Нещо се случи във Варна. Нещо се променя. Точно какво - ще покаже бъдещето. Млад мъж се запали и загина. Ние сега трябва да помълчим за него. И да решим какво правим със себе си.

Варненци обичат да казват, че живеят в особен град. Така е от мига, в който през 1999 г. той вече не бе синя крепост. Областният управител Добрин Митев загуби местните избори и това бе първата разжалвана синя цитадела. Случи се неочаквано, внезапно, като забит пирон в статуквото. Варна повлече крак и след две години от власт паднаха тия, на които през ум не им минаваше, че може да ги сполети, тъй като също бяха дошли на власт чрез своеобразна революция. Иронията е, че Добрин Митев бе победен от Кирил Йорданов. Тогава се говореше, че



Кирил Йорданов олицетворява будното гражданско общество



Сега очевидно то е срещу него.

Днешните протести във Варна започнаха както навсякъде в страната - срещу енергийния монопол. Постепенно преляха в гняв срещу политическата система и конкретно срещу Кирил Йорданов. Вдигнати бяха плакати срещу групировката ТИМ. Поискана бе оставка на настоящите и бивши общинари. Недоволството, съчетано с политически преобразувания, изправиха града в безпрецедентна ситуация - детрониран кмет и общински съвет, който обсъжда саморазпускане, макар че хич не му се иска.

Във варненските протести има всичко, което може да се види и в другите градове - агитки, партийни активисти, които се мъчат да пренасочат гнева в удобна посока, провокатори, хора, съмнително заможни, както и бедни, озлобени. Има безпризорни тийнейджъри. Но в огромното си мнозинство това са



нормални, почтени люде, мирни и тихи,



които категорично поискаха промяна. Когато по улицата в неделите шестват десетки хиляди, това не може да е конспирация. Няма как да не отчетеш, че това е гласът на хората. Няма значение колко точно са гласували за кмета и колко сега искат оставката му. Печат върху историческите периоди не слага мнозинството, а едно малцинство, което с думи, действия или просто с присъствие променя духа на времето.

Как стана така, че



Варна се оказа различен град?



Нито е единственият, който се управлява олигархично, непрозрачно, нито само в него големите пари направляват политиците. Липсва поминък, цари безпътица, но така е навсякъде. Във Варна даже е малко по-добре, отколкото в много други градове в страната. От своя страна Йорданов не се роди вчера. Той бе избиран четири пъти убедително, електоратът не се вълнуваше чак толкова от противоположните партии, които го подкрепяха. Пълна глупост е да се твърди, че във всичките години управляваше лошо. Глупост е също, че побеждавал заради купени гласове или машинации, с които удобно подбирал конкурентите. Ако е разчитал на пазаруван вот, то същото важи и за опонентите му. А за машинациите трябва да признаем, че те не са характерни само за Йорданов и Варна, има ги навсякъде в България.

Не само във Варна има ужасни пътища, дупка, а до нея - още по-голяма, въпреки че за асфалт се харчат милиони. Не само във Варна има всекидневни ВиК аварии, които са бич за хиляди домакинства. Не само във Варна има безразборно презастрояване, което погубва не само природата, но и инфраструктурата (много от варненските дупки се дължат на хаотичното копаене и кърпене покрай новото строителство). Не само във Варна има задкулисие, в което голяма част от хората виждат защита на корпоративни интереси (Йорданов бе принуден до отрича връзки с ТИМ). Можем дори да пренебрегнем усещането, че докато Варна затъва, Бургас просперира (този местен патриотизъм е наивен, но битува в хорското съзнание, генерира недоволство).

Но Варна днес прилича на вулкан. И всички погледи са вперени в нея, не както обикновено - в столицата. Защо? Може би защото все пак градът има една особеност - той бе най-бързо развиващият се в последните години. Хора купуваха имоти, преселваха се, строяха мечти, все още... В голямата си част те са млади, активни. Така Варна, при всичките плачевни демографски проблеми, характерни за нацията, все пак съсредоточи активни хора.



А революциите се правят от такива граждани



И могат да бъдат успешни.

Вчера в 12 часа Кирил Йорданов подаде оставка. Това бе моралният, макар и закъснял, ход след саможертвата на Пламен. Той бе и единственият възможен, защото сред всекидневни протести парламентарни избори няма как да се проведат. Но трябва да бъде казано и още нещо. Мълчащият Бойко Борисов, а и ръководните национални фактори в ГЕРБ тънко канализираха гнева срещу варненския кмет. Личи по поведението на близки до властта медии. Личи и чрез действията на лидера на РЗС Яне Янев, който е неформален говорител на премиера в оставка.



Йорданов се превърна в най-голямото зло



в държавата и така погледът бе отместен от други злини в страната. Жертването му в името на "успокояване на духовете" бе въпрос на време. Затова и постепенно загуби благословията на многобройните си покровители.

А те не са извлекли ни най-малко поуки от случилото се. Малко преди кметската оставка Цветан Цветанов обяви в студиото на bTV, че Иван Портних е "добра кандидатура за кмет, която може да бъде разглеждана". Портних е общински съветник, председател на комисията по финанси, лидер на структурата на ГЕРБ във Варна. А на директен въпрос за икономическата престъпност в града и групировката ТИМ Цветанов започна да се хвали с "успехите" си срещу Трактора. С което стана ясно, че гласът на площада за нови лица, за промяна в начина на управление минава покрай ушите му. Варна като цяло е в ступор. Не, не са виновни само ГЕРБ. "Алтернативата" Борислав Гуцанов (БСП) падна дотам, че да задигне плакат срещу себе си и да тръгне да го крие в Деня на траур. И да твърди, че го е направил, за да "предпази" протеста от провокации. Съветничка от фракцията на Веселин Марешки,"омерзена" от своеволията в общината, обяви гладна стачка, макар самата тя да бе председател на комисията по собственост и стопанство в общинския съвет до 2009 г. Нито една партия не смее гласно да спомене местния икономически феодал - групировката ТИМ, срещу която също протестират варненци. Камо ли да се разграничи от нея. Може би защото всички са наясно, че избори без нея не се печелят. Едва ли е случайно, че на едно от последните си заседания правителството в оставка удовлетвори точно нейна сделка, чиято цена се оказа една от най-големите тайни в държавата. И това също е показателно доколко политиците чуват какво им казва улицата. Или по-скоро - доколко са склонни да се съобразят с нея.

Не мисля, че запалването на Пламен повлия значително на събитията във Варна. Но смъртта му - да. Пред входа на община Варна се трупа грамада, това е Вазовата грамада. Настръхващо е. Но след трепетите ще дойдат изборите. Преглед на потенциалните кандидати, които могат да предложат старите партии, показва, че трудното предстои. Същото показва и преглед на т.нар. граждански лидери, които от месец се опитват и почти успяват да яхнат протестите. /segabg.com