Румен Христов, председател на СДС и заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

- Могат ли да бъдат обезщетени преките загуби на българския бизнес в Русия и Украйна с акции от „Лукойл Нефтохим Бургас“, попита на парламентарния контрол в петък председателят на Съюза на демократичните сили (СДС) и заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС проф. Румен Христов. Попита вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Проф. Христов е наш гост и от него очакваме подробности по осъществяване на идеята. Каква е логиката на вашето предложение, проф. Христов?

Логиката е свързана със загубите, които търпят български бизнесмени, които имат предприятия, акции, компании в Руската федерация и които, предвид на войната, са с ограничена дейност и заплашени от конфискация. Аз цитирам в моя въпрос към вицепремиера изказвания и на Путин, и на Володин, който е председател на Долната камара на техния парламент, които казват, че ще се прибегне към конфискация на акции, активи, предприятия и т.н. на граждани от неприятелски страни, вражески страни на Руската федерация. България се брои като такава. И като продължение на това, което те бяха замислили, но вече осъществяват, е днешното решение за одържавяване на акциите на „Рено“ в „АвтоВАЗ“ – техния завод за производство на автомобили. Разбира се, имаме и наши предприемчиви българи, които имат свои бизнеси в Украйна. Там също са ограничени по ред причини. Някои от предприятията са увредени, разрушени. Други, предвид на окупацията, която е наложена в части от Украйна, не могат да работят. И в този смисъл, в мен възникна въпросът, дали не може да се търси някакво обезщетение за тези български граждани, като тук не става дума за конфискация, тук става дума за една справедлива пазарна оценка и прихващане на това, което губят нашите български граждани, които имат бизнес в Руската федерация и в Украйна, срещу акции в „Нефтохим Бургас“.

- Т.е. взимането на акции от „Нефтохим Бургас“ не е конфискация, а вие го наричате прихващане?

Категорично не е.

- Наричате го справедливо прихващане?

Да, да, след една справедлива пазарна оценка – прихващане. Категорично не, защото България е част от демократичния свят и това, което ние предлагаме, е справедлива мярка, реципрочност на предприетите от тях действия, защото икономически не само тези хора, които работят там, но те губят всичко, губи и целият свят. Безспорно войната е нещо лошо, ние не подкрепяме войната, но в крайна сметка това се случи и това не е по вина на Украйна.

- А по какъв механизъм това може да се осъществи?

Обсъждат се, между другото, такива подобни действия. Вие знаете, че имаше блокиране на SWIFT, блокиране на банкови сметки, блокиране на авоари, блокиране на скъпи недвижими имоти, пък и движими, защото яхтите, с които разполагат руските олигарси и които разбира се, не са в пристанищата на Русия, са също много скъпи съоръжения. Та, обсъжда се такава възможност и на европейско ниво по отношение на производствени активи, каквито са рафинериите. Рафинерии „Лукойл“ има в Италия, в Нидерландия, в България, в Румъния и Полша, разбира се. На този етап най-напреднали по отношение на налагането на някакъв контрол на тези рафинерии е отнемане на оперативното управление – става дума за Италия и Полша. Но в момента текат дебати в Европейския съюз дали могат да бъдат предприети и други действия в тази посока. Предложих „Нефтохим“, макар че там сигурно има опит за скриване на собствеността, но така или иначе винаги може да се стигне до действителните собственици на това предприятие. От гледна точка на обстоятелството, че България е много зависима от енергийните доставки от страна на Русия и постоянно се твърди от оперативното ръководство на „Лукойл Нефтохим България“, че много трудно, много скъпо, много замърсяващо ще е преминаването от руски петрол, който ползваме в момента, да речем със сорта „Брент“, от „Урал“ да преминем към „Брент“. И от тая гледна точка, ако България успее да възвърне по някакъв начин – разбира се, пак казвам, не чрез конфискация, управлението на рафинерията, това би дало възможност да избегнем тази заплаха, която ни се втълпява от сутрин до вечер.

