Продължение...

---

Администрацията ли е ахилесовата пета?
Да се посочи само един фактор, е необективно. Вярвам, че всичко е съчетание от много фактори и не е само черно или бяло. Нуждаем се от по-широк мироглед. С времето ще се докаже, което се прави.

Вие следите работата на министрите. В кои сфери сте доволен от свършеното? Мислите ли, че нещата се движат с подходящите темпове?
Има министерства, които са по-сложни - навсякъде е така. Едни са по-чувствителни, други са по-социално трудни, други са нова материя и хората не са ги възприели напълно.

Кои са трудните министерства и ресори?
Здравеопазването, образованието...

Там трябва да се удвоят усилията, вниманието, за да се подобри работата?
Не, не. Въпросът е, че са сложни. Но те представляват големи затруднения във всяка страна. А където човек иска да въведе реформи, винаги има трудности. В случая при тези министерства и бюджетът играе немалка роля. Хората, свикнали на старото, не искат да се променят. Които не знаят какво ново идва, също се съпротивляват. Така този, който предлага реформите, остава в неблагоприятна светлина.

А манталитета на хората успяхте ли да промените за 1 година?
Това е нереалистично и претенциозно. То зависи от самите хора. Винаги се надявам да гледаме по по-широк начин и да си вземем поука от грешките.

Доволен ли сте от министрите?
Не смятам, че е тактично да отговоря с да или не. Ако има нещо, ще го кажа на отделния министър директно. Ако трябва да ги похваля - също. Ако похваля един,останалите,както полагат еднакви усилия, биха се почувствали пренебрегнати. Ако критикувам един - той ще бъде " анатемосан" от публиката.

Вие редовно се виждате с тях и им казвате какво мислите за работата им?
Надали хората си въобразяват, че в един кабинет не се виждаме, не общуваме, не си говорим, не си казваме нещата. Не съм някакво чудовище, аз съм достъпен, доколкото тези 18 часа позволяват. Вратата ми е отворена. Секретарките знаят, че дойде ли министър, няма нужда да се да се обажда, а влиза направо в моя кабинет. Това е доказателство, че си общуваме нормално.

Какво мислите за депутатите си?
Че са хора. Че са народни представители, които носят голяма отговорност.

Позволявате ли си да им кажете нещата, които не ви харесват и бихте искали да промените в работата?
Уважавам прекалено много всеки човек, за да ги третирам като първолачета. Ако някой депутат поиска среща - моля - съобразно времето, защото за съжаление съм безкрайно зает и трябва да се справям с много повече неща, отколкото един премиер трябва. Идват чужденци, които държат да се видят с премиера по ред съображения, които няма да изброявам. Аз не съм селски даскал да давам уроци и инструкции на хора, които са на възраст и се очаква да знаят, че носят отговорност. Струва ми се от вашия въпрос, че все още търсим някакви магически формули за авторитет, за командване. Това не е демокрация. Не си представям един депутат в европейски парламент да му се кара лидерът на партията или премиерът на страната. Това може даже да предизвика смях. Разчитам на личността, длъжността, достойнството на човека. Институции така се градят. Тук няма още респект към държавните институции.

Може би защото някои не отговарят на критериите за морал и действия в политиката, които обявихте.
Не съм съдия. Всеки да отговаря за това, което прави.

Но когато то слага сянка на цялостната политика или на това, което сте замислили, вече е притеснително - свързва се с политическата сила, на която вие станахте лидер, с плановете и идеите, с които заедно дойдохте на власт.
Нали с това започнах - и те са хора, но не и безотговорни.

Но поведението на някои от тях няма ли да попречи на движението?
Един депутат в която и да е страна на света, от което и движение или партия, ако се прояви с нещо, което е отрицателно, си има процедури, устави. Не сме криминален отдел. Имам впечатлението, че много хора търсят да видят какво може да се разкритикува. Нека тези, които най-голяма уста отварят, да се погледнат в огледалото.

Но едва ли всички депутати отговарят на вашите критерии за морал. Защо тогава се разделихте само с няколко от тях?
Те са се разделили с нас.
Интервю на Алексения Димитрова
В-к “24 Часа”, 24 юли 2002г.