Не го разбирам това чувство омразата.
Изпитвал съм яд, гняв, ярост, но това са все краткотрайни, макар и силни чувства.
Омразата е нещо друго, очевидно. Тя може да тлее, или дори гори в продължение на години, десетелития, че и доживот!
Не мога да си представя себе си, подвластен на такова чувство... Колкото и да съм ядосан на някой, много бързо му прощавам. Може да не го видя до края на живота си, но съм му простил и не му мисля нито лошото, нито как да си отмъстя, или да му причиня някакво страдание.
Но има хора, които живеят от и за омразата.Те се хранят с нея и с това, което причиняват на другите...
Странни хора. Никога не съм ги разбирал...
Вместо да си отпуснат, доволен, да се радваш на другите, ти кроиш всякакви планове, как да създадеш интрига, да накараш някой да го заболи, да го обидиш, засегнеш, наклеветиш...
Какъв човек трябва да си, мама му стара?
Гледам ги и тук… Хора, нелишени от ум, с познания, очевидно и с възможности, а цял ден дремят тук и си изцеждат мозъка, как аджеба да се подиграят, да насадят интрига, да оплюят...
Настройват почти всички срещу себе си и след това, най-естествено, биват изтривани... Тъпо, та чак вдлъбнато! Че не им е и за пръв път…

Очевидно е, че това е начин да привлекат вниманието към собствената си персона. Очевидно е и че са интраверти и най-вероятно с деспотични, или незаинтересовани майки, като са пренелси във времето поведението от детските си години, когато с лоши постъпки са искали да привлекат вниманието, дори и с риск да бъдат наказани.
Тези хора имат нужда от терапия. Казвам го без грам заяждане и ирония.
Съжалявам ги. Гадно е да си непрекъснато в такова състояние. Още по-гадно е да вкарваш и другите в тези тъпи филми!

Преди година се дразнех, след това осъзнах, що за хора има пред мен. В известен смисъл са ми и симпатични и харесвам чувството им за хумор (не тъпотиите).
Но като всички хора с проблеми те не могат да уцелят границата - момента, в който да спрат.
И тогава от интересни стават смешни и жалки и се започва онази нескончаема спирала с фрустрации и себедоказване, завършваща с изтриване.
Тези хора никога няма да се махнат оттук - за тях това ще е поражение, а те са честолюбиви.

Пак ще се регистрират, постепенно ща навлязат в живота на блога, ще започнат полека-лека със същите номера и пак ще бъдат изтрити. И после - отначало.
През изминалата седмица и нещо многократно съветвах нападнатите съблогъри да спрат да обръщат внимание. Нещата щяха да отшумят. Уви, повечето не ме послушаха, но не мога да ги съдя, защото от другата страна ги провокираха. Е да, опитваха се и мен да ме провокират, но аз съм разбрал за какво става дума и от време на време се гъбарках с тях, но нищо повече.

И накрая искам да ви кажа нещо:
Приятели, когато ви въвличат в омразата вредата е и за двете страни! Помислете си за нервите и глупавите мисли, които са ви минавали през главите, докато траеше простотията! Такива ли сте ежедневно?! Съмнявам се!

Затова не давайте пространство на такива провокации - усмихнете се, напсувайте и затворете страницата :)
От мен усмивки и приятна вечер! /turbo4.blog.bg