- Проф. Христов, да видим каква е картината в момента, политическа, в страната, ако не възразявате. Излезе поръчано на Изследователския център „Тренд“ от вестник „24 часа“ изследване, в което ГЕРБ остава лидер с доверие от 23,8%, т.е. запазва си лидерската позиция. Разликата с „Продължаваме промяната“ се увеличава – „Продължаваме промяната“ взема 17,5%. Останалите партии се нареждат от 11% надолу. Как коментирате това изследване? Какво означава за вас? „Продължаваме промяната“ намалява резултатите си, но за съжаление, ГЕРБ не качва. Останалите партии – те се сриват, Но ГЕРБ-СДС не качва.

Така е. ГЕРБ-СДС е запазила едно ниво, на което стои стабилно. Имаме нужда от разширение на хората, които биха дали подкрепа за ГЕРБ-СДС, но според мен е нужно още малко време. В крайна сметка, ние минахме през няколко избора, през няколко служебни правителства, не беше формирано друго правителство, очакванията, обещанията, заклинанията в това какво ще се случи, колко добри неща ще се случат на България все още може би имат някаква надежда у тези, които гласуваха за тези формации. Имаше умора от управлението на ГЕРБ – това е нормално, през последните 10 години почти те бяха в управлението. Имаше умора, но аз виждам какво се случва при срещите на лидера на ПП ГЕРБ в различните райони – има възвръщане на доверието към актива в съответните райони. Надявам се, че това скоро ще излезе и в национален мащаб. Иначе трендът на ГЕРБ-СДС и на останалите формации е ясен. Разликата между първия – ГЕРБ-СДС, и останалите се увеличава. Разбира се, разпокъсаността се е увеличила с още една партия, предвид на появата на партията на г-н Стефан Янев. Това означава при предсрочни избори осемчленен парламент. Много трудно ще се състави коалиция, но в крайна сметка, ако това е решението на избирателя, ние трябва да формираме във всички нас, включително в избирателите, т.нар. коалиционна култура, защото е очевидно, че много трудно вече би могло да се случи една партия да спечели мнозинство. Между впрочем, в 30-годишната история на прехода единствената партия, която имаше абсолютно мнозинство в парламента, беше СДС в периода 1997-2001 г. И в тоя смисъл, ситуацията не е никак лесна. Знаете ли, аз не смятам, че провалът на което и да е българско правителство трябва да ни радва, защото в крайна сметка този провал засяга цялата държава, всички български граждани и т.н. Но когато очевидно те не се справят, когато ние се опитваме като опозиция, защото това е основната роля на опозицията – да изтъква грешките и недостатъците на управляващите с надеждата, че те ще се коригират на базата на тези критики, на тези атаки и забележки. Но когато виждаме, че те са толкова самоуверени и сигурни в това, което правят, а то не се подкрепя от българските граждани – виждате, в понеделник имаше протест, сега се готви много голям протест на 18-и, не е организиран от ГЕРБ-СДС, не е организиран от опозицията. Повярвайте ми, това наистина е така. Това е недоволство на българските граждани, които очакваха нещо, но не го получиха, и сега са много разочаровани.

- Проф. Христов, има недоволство, налице е огромно количество, почти неограничено, от кризи. Но с какво да си обясним толерантността, с която се посрещнат сегашните управленски недомислици, изобщо сегашните управленски липси на решения?

Ами, с онова очакване, което българите имат без прекъсване в целия преход, да се появи месията, който ще реши всички въпроси, да дойде нещо ново, нещо различно. Разбира се, че трябва да има обновяване, но невинаги новото и различното е по-добро от старото и от стабилното. Та, има – вие сте права, че независимо от многото грешки, от многото издънки, нека да ползвам този термин, които се случват при управлението на сегашната коалиция, тези грешки се прощават.

- Защо?

Търпимостта към тях е все още висока, но виждаме, че недоволството започва да набира сила и по-голяма подкрепа. И най-вероятно до наесен ще се случат процеси, които няма да бъдат овладени от управляващите, и ще се наложи да ходим отново на избори, според мен.

- При една вече по-добре разработена коалиционна култура, за която мисля, че трябва да се работи в почти всички политически партии, независимо парламентарни или извънпарламентарни, кои биха били потенциалните коалиционни партньори за управление на ГЕРБ-СДС?

