Спортът карате ме направи по-сдържан в поведението, дори по-страхлив при влизане в бой

Група пловдивски младежи, а не деца, убиват садистично 37-годишен мъж, който отива на среща със 17-годишно момиче, но може би - наистина не е педофил...
И може би... наистина свикнахме с тези новини.
С убийства, с катастрофи на пътя, с цените, с войните, с педофилите и с това, че „всяко чудо е за три дни“. От едно убийство до следващото. От една катастрофа до следващата...
Така преминава живота ни - от чудо, на чудо.
През 3 дни.
Гледайки, четейки, цъкайки с език и отприщвайки емоциите си в социалните мрежи, но...
Във виртуалната реалност, за разлика от реалния живот, е притъпена физическата заплаха и заострено усещането за безнаказаност от последствията на изречени думи и намерения. Това дава възможност на всеки да се почувства „герой“ в собствения си въображаем свят.
В реалния живот обаче всеки „герой“ носи пряка физическа отговорност, особено ако мислите и думите се превърнат в дела.
Всяко действие има последствия, всяко последствие има своята цена. Ако не веднага, то по-късно. Но винаги се плаща.
Смесването на двата свята - виртуалния и реалния, често води до тежки и необратими последствия особено за младежите, които нямат опита, знанието и страха от тези последствия, но това не оправдава и който вече не е дете, трябва да е наясно с това.
Реалният живот не е Фейсбук, Инстаграм и Тик Ток.
Не е риълс и видеа.
Не е инфлуенсъри и стримъри.
Той е много по-сложен и брутален. В него всяка волна и неволна грешна стъпка се заплаща. Без значение от подбудите, а гаврата и садизмът нямат оправдание.
Трудността... тя е в превенцията. Първо в семейството. После в книгите и образованието, които градят ценностната система за добро и зло. След това - в спорта и дисциплината, която създава уважение и контрол.
Превенцията днес е и в това, децата и младежите да разграничат виртуалния от реалния свят. От гледането на „безнаказано насилие“ в „мрежата“ - до необратимите последствия на пренесеното насилие в реалността...
Знам също, че това са само думи, които едва ли ще стигнат до разбиране и прилагане от младите.
Също бях тинейджър и помня много добре, че ако не бях срещнал бойните изкуства и карате, щях да продължа с побоища и доказване. И да, вярно е, че карате ме направи по-сдържан в поведението си, дори по-страхлив при влизане в бой... но благодарение на него, сега не съм по затвори и съдилища.
Най-страшното за част от тинейджърите е именно в това - липсата на страх от последствията. От това следва и липсата на уважение. Такива младоци не осъзнават, че са „ходеща опасност“ за себе си и околните и обикновено попадат или в затвора, или на по-силни и организирани мъже, от които разбират по най-тежкия начин какво е Страх, последствие и респект, или просто намират смъртта си.
Нямам какво повече да кажа. Жалко за всеки пропилян живот и жалко за всяка ненужна смърт./"Труд"