Понеже когнитивните науки стават все по-популярни и много хора започнаха да използват все повече термини като „когнитивен дисонанс“, „пристрастие към статуквото“, „ефект на Дънинг-Крюгер“, аз предлагам да се въведе още един такъв термин, който всъщност обединява всички мисловни дефекти и комплекси в едно. Предлагам да го наречем синдром на „Бившия комунис т- настоящ атлантик“, или „Ефектът на Инджев-Дайнов“.

Не знам дали сте забелязали, но абсолютно винаги най-истеричните „фоби“ са бивши „фили“, нещо като еничарите в Османската империя, които се превърнали в най-жестоките и злобни бойци срещу бившите „свои“. Подчертавам, абсолютно, ама абсолютно ВИНАГИ е така. Затова имаме такива екземпляри, които вчера са били най-послушните и злобни доносници и агенти на ДС, или деца на върли и сервилни комунисти, редактори на комунистически издания и „борци срещу капитализма“, а днес са изпаднали в тотална истерия антикомунисти и русофоби. Няма дори и момент, в който тези хора да не покажат омраза и злоба. Благосъстоянието им изцяло се гради върху привилегиите, които са имали едно време при стария режим, учили са в чужбина благодарение на сервилността на мама и тате, докато останалите не са могли дори да излязат отвъд границите. Всичките им титли са благодарение на тези привилегии.

Това са хора, които са обучени да насъскват и генерират удивителна голяма злоба. Обикновено най-злобни са най-страхливите, най-некадърните, просто защото знаят, че без Системата те няма да са нищо, не са способни да работят реална работа или да създадат нещо без връзки, подбутване или грантове. Те са зависими от Системата и се стараят всячески да покажат своето фанатично раболепие.

Сякаш Новата система е закупила стара корпорация с всичките й мрежи и доноснически персонал, само им е сменила дрехите и ги е пуснала пак в действие, с нови инструкции, които те покорно да изпълняват. Не е трудно, те винаги са го правили.

Освен това те знаят, че масите страдат от пристрастия към статуквото. Преклонението пред силния, пред господаря. Получава се нещо като синдрома за популярност в училищата, в които учениците никак не искат да са непопулярни, затова гледат да избягват конфронтации с популярното и с носителите им, с тарторите, популярните. Получава се една еднакво мислеща маса от безхарактерни и безволеви последователи. Те дори няма нужда да се изказват, мнението им е вече известно, по всеки въпрос, по всяка тема. Мисленето им е толкова монотонно и предсказуемо, че дори няма смисъл да се мъчат.

Та задачата на тези хора е да набият пироните на „confirmation bias“. Да търсят и да изсмучат от пръстите им всяко нещо, което да ви накара да мразите посочения от Господарите притивник, включително и мърсотията изпод ноктите. Независимо как се казва Господаря или Противника, и как си разменят местата във времето.

И аз като смятам, че сегашната омраза е неестествена, набита отвън, нездравословна и плашеща, и че има много нюанси, които не се отбелязват, и че няма добри и лоши, а само преследване на интереси, не означава, че съм платен като вас, хората с умствените синдроми.

Затова онези ходещите клишета, нека се погледнат първо себе си, преди да обвиняват другите, не всички са като ТЯХ, сервилни и послушни. Със съответните облаги.

Източник: Дахер Ламот за Lentata.com