Ще ми позволите ли да не отговоря на този въпрос? Първо, не съм политолог, и второ, не е добре отсега да се казва, как ще управляваме, защото не знаем как избирателят ще подреди начина, по който ще бъдат подредени партиите в парламента. За нас от СДС, като тук не обвързвам колегите от ПП ГЕРБ, голямата бездна не е червена линия, голямата бездна с политическа формация в парламента е с БСП. Те са вечният наш опонент и няма как с тях да намерим допирни точки. Много е трудно отсега да се гадае. По принцип отричането на всичко не е добра практика, но пак казвам, зависи, по какъв начин избирателят ще подреди тези, които ще влязат в парламента. Защото ние в момента имаме прогноза за осем политически формации и някакво разпределение на процентите между тях, но това може да се промени. Тези, които са да речем четвърти, могат да станат втори, тези, които са втори, могат да станат четвърти, и т.н., и това ще промени значително нещата. Пък и след тези битки, които буквално се водят от страна на най-голямата партия в коалицията – „Продължаваме промяната“, предполагам, че и с тях ще бъде трудно да се намери общ език. Вие знаете и за посегателството върху лидера на опозицията – нещо, което в една демократична държава не се прави. Обтегнати са отношенията и не знам дали и с тях лесно ще намерим допирни точки. Но в крайна сметка, нека да видим по какъв начин ще бъдат решени многото на брой кризи, които се струпаха върху главите на управляващите. Но те се струпаха не само върху главите на управляващите, на българските политици. Това е характерно за всички държави в Европейския съюз и близките до войната държави, които пък не са членки на Европейския съюз – икономическата криза се отразява на всички, енергоносителите скочиха неимоверно много и това затруднява. Да не говорим за управленските грешки, които бяха допуснати. Това затруднява всички управляващи, без значение в коя държава са и дали са десни или леви.

- Кои са най-неотложните проблеми, които следва да се решат?

Ами, тази забавена компенсация за бизнеса в областта на електроенергията, тя не беше компенсирана навреме, не беше компенсирана в достатъчен размер и това напомпа допълнително, ако мога така да се изразя, инфлацията. Нямаше смисъл да се правят едни свръхпечалби във всички дружества под шапката на БЕХ. Това са иззети пари от бизнеса. И същевременно се казва „Ами вие си ги начислете тези по-високи цени на електроенергията във вашата крайна цена на продуктите или услугите, които предлагате на гражданите. Да, те се начислиха в известен смисъл, не на 100%, бизнесът също пое една част от тези увеличени цени, но това доведе до галопираща инфлация, от която никой не печели и която много трудно ще бъде овладяна. Предстои отоплителен сезон, знаете, какви са цените на газа, знаете, какво се случи с подаването на газ от Русия спрямо България. Дано това, което се твърди, макар че е много хубаво, за да е вярно – за няколко пъти по-евтин газ от Америка, както твърди началникът на кабинета на премиера и т.н., как ще стане, аз просто не вярвам. Няколко пъти е невъзможно. Но въпросът е да има осигурен газ и да се търсят компенсаторни механизми за подкрепа на небитовите потребители, а и на битовите потребители. И като говорим за подкрепа на битовите потребители – така и не се определиха, не се идентифицираха нуждаещите се. Ние разпределяме помощите на калпак, от това никой не печели. Има една немалка прослойка в българското общество, която може да си позволи и да поеме част от негативния товар, който идва от страна на по-високите цени, за да може да се подпомогнат повече тези пък, които са в тежко състояние. Но и тук пак се говори за начина, по който ще бъдат обезщетени физическите лица – със зареждане на бензиностанциите с по 25 стотинки на литър. Нали се сещате, че за един човек, който е със средна, а те доста хора от това имат и по-високи заплати, ако човек има 2-3 хиляди лева заплата на месец, 12,50 лева няма да му помогнат толкова много или няма да усети тая помощ толкова много. Но ако тези 12,50 лева, които се предвиждат, отидат в тези, които наистина имат нужда от подкрепа и от подпомагане, тогава те ще получат 25 лева или повече. В този смисъл, трябваше да се направи диференциране на помощите, които ще бъдат раздавани.

- Може би трябваше да се определи, кои са енергийно бедните. Нямаме дефиниция кой е енергийно беден в България, за да се види колко хора попадат в тази категория и да се търси решение за тях.

