 1.4%. Данните за инвестициите обаче са противоречиви, като през четвъртото тримесечие на миналата година те спадат с 6.5% на годишна база, а сравнени с данните за третото тримесечие отчитат ръст от 4%.

Противоположно мнение

застъпи председателя на Институт за нов икономически напредък Петър Чобанов, който прогнозира свиване на брутния вътрешен продукт с 3% и дори неизпълнение на бюджетните приходи, което да наложи актуализация на бюджета. Експертът смята, че инвестициите очаквано са се оказали отрицателни, а потреблението се съживява по-слабо от очакваното - главно заради несигурността сред домакинствата.

"Очаквам всички компоненти на БВП да отбележат спад. Пазарът на труда ще продължи да се влошава, безработицата ще нараства и реалният разполагаем доход на домакинствата ще намалява, което ще се отрази негативно на потреблението. Ще продължи спадът в инвестициите и декапитализацията на икономиката. Ако не се вземат мерки по отношение на разходите, а те се изпълнят в предвидения по бюджет размер, това ще доведе до голямо разрастване на дефицита и той ще надхвърли 3%.
Евентуалните икономии пък отново ще са за сметка на инвестициите, което ще влоши допълнително перспективите за растеж", обяви той.

Допитване

до бизнеса пък показа разделение на мениджърите по браншове, като оптимистични са прогнозите на фирмите, работещи за международните пазари, а тези, търгуващи в рамките на България очакват преразпределение на дяловете им. В земеделието пък тепърва ще се установяват щетите от студената зима и още не смеят да прогнозират каква ще е годината.

Стефан Антонов /capital.bg