Новата политика на САЩ  и рязката промяна на средата за сигурност в света принуждават Европа да направи свои геополитически, финансови и институционални избори. ЕС се променя и навлиза в нова фаза на своето развитие, като една от отличителните черти е отдалечаването от САЩ като основен гарант за сигурност, поради което и изместване на европейския акцент върху сигурността и отбраната.  Решението на ЕС рязко да увеличи отбранителните си способности, макар и оправдано, изправя страните членки пред редица политически, военни и организационни предизвикателства. 

Геополитически предизвикателства

Очевидният вече отказ на САЩ да защитава съюзнически държави, които не искат или не могат да увеличат военните си разходи в необходимия размер от БВП оказва негативно влияние върху отношенията и националните планове за гарантиране отбраната на всяка страна. 

Очакванията, че САЩ ще прехвърлят отговорностите за отбрана на европейските съюзници, стават все по-вероятни след предложението начело на НАТО да застане британски или френски генерал. Досега за такъв винаги беше назначаван американски генерал. ЕС се възползва от защитата на САЩ, но не успя да финансира адекватно своите въоръжени сили. Сега обаче Европа не си призна, че нейните политики са помогнали за реакцията на Тръмп.

Като оправдание за повишаване на военните разходи, съкращаване на публичните средства и въвеждане на военна служба ще се използва все повече аргументът „Русия е виновна“, но това няма да издържи дълго като аргумент. 

Критична точка за Европа беше решението за пълна и безусловна подкрепа на украинската война с убедеността за непоклатим съюз със САЩ, пълно доверие в „единството на Запада“ и без собствени цели или ориентация. Така европейците пропуснаха възможността да направят Европа по-независима и по-способна да действа политически и военно. Те трябваше да разберат, че САЩ си поставят нови стратегически приоритети. Отдавна е известно, че САЩ все повече искат да се обърнат към тихоокеанския регион, за да сдържат Китай. САЩ ще се стремят към способности, които им позволяват да водят три войни едновременно в бъдеще - срещу Русия, Китай и в Близкия изток. Но това означава, че те трябва да останат заинтересовани от един силен европейски съюзник. Европейските граждани обаче вече все по-малко вярват в САЩ. Последните резултати от международно проучване, проведено от YouGov Institute във Франция, Италия, Великобритания и Испания показват, че с изключение на Италия, никое мнозинство в нито една от тези страни не вярва, че САЩ биха се притекли на помощ на страната им в случай на военна заплаха.

В резултат на предизвиканите промени Европа все пак ще трябва да търси нови съюзи. Влиятелни икономически издания в Западна Европа вече коментираха, че Япония, Южна Корея или Бразилия, или Канада, или Мексико биха били възможни съюзници в борбата срещу световен ред от сфери на влияние, в който се прилага само произволът на най-силния.
Разходите за въоръжение ще изискват трудни решения за преодоляване на недостига на публични средства, който неизбежно ще се  появи. 

Политиците в страните членки ще бъдат принудени да посегнат на данъците, което ще обезсърчи онези участници в обществено-икономическата система, които създават блага и ще допринесе за забавяне на растежа. Редица държави членки не желаят да увеличат въоръженията си със съответната сума, други не могат. Затова предложенията за значително увеличаване на разходите за отбрана в Европа едва ли ще се случат в кратки срокове в коментираните днес размери. Основният проблем не е количеството на разходите, а как се изразходват. Ефективността и сътрудничеството трябва да бъдат във фокуса на европейските партньори.

Основното е, че европейците ще трябва сами да поемат защитата на Европа, а САЩ само ролята на „доставчик на логистични услуги” и „гарант на свободните морски пътища”. И сега Европа е най-големият купувач на американски оръжия. Европейските въоръжени сили стават все по-зависими от американските оръжейни доставки. Над 90 процента от вноса на оръжия в Норвегия, Швеция, Италия и Холандия идва от САЩ, докато във Великобритания той е над 80 процента. САЩ печелят от увеличените бюджети за отбрана на своите европейски партньори.
Кризата на сигурността може да бъде последвана от друга: тази на еврото. Защо настоящият дебат за отбраната вреди на валутата? Все по-малко хора се доверяват на общата валута. В сравнение с щатския долар еврото сега струва 20 процента по-малко, отколкото беше през 2005 г., и цели 40 процента по-малко в сравнение с швейцарския франк. Европейската отбранителна политика засилва това развитие, въпреки че всъщност има за цел да осигури сигурност. Затова валутата също трябва да бъде част от отбранителна стратегия.