Абсолютно сте права, г-жо Събчева. Този въпрос се дъвче от години насам.

- И както стои, нищо не се прави.

Да, в България има енергийно бедни, да, те трябва да бъдат подкрепени, но преди това те трябва да бъдат определени. И трябва да бъдат подкрепени не символично, защото когато се раздадат средства и се подпомогнат всички български граждани, тези, коти имат нужда от по-голяма помощ, ще получат също толкова символична помощ, колкото и останалите, а да се подпомогнат така, че през зимата да няма хора, които стоят на студено. Не може в ХХІ век ние да имаме пенсионери и други граждани в затруднено финансово положение, които да стоят на студено и да не си позволяват да включат електрически уред или парно, или да си купят дърва и въглища за отопление. Това не бива да се случва. И тук сте абсолютно права, че най-после по някаква формула – левицата в момента управлява Министерството на труда и социалната политика, говореха го през всичките техни предходни години в парламента, да го направят, нека да го направят. Имат възможност, до наесен има време.

- Говори се в момента, все още неофициализирано, подготвя се антиинфлационен пакет. 2 милиарда според авторите му ще влязат в джобовете на хората, което е добре. Но той включва да се премахне акцизът на някои от горивата, за пропан-бутан и за метана за колите, да се намали ДСС от 20 на 9% за горивата. Това диференцирано намаляване на ДДС ще изиграе ли някаква роля или всъщност ще бъде пореден такъв палиативен вариант, прах в очите?

Палиативен вариант – в случай, че това намаление на ДДС, което сме дискутирали и друг път с вас във вашето студио, засяга стоки, които не са регулирани. Аз отсега се обзалагам, че за стоки, които са на пазара, но не са под някаква регулация, няма да има намаляване на цените в крайна сметка. Намаляването има смисъл само при стоки, които са регулирани, като примерно водата, която е под контрола на КЕВР, електроенергията, газът може да бъде включен тук, лекарствата също са под контрол, цените на лекарствата и тяхната печалба са под контрол. Има смисъл, и друг път съм го казвал, и туризмът – този, който е експортен, да бъде включен, той е включен всъщност, той е с диференцирана ставка, от гледна точка на това, че с ДДС се облагат крайните потребители в съответната държава, а износът е освободен, защото пък това, което изнасяме, било то услуга или стока, се предлага съобразно ДДС в съответната държава, която го получава. И в този смисъл, предвид на обстоятелството, че целият наш износ е освободен от ДДС, да предположим, че туристите, особено чуждестранните, експортират част от нещата, които консумират, част от услугите, и в тоя смисъл има смисъл и те да бъдат включени там. Но намаляване на ДДС за други продукти – много разочаровани ще останат. Аз знам, каква е битката за това от много години. Много разочаровани ще останат и икономистите, и българските граждани най-вече, защото това няма да доведе до намаляване на крайната цена, за съжаление.

- Добре, има ли правителството някакъв полезен ход, тъй като очевидно тези мерки, които се разработват от едни в коалицията, не се приемат от други в същата коалиция?

Ами нормално, те са орел, рак и щука. Това са формации с диаметрално противоположни идеологически виждания и програми, и политики, и нормално е да не бъдат одобрявани. Между другото, има една мярка, която според мен е добра, лошото е, че се отложи за 1 януари 2023 г. Това е увеличаване на първоначалната сума за регистрация на ДДС от 50 000 на 100 000. Разбира се, ние гонехме… като казвам ние, говоря като държава и тези, които го предлагат, гонехме европейския стандарт, който е около 160-170 хиляди, но и това е стъпка в правилна посока, особено за свободните професии. Какво да ви кажа, пак се връщаме на това, че мерките бяха закъснели и недостатъчни. Да, разпределянето на – последно мисля, че слушах председателя на Бюджетната комисия, който ако не се лъжа, каза 1 милиард и нещо – дали ще бъдат 2 милиарда или 1 милиард, всичко, което се разпредели, е помощ, но дали ще бъде достатъчна се съмнявам. Да не забравяме, че предвид на инфлацията, предвид на повишената събираемост от акциз, ДДС приходите в бюджета растат и те са доста повече от това, което се предвижда да се разпредели. Но най-важното според мен, което трябва да направи правителството, е да осигури икономически растеж, да осигури условия, които да позволят на българския бизнес да бъде конкурентоспособен, да може да увеличава производството и износа и от там да можем да увеличим заплатите, приходите в бюджета и да подобрим в известен смисъл благосъстоянието на българските граждани, без значение дали са работещи или пенсионери, или са на социални помощи. Само ръстът на икономически растеж, на брутния вътрешен продукт в такава ситуация могат да помогнат. Иначе вземането на заеми, на каквито сме свидетели, наливането на повече пари без да има достатъчно добри условия за развитието на икономиката, в крайна сметка ще представляват едва ли не гасене на пожар с бензин.

