За никого не е тайна, че през последните години БСП облада всички властови центрове в морската столица. По един или друг начин бяха превзети кметският пост, Общинският съвет, държавните служби, силовите структури и т.н.

Усеща се обаче пропукване! За първи път от доста време насам не е абсолютно ясно кой точно ще носи основните отговорности в ляво. При това в момент, в който въпросът за властта вътре в партията се счита за изяснен (за добро или за зло, спряга се само едно име – Борислав Гуцанов).

По принцип в провинцията приоритетите са обърнати. Счита се, че всички избори са крачка към овладяване на ресурс, необходим най-вече за местните.

Ако десницата иска да си върне властта, първата крачка е даването на сериозна битка на предстоящите парламентарни избори. След две години са президентските избори. Ако и тази крачка бъде направена в правилна посока (още повече, че Първанов по конституционни причини не може да участва), коренно ще се промени картината в най-добрия за живеене град на страната.

Поне откъм властови ресурс ще има нещо като паритет - и тогава… тогава на следващите местни избори нищо не се знае.

Малцина в дясно виждат точно по този начин нещата. За никого не е тайна, че старческият егоизъм на изхабените от години местни муцуни в СДС, плюс склонността към апаратни еквилибристики на партийните чиновници от ДСБ, е в състояние да унищожи и най-малките наченки на някаква стратегическа мисъл.

Факт е обаче, че и в ляво не са на по-добър хал.

Специално във Варна се наблюдава един доста странен процес на всепартийно самопредлагне чрез… конкуренцията.

Много се говори, че Иван Костов се натиска да води листата (на изборите за български парламент) на десницата във Варна. За пореден път към осъществяването на тази цел се подхожда без грам въображение. Първо се пуска информация в медиите, че Сергей Станишев, Бойко Борисов, Ахмед Доган и т.н. щели да водят листи във Варна. След което, “някак от само себе си”, извира идеята, че Костов е “най-подходящият”.

Никой не си прави труда да погледне дали наистина Иван Костов е добре приет точно във Варна, има ли социологически проучвания и достоверни анализи по темата, усеща ли се някаква промяна в нагласите и т.н. Просто понеже Станишев щял да бъде във Варна, дай сега и Костов да води раздърпаната бащина дружина във Варна.

Ако за част от самоопределилите се като местен елит на десницата във Варна подобна плоска интрига се счита за нормална, то влизането в същия глух коловоз от страна на ръководството на БСП-Варна, при това по същия елементарен начин, е по-скоро изненада.
За първи път от 10 години насам се усещат признаци на объркване в ляво. Забелязва се и сковаващ страх от реални инициативи. Някак си цялата работа все повече заприличва на онова “снишаване”, за което толкова колоритно разказваше късният Живков.

Понеже се говори за Бойко Борисов, Ахмет Доган и Иван Костов, дай да заложим на Станишев. Кой ги говори тези глупости? Заслужват ли доверие източниците? Защо точно сега? Всички тези въпроси се оказват подробност от която никой не се интересува.

Излиза че всеки обосновава собствените си намерения с намеренията на… другия. Само и само никой да не носи никаква отговорност за нищо. Как да накажеш за нещо някого от провинциалните палячовци, при положение че за същото нещо е носил отговорност Станишев или Костов.

От където и да го погледнеш, подобен род мислене прилича на предварително заложено оправдание. Говори за несигурност при вземането на управленски решения, а в някои случаи и за страх.

Колкото до реалността, тя - както винаги - няма нищо общо с глупостите на партийните гаулайтери от Варна.

На парламентарните избори през 2004 г. водачи на най-важните листи във Варна (14 мандата) бяха Петър Димитров (БСП), Николай Василев (НДСВ), Надежда Михайлова (ОДС).

В Бургас (13 мандата) например водачи са били Сергей Станишев (БСП), Соломон Паси (НДСВ), Любен Дилов (ОДС).

Съответно в Пловдив-град (10 мандата) са били Захари Георгиев (БСП), Милен Велчев (НДСВ), Петър Стоянов (ОДС).

В Благоевград (10 мандата) водачи са били Любен Корнезов (БСП), Бойко Борисов (НДСВ), Филип Димитров (ОДС).

Практически е невъзможно да се докаже, че водачите на листи на последните парламентарни избори през 2004 г. във Варна се отличават с някаква изключителност.
По-скоро е обратното – обърнете внимание на интелектуалния багаж на състезавалите се в Добрич - Николай Камов, Даниел Вълчев, Николай Младенов! Ами в Русе – Ивайло Клафин, Меглена Кунева, Елеонора Николова?

Крайно време е местната политическа върхушка да престане да си въобразява че Земята, Слънцето и едва ли не цялата Вселена се въртят специално около Варна.

Съвсем отделен въпрос е, че на много малко други места в страната си позволяват да въртят толкова много интриги на гърба на националните партийни лидери и същевременно да полагат толкова малко труд за благото на местния електорат.
Антон Луков