Спомняте ли си историята на Личо Джели? В едно изречение- тайната масонска ложа Propaganda Due(П2), връзки с мафията, католическата църква, тайните служби и елита на италианската политика,на финала - мегаскандал от световен мащаб. Горе долу това е. Всъщност става дума за опит да бъдат дублирани или подменени демократичните институции в Италия.
Звучи познато, нали?

Абсолютно нелегитимни “приятелски” кръгове решават съдбата на милиони хора, които иначе съвестно са гласували да ги управляват някакви президенти, премиери, министри, кметове и т.н. Странно нещо е историята! И Личо Джели, подобно на много други мегатарикати преди него, има нерадостна съдба и навяващ тъга, скучен край, на иначе прекалено интересния си живот.

И все пак! Добре е, че България няма своя зъл гений от ранга на Личо Джели.
Въпреки, че и тук се говори за същото като в Италия! За мафия, за политика, за тайни служби и масони и т.н. Да бе, ама на нас и масоните ни са български, и тайните служби са ни български, и мафията, и политиците ни тоже са български. Тоест, няма причина (никаква) всичката ни работа да е българска, а пък точно обичните ни балкански имитатори на Личо Джели да са от неговата световна класа.

Да, но са… свободни!
От 10 ноември 1989г. насам в България се появиха повече “приятелски” кръгове, отколкото можем да преброим на олимпийския герб. И никой не е преследван за нищо, нито на някой му е търсена каквато и да е отговорност. Даже в Русия запряха олигарх – в България не! Нашенци просто спазват родната традиция, да решават важните дела на маса (някои наблюдатели са готови да се закълнат, че всъщност иде реч за завета на Ленин “По близо до масите”). Поради което, в общественото пространство предимно за ресторанти се говори “Монтерей”, “Олимп” и т.н. Изводът се налага от само себе си – нашите момчета може да са бледо копие на италианския оригинал, но при всички положения имат по–добро храносмилане. Толкова години да я бистриш тази пуста политика в близост до масите – това наистина не е лесна работа.
Антон Луков