Големият повод да напиша тази статия са някои доста обезпокоителни тенденции в българското общество и медийно пространство. Първата обезпокоителна тенденция е страшното обедняване на хората, тъгата и нервността, безизходицата, която гнети българското общество. Лудите, които все по-често срещаме в автобуса, на пазара. Когато ходя на Запад, даже в Румъния, хората са спокойни, усмихнати. Усмихваш се и ти. Връщаш се тук и ако се засмееш, те гледат я учудено, я ти отговарят със свъсен поглед. И си казваш: “Опа, върнах се в България. Трябва да приема маската на сериозен и навъсен – иначе ще мислят, че съм луд.” Обичам да наблюдавам хората – и тук, и в чужбина. Напоследък българите са станали толкова изнервени, че ако погледнеш някой, той се сепва и се вторачва в тебе учудено и с въпрос, сякаш търси решение на всичките си проблеми. Моя позната, директорка ми каза: “Всички просят от мен. На бившата ми класна дадох 20 лв. за пенсионерска карта, моя бивша служителка – сега безработна, ме е чакала 3 часа пред входа и плаче да й дам 40 лв., за да си плати тока, иска да се самоубива…”

Друго! Колко малко хора в България четат вестник.
Сутрин в градския транспорт, по спирките – броят се на пръсти. Купове вестници седят по сергиите и вечер, с продадени по няколко бройки, отиват на вторични суровини. А главните редактори парадират с тиражи … които отиват за вторични суровини. И понеже рекламодателите трева не пасат, си наемат агенции, които точно им казват кой вестник от колко хора реално се купува и колко го четат. Тогава главните редактори са в паника: “Да вдигнем продажбите!” Как? С игри. Един дава автомобил, друг – апартамент. Трети генерира случайните ЕГН-та на всички българи и на който му излезе – печели парична награда… А вестникът е храна за душата. Читателят не е малко дете – изяж си попарата и ще идем на кино (или ще ти купя захарно петле). Той трябва да се чувства удовлетворен и извисен от четенето. За да си струва и следващият път.

На друг главен редактор му хрумва гениалната мисъл “Хората са обеднели. Нямат пари за вестник. Значи трябва да се насочим към хората с пари.” Чичо ми се върна от Америка в отпуск. В продължение на седем дни си купуваше седем различни вестника. И накрая спря. “Няма смисъл”-каза. Може би проблемът не е точно, че хората нямат пари за вестник, а в това каква полезност извличат от него и дали тя се равнява на дадените пари.

Но за съжаление, голяма част от хората, които в момента разполагат с пари трудно биха могли да се причислят към най-интелигентните. Там, между средностатистическата аудитория, има и търговци (без подходящо образование) - по сергии, панаири, села, има и мутри, мутреси, манекенки, спортистчета, има и такива с ланци и гривни, с мерцедеси, еснафи, джамбази, има и бивши и настоящи политици и депутати, които са блажили или още блажат (не можете да си представите колко много са!) от властта.

И вестникът се насочва към Тяхното мнение, Техните интереси, Тяхното разбиране за живота, Техния език и Техните изисквания. Вместо той да ги превъзпитава и да им сочи пътя, допуска те да му се намесват. За дълбочина на материалите, за дължина на разработките, за сериозност на анализите, за форма, съдържание, цвят. Промъкват се (а някъде царуват!) сензации, кой кого изнасилил, убил, чия кола взривил. Промъкват се (а някъде са лайтмотив) сексуални пикантерии, новини от приемите, кой с каква рокля бил, каква марка, коя манекенка какво направила, кой с коя ходел. Дава се простор на разкоша. И понеже и народът трябва да чете, всичко това е на фона на критика и негативизъм – кой дом за сираци няма пари, коя болница спира операциите поради липса на средства, колко режат надбавки или заплати. Как и с колко вдигат ток, вода, парно, градски транспорт, каква е корупцията сред управляващите, кой какъв золум е направил и т.н. Колко сме зле. Следва оплюване на депутатите, показване на техния разкош и Бай Ганьовското: “Всички са маскари!”

Това добре. Но само до тук. Анализ защо е възникнал този проблем, успешна ли е здравната реформа, предложения за решение на проблема няма. Да не говорим за случаите на разследващата журналистика. Или два-три вестника да възложат на екип от учени срещу заплащане да разработи и реши даден проблем – пречи или помага Валутния борд, защо се получи кризата 96-97г., защо имаме почти 2 милиарда долара търговски дефицит, има ли това връзка с безработицата, къде е проблема следствие-съд-прокуратура…

---

Продължава тук...