Да се години върнем назад.

Днешното ни правителство, оглавявано от пепелявото дете на природата и дългогодишно гадже на неловка и зле гримирана участница в Dancing Stars, бе родено с помощта на безумни президентски мъки.

Първом… депутатите изплющяха един полифоничен и все още отекващ шамар на Станишев при опита му да се цани за министър-председател с мандата на БСП. А след това… склониха да му осигурят сефтето в трудовата книжка, но с мандата на ДПС.

Още тогава един вече бивш конституционен съдия (Георги Марков) алармира, че се извършва фрапиращо нарушение на буквата и духа на основния закон и ставаме свидетели на безобразна подмяна на народния вот.

Категорично не съм съгласен с уважавания от мен Георги Марков. И без друго отдавна в нашата държавица не се спазват законите – нито основния, нито периферните. На всяка цена, непременно, дори и с цената на жертви… трябваше да подкрепим това, което в крайна сметка се случи - съставянето на правителство от Гоце - с марионетката Дмитриевич начело.

Дори и само за да наблюдаваме как марионетката, изведнъж обладана от идеята за своята самосъстоятелност и самооправданост, ще започне да подърпва конците в обратната посока, за да предизвика вълна от смях и закачки.

Мнозина люде, които дълбоко уважавам, напоследък грешат – грешат изначално, грешат наивно, грешат детински.

Станишев, твърдят те, представлява реформистката, прозападна линия в БСП. Докато Първанов, добавят същите хора, олицетворява назадничавата, путиновидно-сталинистка тенденция.

Приятели, вярвате ли си???

Трябва ли – както обикновено се случва – да изчакам още година-две, за да стигнете вие, маститите десни интелектуалци, до извода… че са необходими още поне десетина-двайсет години, за да очакваме някакъв, макар и лек, идейно-кадрови прогрес от БСП, независимо дали той ни се поднася под името Първанов, под формата на сурата на Станишев или като, както си му е редът, като ЛЕГИОН?

И колко години са необходими, за да вникне в подкорието ви идеята, че сте длъжници на поколения и поколения нормални българи, които очакват държавата им да се върне в час?

Нека, за да не се напрягат 12-те действащи и одобрени от Путин мозъчни клетки в черепната кухина на Станишев (или поне 9-те, незаети със следене на проявите в Dancing Stars), да напомня за какво иде реч до момента…

- Скандал с получаването на мандата от друга партия.
- Скандал с наличието на забавната абревиатура Р. Овч. В собственото непретенциозно кабинетче, на възлово местенце.
- Скандал с другия Руменчо, заради който скандал – чувам – нивото на плевенските фонтани е опасно ниско напоследък.
- Скандал с ДАНС, агенцийката, която макар и най-накрая да си пуснал да бъде създадена, с идеята да се отървеш от втория Румен, започва да се държи като комунистическата ДС от първия ден на своето съществуване.
- Скандал с ЕС. Европартньорите ни са точно толкова впечатлени от дейността на настоящото правителство, колкото бяха баща и син Буш от поведението на Саддам.
- “Тежко наследство” от забавни типове по места, които трябва да бъдат защитавани, за да печелят избори и следващия път, въпреки всичките ни заклинания против купуването на гласове.
- Комична паника, след като сме се надявали, че създаваме ГЕРБ за да играе с нас, че ще трябва да демонстрираме някакъв тип борба с тях.

Има реално съществуващи личности и литературни герои, на чието място бих поел риска да застана.

Бих се пробвал на мястото на Леонид при Термопилите. Не бих се отказал от ролята на Дарий при Гавгамела. Може би, ако съм в достатъчно хазартно настроение, бих се опитал да повторя битката при Кана, но от римска страна. Както и тази при Ватерлоо – от френска. Като се замисля, даже бих бил съгласен да играя като ацтека срещу конкистадорите.

Но не и като клетия Станишев срещу това, което му предстои. И което си е заслужил.
Жоро Георгиев