Преди две дни Господ чу молитвите ни и петте медицински сестри заедно с палестинския лекар Ашраф, вече български гражданин, се прибраха в България. Господ може би не е българин и това може би не беше чудо, но и в никакъв случай не бе заслуга нито на българските политици, нито на българските медии. Ставайки пълноправен член на Европейския съюз, България просто се превърна в част от много по-голям световен пъзел, давайки чрез освобождаването на сестрите ни в Либия алиби и на Кадафи, и на Европейския съюз да започнат «нова ера в своите отношения». Новата ера означава много нови милиарди евро оборот на западни фирми в Либия и вероятно припознаване на Кадафи за легитимен международен партньор на западните политици – разбира се, срещу съответните комисионни...

Макар и формално вече част от този Запад, български фирми едва ли някога ще получат апетитни контракти в Либия. България има трийсетгодишна гастарбайтерска традиция в отношенията с Триполи, и тя би се променила едва след като Кадафи умре или падне от власт – което при диктаторски режими като неговия нерядко съвпада по време...

Дотогава хиляди медицински сестри, лекари, строители и каквито там специалисти - българи ходят на гурбет, ще работят и ще се подчиняват на либийските закони, предавайки ДОБРОВОЛНО паспортите си на властите, задоволявайки се пак ДОБРОВОЛНО с мизерна част от заработките си, и на свой риск търгувайки с тела, валута, самагон...

Виж, отношенията между държавните сигурности на Народна република България и Либийската народна арабска джамахирия са били наистина дружески. И са се запазили такива много след падането на българския събрат на полковника - гения от Правец. Делото на сестрите за мен е най-убедителното доказателство за това. Няма друго логично обяснение нито на деветмесечната липса на посланик в Триполи точно след ареста на сестрите, нито на често напомняната тези дни реплика на Костов „Ами ако са виновни!?”, нито на тихата дипломация на Паси, нито на много тайните ходове на Първанов, Калфин и Станишев. Първаците, сега външни разузнавачи, вероятно са казвали на всеки от тях :”Ние ще оправим нещата с либийските колеги, не се месете да не разсърдим другаря полковник (в случая – Кадафи) !” И държавните ни мъже и жени почти девет години са им вярвали и са ги слушали – зер външно разузнаване е това! Не може да греши - там са най-големите професионалисти на Балканите, съветници по арабските въпроси на НАТО, хора с хладен ум, чисти ръце и горещо сърце…

Тези хора може би можеха да оправят нещата, ако партньор на Кадафи беше Живков и ако Съветският съюз не се беше разпаднал. От 18 години обаче, като загубили Студената война, кадесарите нямат шанс да оправят нищо и никого – освен себе си. А тук се справят перфектно, особено тези в арабския свят, чиято „специална” квалификация и дипломатическси имунитет им дадоха възможност да се интегрират в международните канали за контарабнад на петрол и за снабдяване с оръжие на терористични ислямистки мрежи.

Крайно време е некадърните ченгета, нацвъкани като посланици, търговски, културни и прочие аташета в арабския свят, да бъдат отзовани. И не само те - всички дипломати, чиято съпричастност към ДС вече беше разкрита, както и онези, за които неминуемо ще излезе информация при предстоящите проверки на Комисията по досиетата, трябва да се разделят с постовете си. Дипломатите-чнегета със сигурност няма „да проявят достойнство сами да се оттеглят”, както ги призоваха тези дни бившите им колеги от Българската асоциация за външна политика. Силно се съмнявам и че президентът и правителството ще ги отзоват. И тъй като опозиция няма, пак ни остава да чакаме на Европа, под чието давление бе приет новият Закон за досиетата миналата година. Силно се надявам посланиците на евросъюза да упражнят наистина ефективна „тиха дипломация” и при предстоящото второ четене на Закона за дипломатическата служба “да се въведе задължителен критерий за непринадлежност към и необвързаност с комунистическата ДС и нейните морални правоприемници - независимо в какво качество, щатни или нещатни служители, агенти и сътрудници, като основно изискване и критерий за заемане както на ръководна длъжност в МВнР и дипломатическите и консулски представителства на Република България, така и за кандидатстване в дипломатическата служба и професионално развитие в нея”.

Поне Гърция, Холандия и Норвегия са длъжни да лобират за това. И Лихтенщайн може да помага, макар да не е член на Евросъюза. Тези страни са лично заинтересовани от дипломатическата лустрация – българските посланици там са бивши (?) кадесари. При това са проверени само бивши съветници на президента Първанов, по-известен като Гоце.
Колко ли от всичките ни дипломати по света ще се окажат сътрудници на комунистическа Държавна сигурност – 70, 80, 90 процента?
И кога ще си отидат?
Калин Манолов