Провалът, довел до атентатите, последвалите войни и възходът на Китай и Русия промениха из основи начина, по който западните служби оценяват заплахите

Първото задължение на всяко правителство, както са заявявали безброй държавни лидери през десетилетията, е да гарантира сигурността на населението си. На 11 септември 2001 г. САЩ очевидно не успяха да изпълнят това задължение. Разузнавателната информация е била налична, но трагичното е, че никой не успява навреме да свърже отделните части от пъзела.

Атаките от 11 септември, както стават известни нападенията срещу САЩ, заедно с последвалия отговор на Вашингтон, определят в продължение на първите две десетилетия на XXI век развитието на външната, разузнавателната и политиката за сигурност, съобщава Би Би Си.

На 11 септември 2001 г., когато пилоти самоубийци от "Ал Кайда" насочват отвлечените самолети към Световния търговски център, авторът на анализа приключва служебна командировка в близкоизточното бюро на медията. Палестински таксиметров шофьор, който го кара през покритите с борове хълмове западно от Йерусалим към летище "Бен Гурион" в Тел Авив, внезапно усилва радиото.

"Нещо голямо се е случило в Америка", казва шофьорът.

Той не преувеличава. В този ден загиват 2977 души.

Колосален провал на разузнаването

Атаките не идват от нищото. ЦРУ от години е следяло мрежата на "Ал Кайда" и нейния саудитски лидер в изгнание Осама бин Ладен. Американското разузнаване дори има специална група, натоварена със задачата да го открие.

Девет дни след атентатите президентът Джордж У. Буш обявява "война срещу терора". През следващите 25 години от двете страни на Атлантическия океан има множество успехи, но и сериозни провали в разузнаването. Сред успехите са предотвратени терористични заговори, арести, съдебни процеси и присъди.

Но какво се промени в по-широк план? Как разузнаването, борбата с тероризма и стратегическото планиране се промениха през четвърт век след най-тежката терористична атака в историята на САЩ?

Никой не може да отрече, че 11 септември е колосален провал на разузнаването - или по-точно провал на въображението в американската разузнавателна общност. По това време и ЦРУ, и ФБР разполагат с информация, която, ако е била споделена и анализирана правилно, би могла да предотврати случилото се.

Комисията "11 септември" посочва "провали на въображението, политиката, способностите и управлението" в американското правителство. Според доклада ЦРУ и ФБР не са успели да оценят правилно разузнавателната информация, да я споделят помежду си и да предприемат достатъчно действия за осуетяване на заговора.

Този основен урок до голяма степен е усвоен, макар и не напълно. Споделянето на информация между западните разузнавателни служби днес е несравнимо по-добро, отколкото през 2001 г.

В САЩ е извършена цялостна реорганизация на разузнавателната система. Създаден е Национален център за борба с тероризма, както и длъжността директор на националното разузнаване, чиято задача е да гарантира обмена на информация между 18-те американски разузнавателни агенции.

Тясното сътрудничество между ЦРУ и британската Служба за тайно разузнаване, известна като МИ6, е допълнено от съюза "Пет очи" между САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Ирак показа, че грешките продължават

Катастрофални провали в разузнаването, оценката на информацията и стратегическото планиране обаче продължават да се случват и след 11 септември.

В навечерието на воденото от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г. британската МИ6 допуска разузнавателната информация да бъде политизирана. На фона на огромния политически натиск от Вашингтон за доказателства, че Ирак на Саддам Хюсеин все още притежава оръжия за масово унищожение, службата предоставя на правителството на Тони Блеър информация, която впоследствие се оказва погрешна.

Ирак действително е разполагал с оръжия за масово унищожение в миналото, но те са били унищожени след войната в Персийския залив през 1991 г.

След инвазията през 2003 г. МИ6 променя из основи начина, по който оценява необработената разузнавателна информация, получена от агенти на терен. Днес има ясно разделение между служителите, които събират информацията от източници в държави като Иран и Северна Корея или вътре в терористични организации, и екипите, които проверяват и оспорват получените данни.

"Войната в Ирак през 2003 г. се основаваше на дълбоко погрешна разузнавателна информация", казва генерал сър Ричард Ширеф, който е служил в Ирак като командир на дивизия. По думите му западните държави не са се научили достатъчно от грешките си.

Последвалото разследване - т.нар. "Доклад Бътлър" - заключава, че британските разузнавателни данни за предполагаемата програма на Ирак за оръжия за масово унищожение са били "сериозно погрешни" и до голяма степен са разчитали на непроверени източници. 

Русия и Китай останаха на заден план

През първите две десетилетия на XXI век западните държави са концентрирани почти изцяло върху борбата с тероризма и бунтовническите движения, посочва бившият ръководител на МИ6 сър Алекс Йънгър.

Според него Западът е пропуснал възхода на Китай като военна сила и стратегическо предизвикателство.

Докато САЩ и техните съюзници воюват с талибаните, "Ислямска държава" и се опитват да се справят с последиците от окупацията на Ирак, Русия и Китай започват мащабни програми за превъоръжаване.

Развитието на хиперзвукови ракети и други военни технологии постепенно намалява военното предимство, с което НАТО някога е разполагало.

"Грешката на Запада не беше просто, че след 11 септември беше разсеян от борбата с тероризма. Той също така не разбра естеството на възхода на Китай", казва Сам Олсън, главен анализатор в компанията за разузнавателни и консултантски услуги Sibylline.

Днес Китай и Русия са сред основните разузнавателни цели на МИ6. Според Олсън западните служби знаят много за Китай, но по-голямата опасност е, че понякога виждат отделните части, без да разбират какво означават те в съвкупност.

Китайската мощ вече не се определя само от кораби, ракети и войници. Тя все повече зависи от полупроводници, критични минерали, батерии, пристанища, телекомуникации и индустриален капацитет.

Следователно проблемът често не е в липсата на разузнавателна информация, а в неспособността тя да бъде интерпретирана стратегически. 

Нови заплахи, нови технологии

25 години след 11 септември светът на разузнаването и борбата с тероризма се е променил почти до неузнаваемост.

Изкуственият интелект и квантовите технологии допълнително ще ускорят тази промяна. В същото време западните държави не са единствените, които допускат грешки, пропуски и стратегически погрешни оценки.

Сред примерите са руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. и атаката, извършена от "Хамас" и други групировки от ивицата Газа на 7 октомври 2023 г., която някои анализатори определят като "собствения 11 септември" на Израел.

Авторът поставя и по-големия въпрос за политическите решения, взети след атентатите. Правилно ли е било Великобритания да се присъедини към американската инвазия в Ирак? Правилно ли е било да участва във войната в Афганистан, преди две десетилетия да се изтегли и да остави страната отново под контрола на талибаните?

Тези въпроси, както и много други, продължават да отекват 25 години след онзи ясен септемврийски ден в Ню Йорк.

В крайна сметка 11 септември показва един от най-важните уроци за разузнаването: не е достатъчно да разполагаш с отделните части от пъзела. От решаващо значение е някой да успее навреме да ги свърже и да разбере какво предстои.