Проблемите с малцинствата в България стават все по-оголени, все по-сложни за разрешаване и все по-опасни за целостта на българската нация. Главната причина за всичко това се открива в обстоятелството, че съдбините на страната и населението й все по-малко се решават тук и от нас. Не се провежда открито, всестранно и честно обсъждане на проблематиката.

Това особено ясно се вижда при поднасянето на факти, обстоятелства, тълкувания и предложения, свързани с циганското малцинство. Очевидна е опасната за нацията ни тенденция то да се представи за ромско етническо и по някакъв начин обезправено. А отговорностите да се прехвърлят на българите и тяхната държава. На тези систематизирани и по същество злонамерени лъжи трябва да се дава постоянен отпор.

Напънът да бъдат представени за роми е нелеп. Защото огромното мнозинство от циганите нямат такова самосъзнание. И не могат да го придобият въпреки усилията и парите на душманите на България. Така ги наричат навсякъде, в това название няма нищо обидно. Антропологическите белези на това малцинство са очевидни, знае се и откъде са дошли в Европа. Циганин с произход от областта Цингара в стара Индия е толкова основателно, колкото баварец за някой от Бавария, тракиец от Тракия или македонец от географската област Македония.

От друга страна, не би било справедливо да се упреква или притиска някой, който желае да се самоопредели като ром. Така да бъде, добре е да уважаваме индивидуалния избор. Същевременно трябва енергично да се оспорва кампанията за пропагандиране и дори налагане на всички цигани да се наричат роми. Както и на българите да не ги наричат цигани. Напомня за Постановление 258 на МС от 1958 г. "За уреждане на въпросите на циганското население в НРБ", в което названието "циганин" се определя като обида и "обидилите ги" подлежат на съд.

Както пише Илона Томова в статията "Роми" в сборника "Общности и идентичности в България", ромската "общност" е "фактически "общност" само за околното население, тъй като вътрешногруповите разлики и дистанции са по-големи, отколкото дистанциите и разликите в околното население". Тези вътрешни групи са много различни по исторически произход, начин на живот, традиционен начин на препитание и особено по вероизповедание и майчин език. "Ромски език", може само да се измисли като "македонската азбука".

Себе си 47% от циганите определят като "дасикане рома" или български цигани; 46% като "хорахай рома" или турски цигани. Сред останалите по-рязко се отличават кардарашите - около 1,6%, които се имат за най-истинските цигани, произлезли от по-висшите касти на древноиндийското общество. Само за тях действа мешерето - циганският съд. Християни са, но имат крайно своеобразно отношение към Божията заповед "Не кради!"

Циганите се заселват масово по нашите земи с идването на османлиите и особено през ХVI и ХVII век. Привлечени са от толерантността на местното българско население и от специалните привилегии, предоставяни им от османската власт.

Целта е била прииждащите от Европа християнизирани цигани да приемат исляма. Което и става в повечето случаи. През 1530 г. султан Сюлейман Великолепни издава "Закон за циганите във вилаета Румели". Според него са се полагали по-ниски данъци или направо освобождаване от някои, редица облекчения при извършване на стопанска дейност и търговия.

Борбата и днес е за специални привилегии. Реализира се в няколко направления. Впечатлени от специалното отношение през последните години към турчеещите се у нас и комфортните властови позиции на ДПС, мнозина си сменят имената с турско-арабски и открито се назовават "турци". Други енергично се втурнаха да обявяват циганите за някак репресирани от българските правителства и дискриминирани от българския народ. Което е чиста лъжа и огромна несправедливост.

---

Продължава тук...