- Е добре, как ще бъде конкурентоспособен българският бизнес при тези цени на енергоносителите?

Много хубав въпрос. Всички страни около България са с по-ниски цени на електроенергия. Много хубав въпрос. За да бъдеш конкурентен, трябва да имаш съпоставими, сходни цени на енергоносителите, на суровините, в известен смисъл на заплатите. Между другото, едно от предимствата на България, много малко, беше именно по-ниският корпоративен данък „Печалба“ и по-ниският данък „Дивидент“. Но в крайна сметка, ако сложим всички други пък данъци и такси, които се начисляват на бизнеса и на гражданите, ще видим, че ние не сме с чак такива големи предимства в сравнение с другите държави. Но условията за правене на бизнес, търсенето на съпоставими условия с държавите, с които ние се конкурираме – ами, България формира повече от 50% от приходите си от износ в Европейския съюз, от износа. Повече от 50% от износа ни е в Европейския съюз и съседните държави, голяма част от тях, които са в Европейския съюз, и са далеч по-конкурентоспособни от българските производители. Те изнемогват и ако не се вземат някакви мерки, ще се стигне вероятно и до фалити на предприятия. Това означава пък необслужване на кредити, които са взети от банките, освобождаване на хора, които ще отидат на трудовата борса. Ето например днес виждаме, че последната статистика показва повече напуснали, отколкото повече новоназначени. Тенденцията се обади в посока на това, че започват фирмите да изнемогват и да освобождават свои работници, които къде отиват – отиват на Трудовата борса и трябва да бъдат обезщетени, защото те са си плащали редовно своите вноски към Националния осигурителен институт и сега имат нужда от обезпечение. Но когато тези хора станат твърде много, тогава…

- Борсата ще се счупи. Няма ли да стане така?

Да, да. Вие знаете, че всяка година България, различно, но в рамките на 10 милиарда и повече заделя за подпомагане на пенсионната система само. Така че нещата са много, много тежки. Разбира се, когато става дума за добронамереност, ние нямаме нищо против от опозицията да подкрепяме разумни предложения, предложения, които биха помогнали на българските граждани. И ние, независимо че сме в опозиция, искаме българските граждани да живеят по-добре, да изкарат тази криза по-лесно. И в тоя смисъл, в такива тежки времена има нужда не от противопоставяне и от постоянни обвинения „Вие какво правехте, а пък ние какво правим“, а от търсене на диалог по важните въпроси. Ето, примерно въпросът за еврозоната. Вие виждате едно разколебаване, което мен много ме плаши, защото ако ние изпуснем датата 1 януари 2024 г., после много трудно ще наваксаме. Заради тази икономическа криза критериите, които са наложени от Маастрихтските изисквания, няма да бъдат покрити и ние отиваме в една перспектива може би след шест, седем, а може би и 10 години. Това не е добре за България. Това не е добре за българите. Това не е добре за българските фирми.

- Проф. Христов, обаче Европейската комисия прогнозира 12% инфлация в България за тази година. Ние не отговаряме на критериите за еврозоната, не ги покриваме. Ето, основният критерий за инфлация не го покриваме. Как ще влезем?

