Продължение...

---

Приватизационната сага

Биохим беше създадена в сегашния си вид при втората вълна на банкова консолидация у нас, когато практиката беше да се обединяват печеливши и губещи банки с цел избягване на фалити. През 1995 г. Сирбанк, ТБ „Средец“, Карловската банка и ТБ „Елин Пелин“ бяха консолидирани в новосъздадената Търговска банка „Сердика“, а работилите преди това банка „Хемус“, „Електроника“ и казанлъшката банка бяха обединени в Софиябанк. По-късно двете новосформирани институции бяха консолидирани в съществувалата и преди това Биохим, която даде името си на новосформираната мегабанка.

През последните няколко години Биохим твърдо заемаше четвърто място по размер на активите си, нареждайки се непосредствено след Булбанк, Банка ДСК и ОББ. За разлика от тях обаче банката винаги е имала лоша репутация сред финансовите среди. До голяма степен това се дължеше на непрекъснато партийно кадруване в Биохим, донесли ? славата на „банката с най-чести смени в ръководството“. По времето на Жан Виденов се появи дори такъв виц: Случаен минувач пита хора на опашката пред Биохим за какво се редят. А те му отговарят, че тълпата е за изпълнителни директори на банката и го канят: „Нареди се, минава бързо.“
Лошото управление личи най-вече от огромния портфейл от несъбираеми кредити, по-голямата част от които са отпускани след консолидацията на Биохим с банка „Сердика“ и Софиябанк през 1995 г. За решаването на мениджърския вакуум не помогна и привличането на чуждестранни мениджъри. Правителството на Иван Костов привлече екип от британската консултантска компания „Глендейл консултинг лимитид“, но договорът с нея беше прекратен година и половина преди изтичането му и тримата чуждестранни мениджъри бяха изгонени.

Оттогава започна и сагата по приватизацията на банката, която продължи близо три години. В първия търг за продажба на банката държавата получи три оферти. За купувач беше определена Нефтинвестбанк, която предлагаше да плати 10 млн. долара за 67% от акциите и да увеличи капитала на Биохим с 27 млн. лева. Сделката пропадна заради скандала с изгонването на руския бизнесмен Денис Ершов, който е собственик на Нефтинвестбанк. Малко преди развалянето на първия търг за първи път се чу и за интерес от страна на „Банк Аустрия“. Австрийската институция обаче така и не подаде оферта във втория търг за Биохим, където единствен кандидат-купувач беше Хебросбанк, приватизирана по-рано от инвестиционния фонд „Риджънт пасифик груп“. „Хеброс“ подобри първоначалната си оферта от 22 млн. евро на 26 млн. евро в края на преговорите, но екипът на тогавашния вицепремиер Петър Жотев не посмя да продаде банката, опасявайки се от шумен скандал преди изборите. Решителна заслуга за провала на преговорите тогава имаше управителят на БНБ Светослав Гаврийски, който открито се противопостави на сделката с аргумента, че цената е прекалено ниска. Неучастието на „Банк Аустрия“ във втория търг беше обяснено със започналото по същото време сливане между австрийската банка и германската „Хипоферайнсбанк“. От тази консолидация беше родена нова финансова институция - „ХВБ груп“, с активи от 725 млрд. евро, отреждащи ? пето място в Европа.

В сегашния, трети поред, търг конкуренти на „Банк Аустрия“ бяха отново Хебросбанк (подала оферта в консорциум с инвестиционния фонд „Шaрлеман кепитал фънд“) и консорциумът между Росексимбанк и руската „Межпромбанк“. Техните оферти са били значително по-ниски. Според запознати вторият в класирането - консорциумът „Росексим“ - „Межпромбанк“, е предложил 51 млн. евро за акциите на Биохим и 10 млн. евро за портфейла от лоши кредити.

Покупката на Биохим е част от агресивната стратегия на „Банк Аустрия кредитанщалт груп“ в Централна и Източна Eвропа. Тя притежава в момента активи в региона, равняващи се на 26 млрд. евро. В България групата присъстваше чрез „Хипоферайнсбанк (България)“, която има лиценз от 1996 г. В края на миналата година БНБ издаде лиценз на новосъздадената „ХВБ банк България“, която е изцяло собственост на групата. Шефът на „Банк Аустрия“ Герхард Ранда потвърди, че след сделката Биохим ще бъде слята с „ХВБ банк България“ до края на годината, като от сливането ще се роди нова институция с активи за около 850 млн. лева и пазарен дял от близо 7%. Новата банка ще запази името Биохим, като средносрочната цел пред купувача е тя да завоюва 10% пазарен дял.
Както и да бъде оценявана сделката, може да се каже, че тя беше истински

Урок по приватизация

Разбра се, че е възможно и в България държавните банки да бъдат продавани скъпо, и то на реномиран инвеститор. Постигнатата цена от 82.5 млн. евро е близо два пъти по-висока от нетната стойност на активите на Биохим. Смятаната за най-успешна сделка досега - тази за Булбанк, постигна далеч по-лошо съотношение цена - нетни активи. Според тогавашния вицепремиер Петър Жотев коефициентът е бил 1.6 спрямо нетната стойност на активите на Булбанк, но това съотношение беше изчислено на база резултатите на Булбанк от предходната година, когато нетните ? активи бяха в размер на 442 млн. лева. В месеците преди сделката нетната стойност на активите на Булбанк скочи на около 650 млн. лева заради извършените междувременно продажби на дяловите участия в ОББ, „Хипоферайнсбанк (България)“ и Корпоративна банка. Ако платената от „Уникредито“ цена бъде изчислена към тази база, коефициентът на сделката пада до 1.07, коментират наши банкери.

Успехът в сделката за Биохим личи и от сравнението с продажбата на ОББ преди две години на „Национална банка на Гърция“. Тогава гърците платиха 207 млн. долара за 90% от акциите, като коефициентът достигна 1.6 спрямо нетната стойност на активите.

Още по-изгодна би изглеждала сделката за Биохим, ако се сравни с постигнатите нива от предишните два неуспешни търга. Вярно, че условията за приватизация тогава бяха различни, но три пъти по-високата цена в сравнение с офертата на Хебросбанк отпреди година е показателна за разликата между методите за приватизация на тогавашния екип и стила, демонстриран от сегашното ръководство на БКК. При сегашния търг липсваха познатите от миналото пазарлъци с купувача за вдигане на цената след подаването на офертите, тъй като още в началото беше заявено, че оферираната цена от кандидат-купувачите ще бъде окончателна. Фактът, че до последния момент не изтече конфиденциална информация за преговорите с „Банк Аустрия“, също е атестация за професионализма на сегашния екип. Успешната продажба е и личен триумф за управителя на БНБ Светослав Гаврийски и шефката на „Банков надзор“ Емилия Миланова, които се противопоставиха на продажбата на Биохим за 26 млн. евро при втория търг за банката.

Иван МИХАЛЕВ, Виктория ДАВИДОВА
В-к “Капитал”