Подкрепата за проекта за европейско обединение в рамките на ЕС е нараснала до рекордно ниво от 74 процента през февруари 2025 г. Но отбранителният съюз означава и стъпка към превръщането във федерална държава, от каквато все още сме твърде далече. Все по-отчетливо става обаче, че Европа трябва да изгради своя собствена автономия по въпросите на отбраната. Това, което липсва, е фундаментален дебат за нова европейска стратегия за Русия.

Военно–технически и организационни предизвикателства

Силната европейска отбранителна индустрия е основна предпоставка за сигурността на Европа. Тепърва обаче Европа ще доизгражда производствен капацитет. Планът на Европа включва между другото затваряне на пропуските в критичните способности, създаване на възможности за европейска отбранителна индустрия чрез намаляване на бюрокрацията и създаване на европейски вътрешен отбранителен пазар.
Цената на отбранителния хардуер е нереалистично висока за европейските армии. Освен това повече танкове и оръдия означават повече личен състав на въоръжените сили, вероятно между 300 000 до 500 000 нови войници. Такива сили не съществуват и не могат да бъдат набрани. Набирането на такава армия от наемници от неевропейски държави срещу установяването им в Европа ще отнеме години. А до такава може да се стигне, предвид на това, че собственото население не е готово да защитава страните си: според проучване на Forsa от т.г. само 17% от немците са готови да защитават страната си. В Австрия този дял е 28%, но също недостатъчен. Попълването на армиите с личен състав също е проблем. Вземат се мерки, например Чехия е планирала да увеличи армията си от 24 000 на 37 000 души до 2030 г., но дори военните не вярват, че това ще е възможно. Безизходицата принуждава други, например в Полша, да въвеждат тренировки по стрелба дори в училищата за 15 годишни момчета и момичета.
Европа е почти напълно неподготвена да действа като колективна сила.

Увеличаването на финансовите средства само по себе си не решава проблемите. Фрагментацията на европейска отбранителна индустрия трябва да бъде намалена, а капацитетът й да се увеличи. Производствените мощности са ниски и не са подготвени за бързо превъоръжаване. Ако сега Европа се втурне да купува оръжия в чужбина, предимно в САЩ, милиарди ще изтекат от региона - и ще създадат зависимости, които могат да възпрепятстват развитието на европейската оръжейна индустрия с години. Увеличаването на военните разходи, дори и решаващо, няма да бъде достатъчно, за да възстанови реалния капацитет на континента за действие. Приоритет трябва да се даде на отбранителните проекти от общоевропейски интерес, като стратегически фактори и противовъздушна отбрана. Конкуриращите се национални интереси и проблеми с финансирането поставят бариери пред реализирането на тази амбиция.

Европа остана неподготвена и поради коренните промени на войната, в която участниците в Украйна постигнаха пълна прозрачност на противника в реално време предимно чрез използване на разузнавателни дронове, обединяване на данните от тях с други сензорни системи, обработване на цялостната картина в почти реално време и свързване с оръжейните системи за незабавен огън по противника. Това направи изненадващите операции почти невъзможни. 

Следващият етап е войната с роботи, за която ние не сме подготвени.   
Някои оръжия стават безполезни, но повечето американски и европейски  кораби имат основно оръдие с бавна стрелба, което е безполезно за приложения за противодействие на дронове и крилати ракети. Предстои да се преоцени дали лазерното оръжие да се развива или да се замени с нещо по-практично и по-сигурно за унищожаване на дронове и заплахи от крилати ракети. Защото едва ли си заслужава  изстрелване на ракети за 2 милиона долара по дронове за 2000 долара, тогава ВМС трябва да търсят нещо по-добро за своите военни кораби.

