Консервативният американски публицист Род Дреер, близък приятел на вицепрезидента Джей Ди Ванс, обяснява пред "Фигаро" защо консерваторите, поради липса на смелост да предприемат истински реформи и отстъпвайки пред левицата, не оставят други решения, освен популисти като Тръмп да променят нещата.

- Бруталният разговор между Тръмп, Джей Ди Ванс и Зеленски в Белия дом шокира европейците. Разбирате ли негодуванието, което предизвика тази сцена?

- Разбира се, че разбирам, но ако гледате 40-те минути размяна на реплики преди сблъсъка, ще видите, че Тръмп и Ванс бяха съвършено учтиви. Зеленски ги провокира. Въпреки това беше изключително неприятно за гледане. Бих предпочел тази среща да се бе провела при закрити врати. Изключително важно е обаче европейците (и американците също) да разберат, че светът се промени. Следвоенният международен ред приключи и няма да се върне. Европа преживя дълъг отпуск от историята, защитена от чадъра за сигурност на САЩ. След края на Студената война САЩ бяха безспорния световен хегемон. Това вече не е така - и всъщност глупавите войни в Ирак и Афганистан се случиха заради илюзията за безгранична американска мощ. Европа трябва да разбере кавгата в Белия дом със Зеленски в светлината на мюнхенската реч на Ванс, в която той заяви, че най-големите заплахи за сигурността на Европа са вътрешни. Никой не обича да бъде събуден брутално от кротък сън, но е по-добре да си буден и бдителен, отколкото да останеш заспал.

- Като консервативен мислител, какво мислите след избирането на Тръмп? Смятате ли, че в историята консерваторите печелят битката на идеите?

- Не бих казал, че консерваторите печелят, но бих казал, че десницата печели. Какво имам предвид с това? Старите консерватори, старата гвардия на Републиканската партия, християндемократите в Европа, торите… Те загубиха, защото са десни либерали. Ясно е, че се провалиха. Погледнете например Великобритания, която е изправена пред огромен мигрантски проблем. Торите управляваха четиринадесет години преди Лейбъристката партия да поеме властта. И нищо не направиха. Лейбъристите само влошиха положението. Така че не може да разчитате на традиционните източници на политически и интелектуален авторитет, за да намерите решение.

Но този път Тръмп изглежда е извлякъл поуки от първия си мандат: системата не може да бъде реформирана, може само да бъде заменена. И под “система” имам предвид институциите.

Журналистът от “Ню Йорк таймс” Дейвид Брукс твърди, че е против Тръмп, защото един истински консерватор би искал реформиране на институциите, а не да ги унищожи. Проблемът е, че, както всеки път научаваме благодарение на работата на Илон Мъск, тези институции и институционални мрежи са били напълно корумпирани. За да отговоря на вашия въпрос, десницата е напът да спечели битката на идеите. Но за това тя трябва да отстрани традиционните консервативни партии и консервативните интелектуалци.

- Необходима ли е бруталността, дори вулгарността, на която е въплъщение Тръмп, за да бъде разбита прогресистката система?

- Така мисля. Никога не съм бил голям почитател на Тръмп поради тази причина. Приличаше ми на телевизионен клоун. Но по време на първия му мандат, подобно на моя приятел Джей Ди Ванс, започнах да виждам как всички сили на системата са бяха съюзили и бяха невероятно несправедливи към него. Тогава започнах да му симпатизирам. Наред с това видяхме настъплението на уокизма, този мек тоталитаризъм. И разбрах, че тези хора представляват много по-голяма заплаха за нашата цивилизацията от всичко, което Тръмп може да направи. Нужни са хора като Тръмп, на които не им пука какво мислят уважаемите елити.

- Не мислите ли, че като консерватори трябва да сме привързани към истината, а Доналд Тръмп има проблем с истината?

- Това наистина е смущаващо. Не можем да се откъснем от истината. Ето защо не мога да бъда безусловен привърженик на Доналд Тръмп. И въпреки това е трудно да приема като консерватор, да видя, че е бил нужен човек като него, човек излязъл от комикс, който идва и чупи всичко около себе си, просто за да освободи пространство. За да могат най-сетне отговорни, по-нормални консервативни лидери, които бяха пропъдени от естаблишмънта, да имат шанс.

През 2024 г. Джей Ди Ванс беше на Мюнхенската конференция по сигурността като американски сенатор. Той критикуваше политиката на НАТО към Украйна. Обади ми се от Будапеща и ми каза: “Идвай, хайде да вечеряме. Тези хора отказват да говорят с мен”. Дори не, че не са били съгласни с него. Просто са отказвали да разговарят с него. Отхвърлили го, защото не е бил съгласен с тях за НАТО. Година по-късно той стана вицепрезидент на САЩ и сега те са принудени да го слушат. Това никога нямаше да се случи без Доналд Тръмп. Дали Тръмп е моят идеален консервативен президент? Не, абсолютно не. Но Джей Ди Ванс, да. А Тръмп проправи пътя за Джей Ди Ванс.

- Смятате ли, че би могло да има противоречие, дори конфликт между визията на Илон Мъск и тази на Джей Ди Ванс? Няма ли неизбежно противоречие междду трансхуманистичната либертарианска визия на Мъск и консервативната християнска визия на Ванс?

- В следвоенния период американската десница имаше проект, наречен “фузионизъм”, който обединяваше трите течения: либертарианци, които бяха антидържавни и пропазарни; антикомунисти, подкрепящи силната отбрана; и социални и религиозни консерватори. Имаше конфликти между тези групи, но те смятаха, че имат повече общи неща, отколкото различия, и се съюзяваха срещу общ враг. Това продължи дълго време. Рейгън идва от този фузионизъм. Но сега с това е свършено. Историята се промени. Комунизмът си отиде. Дойде глобализмът и фузионисткият проект умря заедно с Републиканската партия. Днес се появява нова форма на фузионизъм между социални и религиозни консерватори, като Джей Ди Ванс, които са антиглобалисти, и технологичните либертарианци.

Имам големи тревоги относно Илон Мъск, трансхуманизма и това прекалено надценяване на технологията. Един от най-големите проблеми на Запада днес е именно идеята, че има технологично решение за всичко. Виждах Мъск само като лош човек заради неговия трансхуманизъм. Въпросът е: ще имат ли консерваторите силата да кажат “Ние ценим някои положителни аспекти на Мъск, но има граници, които не бива да се преминават?”.

Йожени Бастие, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова