Сделката за дълга, сключена от финансовия министър Симеон Дянков, е ни повече, ни по-малко оценка за състоянието на икономиката. Днес сме изправени пред поредния опит за манипулация на българските граждани. И това не е обичайното самохвалство, а опит да се изкриви действителната оценка, която пазарите дават за икономиката ни.

Капан за следващия кабинет

Вече два дни слушаме напоителни изказвания за ниската лихва, която е постигнал министър Симеон Дянков. Удобно се пропуска фактът, че се заменя матуритет на дълга от 10-годишен с такъв за 5 години. Всеки средно грамотен българин е наясно дори с факта, че когато взема кредит за 10 години или за 5 години, лихвата е различна. Със същият успех, ако се бяхме напънали да изплащаме дълга след 1 година, можеше да постигнем още по-ниска лихва и Симеон Дянков да се похвали още повече. Очевидно е, че се залага капан за следващия български кабинет, който ще трябва да вземе нов дълг, за да погаси този, и ще попадне в тази ситуация точно в края на своя мандат.

Навремето, друг "много успешен" финансов министър пласира 10-годишни бондове с коефициент над лихвения суап +299. Сега Дянков пласира 5-годишните на +330, което преведено на обикновен език е доста по-неизгодна сделка, а икономистите биха го нарекли обикновен провал.

Премиерът Борисов обича да се сравнява с предишни правителства. Така тръгна да прави и с лихвата от 7,5%, постигната от Милен Велчев, което е абсолютно несериозно. Казвам го, въпреки че аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в симпатии към онова управление. За периода 2002-2003 г. не може да се говори за икономически ръст. След атентатите от 11 септември в Ню Йорк и последвалите кризи в Азия, Русия и Аржентина имаше достатъчно неблагоприятни обстоятелства за пускане на емисия, а и страната ни към този момент не бе правила такава.

Кое е успешното, г-да министри?

Сравненията на министър-председателя въобще не са в полза на Симеон Дянков. Велчев направи 10-годишен бонд, който преоформи брейди облигациите, които бяхме пуснали след практическия фалит на България, а днешният финансов министър ги емитира за половината от срока (5 години), и то при положение че е заварил най-високия резерв в историята на страната ни. И успя да стигне само до 4,25% лихва.

Досега държавата експлоатираше вътрешните институционални инвеститори да записват държавни облигации на много по-ниски нива от тези 4,25% и сега на практика вътрешният пазар ще записва на по-високи от досегашните лихви. Когато министър-председателят заяви, че ще затвори устите на всички, ме накара да се поинтересувам. И мисля, не само аз мога да видя, че всички балтийски републики са с по-ниски от нашите лихви. Съседите ни в Румъния, които са надзиравани от Международния валутен фонд и Световната банка, защото са пред голям риск от неплатежоспособност, пласират книжа при сходни на нашите лихви. Какво ни е успешното тогава?

Фалирали държави като Испания, чиито банки търсят финансиране, и в които всеки четвърти човек е безработен, са на същото ниво като нас. Всичко това се случва в момент на рекордно ниски лихви в Еврозоната. Има основателни очаквания, че президентът на Европейската централна банка Марио Драги ще намали лихвите на 0,5% и ще отпуска финансиране само срещу обезпечение, което на практика означава, че на пазара се очакват неограничено количество "евтини" пари. В този момент ние решихме да си вземем скъпи. Само като погледнете кой е купил от облигациите ни, бързо ще ви стане ясно, че лихвата е прекалено висока. Германия и Англия са инвестирали 40% от всичките ни облигации. И това е съвсем естествено, защото немците пускат техните на 1-1,5% доходност. Защо да си купуват от тях, когато ние им даваме повече? Пуснатите на 1 юни 2011 г. 10-годишни германски ДЦК се продаваха на 1,13%, а сега са 1,360%, а британските ДЦК са с аналогичен матуритет - 1,76% и падат надолу от началото на годината.

ГЕРБ се мъчи да пълни хазната

Всички факти сочат, че правителството на ГЕРБ трескаво и на пожар е тръгнало да пълни хазната и това е лош знак за България. Лош знак за развитието на икономиката ни. Тези 4,25% са много висока лихва в създадената ситуация и ако това не бе така, облигациите нямаше да се изкупят със скоростта на светлината.

Нямам нищо против, дори вече свикнахме управляващите да обявяват всяка чешмичка, градинка или асфалтова лента за голям успех. Това някак си минава за вътрешнополитическа пропаганда. Но когато се правят изявления по подобни сериозни теми, и то от българския министър-председател, не можем да предизвикаме в банковите среди, у финансовите анализатори и партньорите ни в чужбина нищо друго освен присмех. Оставям настрана колко е непочтено да бъдат залъгвани българите какъв голям успех сме постигнали, защото ще си плащаме за този "успех" с лихвите.

МАРИЯ КАПОН /trud.bg