Преди седмица в едно свое интервю зам.-председателят на БСП Румен Петков заяви: "Няма индикации, че процесите на разпад в СДС са приключили и партията е тръгнала нагоре." Тогава ми се струваше, че това е пресилено. Рекох си: Иска му се на Петков. В последните месеци СДС се държеше доста разумно. По върховете цареше мир. Надежда вдъхваше надежда, че всичко е вече в миналото. Но не би.

Оставката на Едвин Сугарев доказа, че сред сините затишието е само привидно. Под спокойната повърхност хаосът продължава. Хаос на интереси, лични амбиции и не на последно място на морално-етични възгледи.
Всъщност поведението на Едвин е закономерно и очаквано, поне за онези, които познават характера му и процесите в синята партия. Нелогично и незакономерно беше издигането му на зам.-председателския пост преди половин година. Защо? Защото Едвин беше и е представител на едно друго поколение политически дейци. Умишлено не го наричам политик, защото Сугарев не притежава много от характеристиките на това странно племе. Едвин е от епохата, когато се искаше революционен плам и непримиримост към корупцията и материалните облаги в политиката. Политиците с вратовръзки бяха пометени от хора с барети, ленти, бради...

Като Сугарев. Който беше съвестта на СДС в продължение на доста години. Когато Костов взе властта, една от първите му стъпки беше да се освободи от неудобния поет. И го изпрати в Монголия. Сугарев, който гладува срещу Желю Желев, беше потенциална заплаха за всеки управляващ. Защото беше неуправляем.

Едвин Сугарев е неуправляем и сега. Ето защо беше доста изненадващо включването му в ръководния екип на синята партия. Едвин е "издънкаджия". Каквото му е на ума, това му е и на устата. Изявленията му в последните шест месеца непрекъснато принуждаваха другите сини лидери да дават дълги и мъчителни обяснения и да се разграничават от колегата си. Но гафовете си оставаха. Така или иначе, когато в публичното пространство един зам.-председател на парламентарна партия сипе огън и жупел във всички посоки, това създава проблеми. Странно защо є трябваше на Надежда Михайлова този "таралеж в гащите"? Но и това има своето обяснение. Едвин е може би единственият човек, от когото Костов имаше респект. Не защото го уважава особено. (Костов едва ли е способен на такива чувства.) Костов се страхуваше от Едвин, защото не можеше да предвижда реакциите му. За прагматика Командир поетът е непознаваем със своята спонтанност и ексцентрична пламенност. Затова включването на Сугарев в новия НИС беше опит на Надежда да се еманципира от Костов, да демонстрира и пред обществото, и пред Командира, че ще води независима политика, различна от марионетния стил на Екатерина. Опитът обаче успя само наполовина. Новият председател на СДС не разчете, че Сугарев "ни се води, ни се кара". И че участието му в ръководните органи на сините ще донесе повече негативи, отколкото полза. Едвин, чийто патос напомня за един Савонарола, никак не се вписваше в кръга на уверените, спокойни и овладени Владимир Кисьов, Иван Иванов и Николай Младенов. А склонноста му да се конфронтира и да раздава морални присъди контрастираше рязко с умерената и ведра политическа визия на Надежда Михайлова.

Рокадата в НИС показа и още нещо. Че бунтът срещу Командира не е успял. Новият член на синьото политбюро е човек, доказал лоялността си към Костов. Емануил Йорданов беше един от верните преторианци на бившия премиер в 38-ото народно събрание и това беше причината да бъде номиниран за поста вътрешен министър. Йорданов трябваше да запуши тежката пробойна
която нанесе разрива с Богомил Бонев. И той се справи. Нищо че като министър беше пълна нула. Изборът му е победа за Костовата линия в СДС. Нищо че никой на "Раковски" 134 няма да си го признае.

За съжаление СДС доказа, че проблемите там съвсем не са свършили. Мрачната сянка на Командира все още тегне над сините. Костов, който виждаше себе си като българския Аденауер, претърпя провал. Но не иска да си го признае. И също като своя политически кръстник (първия следвоенен канцлер на Германия) смята, че всички други са виновни, а той е изначално прав и безгрешен. И още, че непогрешимостта му трябва да бъде основен принцип на политиката на сините. Такъв филм обаче няма. И не може да има. Но лобито на Командира е все още твърде силно. И всички в СДС се съобразяват с това. Крайният робеспиеризъм на Костов определено спъва развитието на сините. В резултат на което десницата е по-разединена от всякога. Преди 5 години Александър Лилов беше казал: "Защо искат да унищожат левицата? Нима ще може България да куца на един десен крак?" Последните процеси вдясно доказват, че дори и този крак е гангренясал. Левицата се посъвзе след комата от 1997-а. И сега ролите се размениха. Докато Костов не опразни дясното пространство, ще куцаме на ляв крак. И дори патерицата "Симеон" не може да прикрие недъга на родната политическа палитра.

Александър Перпелиев
в-к “КЕШ”, 13 септември 2002г.