Военната индустрия зависи от външни доставки и критични за отбраната суровини. Трудно е координирането на военната индустрия с оперативните интереси на всяка отделна страна. Разпокъсването на съюзнически и търговски отношения, войни и нарушаване на вериги за доставки създават трудности за снабдяване на военната индустрия с редки метали, което ще оказва все по-голямо влияние върху военните производства. Необходими са най-вече галий, волфром и титан, преди всичко обаче петрол, природен газ, уран и злато. Има определен недостиг на суровината за производство на барут. Ще трябва да се изграждат нови задгранични партньорства, за да се смекчи рискът. Не е за подценяване и възникването на съперничество между отделни европейски страни, което ще е логичен пряк резултат от оттеглянето на САЩ. 

Създаването на нова длъжност на европейски комисар по отбраната е знак, че може би ще се тръгне по пътя към създаване на Европейски отбранителен съюз. В Европейската комисия бе създадена Генерална дирекция, която да координира развитието на европейската отбранителна технологично-индустриална база и да насърчава общи проекти за европейски отбранителни способности. За периода 2025-2027 година ще бъдат заделени 1.5 млрд. евро през Европейския фонд за отбрана. Необходимо е укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB) и функциониращ единен пазар за отбрана, което бе заложено в „Бялата книга за отбраната“, представена през март 2025 г. под заглавие „Готовност за европейската отбрана 2030 г.“. От четирите изходни постановки в нея две са безспорни: архитектурата на сигурността е променена, а НАТО и трансатлантическата подкрепа ще останат в основата на европейската сигурност. Но останалите две са спорни. Най–малкото защото политиката на САЩ търси възможност Русия да не е „постоянен враг“, както и че при определени условия Москва не би била „най-големият риск за колективната сигурност“.  От военно-техническа гледна точка обаче докладът много правилно е идентифицирал седем ключови области на способности, които изискват  инвестиции за модернизиране на въоръжените сили на Европа, между които: противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, осигуряване на достатъчни резерви, безпилотни летателни апарати и системи за противодействие на дронове, изкуствен интелект, квантова, кибернетична и електронна война, защита на критичната инфраструктура и подобряване военната мобилност. Тези цели изискват време от 5 до 10 г., а някои от тях са твърде завишени, затова и скъпи, което предполага последствия в политически и социален план за населението на европейските страни. А европейските разходи за отбрана и без това са скочили с 31% от 2021 г. насам и миналата година достигнаха космическата сума от 326 милиарда евро. Все пак по-малко от тези на САЩ, Русия или Китай.

Отсъствие на способности за самостоятелна отбрана

Разрешаването на конфликти в днешния свят се определя от три големи сили: Съединените щати, Китай и Русия с техните сфери на влияние. Европа не може да разчита на тях да защитават нейните интереси. Война срещу Русия би била реалистична само с помощта на САЩ. Амбициите на някои европейски страни, избрани членове на НАТО, да предвождат такава, са обречени на неуспех. Когато се говори за оттеглянето на САЩ от Европа обикновено се изтъква на първо място уязвимостта при отсъствие на американски ядрен чадър. 

Разбира се, че ядрените бойни глави на Франция и Великобритания, общо 550 броя, са недостатъчни срещу 5500 руски такива. Но трябва да се има предвид, че използването на ядрено оръжие е само крайно средство за възпиране, а не такова за водене на завоевателни военни действия. Въпреки това нарастват стремежите за придобиване на ядрено оръжие, например от Полша, а такива вече се отбелязват и в Германия. 

Коалиционното споразумение от 2025 г. между ГСДП и ХДС/ХСС бележи окончателното скъсване с дълго разпространяваната идея за свят без ядрени оръжия. Задава се вече дори и въпросът, а трябва ли самият континент да стане ядрена сила?