Да, основният критерий – трите най-ниски процента на инфлация плюс съответен процент отгоре. Ако ние покрием другите критерии, ако се държим адекватно политически в тази ситуация, ако ние имаме солидарно с нашите европейски партньори и натовски партньори отношение към тази ужасна война, която Русия води в Украйна, завоевателна, пълномащабна война, тогава може би ще има снизходително отношение към невъзможността да бъдат покрити тези критерии от гледна точка на войната, т.е. ще има една добронамереност и може да получим политическо рамо при влизането ни в еврозоната. Това не означава, че трябва да се отпускаме да не търсим възможност тези критерии да бъдат покрити. Но засега настроението в ЕЦБ и в еврозоната е Хърватия и България да получат подкрепа за приемането им от 1 януари 2024 г. и ние не трябва да го изпускаме този шанс. Това е историческият шанс за България и е най-важното нещо, което в последните години след приемането ни в НАТО и Европейския съюз ще се случи на България. И то е хубаво за българите и за България.

- Обаче това разколебаване, за което вие говорите и от което се притеснявате, е на фона на сериозната икономическа ситуация, на срива в доходите. Кой ще понесе удара при влизането на България в еврозоната и приемането на еврото като единна валута? Съществуват опасения как пенсионерите ще се справят с примерно 200 евро на месец, а и по-малко пенсии, най-грубо казано. Това е драстичен пример, но не стои ли като проблем?

Тези опасения бяха характерни за всички държави, които се присъединиха към еврозоната. Действително може би в началото ще има някакви трусове. Това се изглажда за няколко месеца – имам предвид опитите цените от 1 лев да станат 1 евро. Обикновено това не се случва, това не работи. Частично повишаване на цени, когато става дума за закръгляне – нали знаем, че 1,95583 лева са 1 евро. Но никой не може да си позволи да увеличи двойно цените или драстично цените, защото тая покупателна способност, която има българското население, няма да го понесе. Ако ти продаваш нещо, което не намери своите купувачи, ти няма да може да го реализираш, то важи и за теб това нещо. Няма такива драстични повишавания на цени. Може би в Гърция, Португалия малко по-високи са били на времето. Но в крайна сметка, има натрупан опит, видяхме, какво се случи и в прибалтийските държави, и в Словения, и в Словакия. Така че нямам никакви опасения в тази посока, напротив. Влизайки там, ние ще имаме достъп за по-евтин кредитен ресурс. Най-важното нещо за мен конкретно е, че ще имаме много сериозен банков надзор от страна на Европейската централна банка и фалиране на 17 банки, както се случи 1996-1997 г., или пък фалиране на КТБ, както се случи това преди няколко години, не може и няма как да бъде допуснато. Банковият надзор, стабилността на банковата система, гарантирането на влоговете на гражданите, необезценката на лева, от гледна точка на това, че валутната единица, която ще ползваме, ще бъде евро, са нещо много важно и това трябва да се разбере от българските граждани. Но тук и експерти, и политици имат много работа и те трябва да обясняват на българските граждани постоянно, за да преодолеят тоя страх, който се е наслоил или насадил в населението ни.

- И един въпрос на финала – обмисляте ли в коалицията ГЕРБ-СДС вот на недоверие срещу правителството, за което вече се чуват гласове?

Трябва да има конкретен повод, макара че те са много – във всеки един отрасъл може да поискаме вот на недоверие. Ние бяхме достатъчно толерантни, дадохме не 100, а доста повече дни, в които да се окопити правителството. Практиката на вотовете на недоверие показва, че досега не е минал нито един вот на недоверие. От вот на доверие имаме паднало правителство – това на г-н Филип Димитров през далечната 1992 г. Но това пък дава възможност опозицията да разкрие в съответния отрасъл, ако е по съответна политика вотът на недоверие, кои са най-големите грешки, които допускат управляващите, и те да си вземат, така да се каже, поука и бележки. Или ако е за цялостна политика, да се посочат грешките на цялостната политика. Това винаги може да се случи, въпрос на избор от ръководството на ПГ на ГЕРБ-СДС. Ако е необходимо, ще го обсъдим, няма никакъв проблем да бъде поискан вот на недоверие. Въпросът е кога и колко ефективен ще бъде той.

- И най-вече дали правителството ще си направи изводи от забележките, защото досега виждаме, че те не го правят.

Да, то и това не го правят – да чуят критиката.

- Досега виждаме, че те от критики не се вълнуват особено и критики минават и заминават покрай тях.

Права сте, не се вслушват