Под въпрос са още Чехия, Нидерландия, Франция, пише авторът

В редица страни от Европейския съюз на власт могат да дойдат политици, които по един или друг начин са настроени срещу Украйна. Това пише в обширен материал журналистът от РБК-Украйна Роман Кот. Според него в Чехия могат да спечелят антиураински сили, подобна "опасност", според журналиста има и в България, Нидерландия и Франция.

В публикацията "Не само Орбан. В кои европейски страни могат да надделеят антиукраинските сили", Кот се опитва да отговори на редица въпроси: Кои страни са в "рисковата група" и какви могат да бъдат последствията, ще се задържи ли Орбан на власт в Унгария, може ли Чехия да премине в лагера на противниците на Украйна. В публикацията се коментира и "какви рискове (за Украйна) създава политическата нестабилност в България?"

"Фокус" представя превод на материала със съкращения

Всички ключови решения в ЕС се вземат единодушно. Затова премиерът на Унгария Виктор Орбан редовно разваля единството не само на Еврокомисията по вътрешни въпроси, но и "саботира" евроинтеграцията на Киев. Това лято Украйна изпита проблема в пълна степен – на 26 юни Орбан еднолично блокира откриването на преговорни кластери за влизането на Украйна в ЕС, се посочва в статията.

Това не е единственият лидер в Европейския съюз, настроен антиукраински. В съседна на Унгария Словакия правителството се оглавява от популиста Роберт Фицо, който, обаче, се ограничава предимно с вербални заплахи и все пак е по-конструктивен.

А в Румъния едва не се стигна до идването на власт на подобен политик – в ожесточен втори тур на президентските избори крайнодесният кандидат Джордже Симион все пак загуби от проевропейския и проукраински Никушор Дан.

"Като цяло, това е част от по-голяма тенденция. Почти навсякъде в страните от Западна Европа и САЩ крайнодесните и радикално левите популисти печелят все повече гласове на изборите. Една от причините е, че популистите активно говорят за проблеми, които доскоро бяха табу за системните политици".

"В Европа това са въпросите за миграцията, мултикултурализма и т.н. Сега такива партии повдигат тези въпроси. Те предлагат прости решения, които далеч не винаги работят, но това намира отклик в аудиторията", заявява пред РБК-Украина изпълнителният директор на центъра за приложни политически изследвания "Пента" Александър Леонов.

Разбира се, не винаги популистите са антиукраински, често е и обратното – като партиите "Шведски демократи" или "Италиански братя" в своите страни. Всъщност, обикновено те са фокусирани върху вътрешната политика и изолацията от външнополитическите проблеми, първият от които е войната на Русия срещу Украйна. Така че, като минимум, популистите могат да навредят на интересите на Украйна.

Засега няма признаци, че тази тенденция ще отшуми. Напротив, в близко бъдеще на власт може да се появят още повече фигури като Орбан – в редица страни от ЕС ще се проведат или може да се проведат избори, на които популистите имат реални шансове да дойдат на власт. От друга страна, за някои от старите популисти възниква предизвикателство – как да се задържат на власт.

В крайна сметка може да се създаде парадоксална ситуация: "оригиналният" Орбан все пак ще бъде отстранен от властта в Унгария, но междувременно в Европа ще се появят негови "аналози", които сами ще “играят по нервите" на Киев и Брюксел, пише украинският журналист.

Чехия – завръщането на Бабиш?

През октомври тази година в Чехия трябва да се проведат парламентарни избори. В момента страната се ръководи от проукраинския президент Петр Павел и премиера Петер Фиала от Гражданската демократическа партия. Като цяло те представят единен фронт срещу предизвикателствата на международната сцена - предимно в подкрепа на Украйна във войната срещу Русия. Най-известната инициатива на Чехия в това отношение е свързана със закупуването на снаряди за Украйна. Въпреки това, скоро може да възникнат проблеми с това.

На октомврийските избори има голям шанс популистката партия ANO ("Да") на чешкия милиардер и бивш премиер Андрей Бабиш да спечели. Ако това се случи, самият политик ще се завърне на премиерския пост.

Бабиш като цяло има центристки възгледи, но като популист е известен и с антиукраинската си реторика. Например, през юни тази година той се обяви против подкрепата за украинските бежанци…

На ръба – България, Нидерландия, Франция

“В допълнение към Чехия и Унгария има още няколко страни, в които ситуацията е относително стабилна, но във всеки момент може да излезе извън контрол," пише в анализа.

България е в състояние на политическа криза от дълго време. За 4 години в страната са проведени 7 предсрочни избори. През януари тази година най-накрая настъпи някаква стабилност. Коалицията е сформирана от три политически сили с много различни възгледи – ГЕРБ-СДС (Граждани за европейско развитие на България – Съюз на демократичните сили), БСП-ОЛ (Българска социалистическа партия – Обединена левица) и ИТН ("Има такъв народ").

ГЕРБ-СДС – дясноцентристка с акцент върху икономическото развитие и евроинтеграцията, БСП-ОЛ – лявоцентристка със социалистически традиции, ИТН – популистка, основана от шоумена и певец Слави Трифонов.

Опозицията също е представена от редица политически сили с много различни възгледи. На първо място това са ПП-ДБ ("Продължаваме промяната" – "Демократична България") и проруската партия "Възраждане".

"В България ситуацията е около 50 на 50, защото там има много силно разделение на обществото на проруски и проатлантически сили", отбелязва Евген Магда, директор на Института за световна политика, в коментар за РБК-Украйна.

До юли тази година ги (коалицията) ги държеше заедно стремежът да въведат България в еврозоната, т.е. да преминат от националната валута към еврото. Но когато тази цел беше постигната, раздори между партиите могат да доведат до разпадане на коалицията.

"Сега между партиите от коалицията са възможни сериозни различия, които могат да потопят България в нов период на нестабилност, който след това ще доведе до появата на популистки партии", отбелязва пред украинската медия Сергий Герасимчук, заместник-изпълнителен директор на Украинския съвет за външна политика "Призма"
...
Унгария на Виктор Орбан, Чехия с потенциалното завръщане на Андрей Бабиш, България в хронична нестабилност и Нидерландия с влиянието на Герт Вилдерс – всичко това показва как популистките сили, макар и с различни идеологии, намират отклик сред избирателите, като се възползват от икономическите трудности, страховете от мигрантите и недоволството от статуквото.

За Украйна това означава не само пряка заплаха под формата на антиукраинска риторика или блокиране на процесите на евроинтеграция, но и косвен риск. Склонността към самоизолация и фокусът на популистите върху вътрешните проблеми отвличат вниманието от руската агресия. Орбан, Бабиш или Вилдерс, въпреки различните подходи, често стават инструменти за подкопаване на европейската солидарност, което е в полза на Кремъл.

В същото време има и лъчи на надежда. Опозиционни движения като "Тиса" на Петер Мадяр в Унгария или проевропейските сили в Чехия показват, че популистката тенденция не е необратима. Въпреки това Украйна трябва да се подготви за по-сложен диалог с европейските си партньори. Украинската дипломация така или иначе ще трябва да търси нови подходи, за да убеди дори онези политици, които поради прагматичния си фокус върху националните интереси могат да игнорират по-широкия контекст на войната с Русия.

В този смисъл ключовата задача за Киев остава не само да запази подкрепата на традиционните си съюзници, но и да работи активно с новите политически реалности в Европа, където популизмът, изглежда, ще определя дневния ред още дълго време.