Колкото до конвенционалните средства Европа е по-силна, но въпреки започналото преориентиране към изграждане на самостоятелен капацитет за отбрана тя няма способности за реални и успешни военни действия без възможностите на космическото разузнаване на САЩ, въздушното разузнаване на модерните американски самолети, без високотехнологичните ракетни средства с голям обсег, възможностите на американските корабни групировки и много други. По-конкретно Европа досега разчиташе на американски платформи като самолети за борба с подводници; самолети за зареждане с гориво; безпилотни летателни апарати с голяма надморска височина и дълъг живот; системи за противовъздушна отбрана с голям обсег и голяма надморска височина; и системи за многократно изстрелване на ракети. Освен това европейските страни зависят от Съединените щати за много различни видове прецизни боеприпаси - като ракети въздух-въздух, противорадиационни, земя-въздух и земя-земя - и те имат ограничени запаси от тях.
Военните складове на европейските страни, изпразнени в голяма степен заради оказаната на Украйна помощ, едва ли могат да бъдат запълнени през следващите няколко години поради недостатъчния капацитет на европейската оръжейна промишленост. Поради това има и нарастване на проектите и строителството на нови оръжейни заводи. 

В реална военна обстановка е очаквано воюващите страни да използват хибридни форми на война, но нито защитата, нито формите й на прилагане от европейска страна не бяха на ниво и подсказаха, че има още много какво да се учи и да се направи.

Трябва да е ясно каква е целта на превъоръжаването на Европа.

Например преследваме ли възпиране или нанасяне на поражение на противника. От това зависи въоръжаването включва ли нападателен оперативен компонент, нанасяне на удари в дълбочина на територията на противника и създаване на стратегически предимства. От това пък следва, че увеличаването на разходите за отбрана не може просто да бъде счетоводен ангажимент. Зад това трябва да има ясна стратегия. За тази цел европейските страни ще трябва да преминат през промяна на парадигмата, при която отбранителната политика не се диктува от финансовите минимуми. Така стигаме до въпроса как да се обучат стратези от следващо поколение. И тук трябва да си признаем, че често пренебрегван момент на европейската отбранителна готовност е необходимостта от стратегическа експертиза. Планирането на отбраната и военните технологии са сложни области, които изискват специализирани знания. Накратко казано, европейските страни ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства и ограничения и ще трябва да се фокусират върху дългосрочен ангажимент за технологични иновации, индустриална експанзия, набиране на военни и стратегическо образование.

Въпреки че е безспорна необходимостта от укрепване на отбранителните способности на европейските страни, нереалистично рисуваните заплахи от Русия, достигащи до ниво на психоза, внушиха повече страх от мира, отколкото страх от войната. Психологическата война успя да опорочи мира и думата „мир“. Това вреди повече върху формирането на реална политика, подкрепена от европейските народи. 

Защото дори и на цивилните е ясно, че Русия няма военен и икономически капацитет за водене на реална война срещу Европа, а и Старият континент и НАТО са многократно по–силни по повечето военни показатели. Само Франция и Германия заделят за въоръжение повече от една Русия. Последната с нейните $110 млрд. е далеч от 900–те млрд. на САЩ. Европейските членове на НАТО в момента биха могли да разполагат с армия от 1,7 милиона войници. Европейската икономика като цяло е много по-голяма от руската. Следователно Европа вече може да отблъсне всяка по-нататъшна заплаха от Русия – без увеличени разходи за отбрана. Внушаваният страх обаче води към ирационално мислене. Все повече европейски страни стават автократични и все повече десни екстремисти влизат в правителствата и е нелогично, вместо да защитим свободата и демокрацията си в своите страни, да се стремим да го правим в чужбина. Ефектът от внушаваните заплахи от Русия поне сред по-интелигентната част на европейското население е обратен, т.е., че ние се готвим за война, предизвиквайки ненужна несигурност и необосновани тревоги, като изоставяме най-сигурното средство по пътя на разбирателството – дипломацията.

Симеон Николов

Авторът е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и главен експерт в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо дружество. Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Текстът е част от месечния анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА).