И доведе до възхода на "Алтернатива за Германия"

Автор за "Гласове" Ралф Якш, директор на българския офис на фондация "Конрад Аденауер" от 2004 до 2008 г.

Изгубени години

Изборите в източните германски провинции Тюрингия и Саксония, които някога бяха крепости на ХДС, показаха, че ХДС е загубил доскорошната си доминантна позиция в Източна Германия. В Тюрингия партията е категорично изместена на второ място от АзГ („Алтернатива за Германия“), а в Саксония, където някога управляваше с абсолютно мнозинство, ХДС е на светлинни години от предишната си сила със своите 31%.

Отрезвяващите резултати за ХДС са пряк резултат от политиката на една жена, чиито политически мемоари предстои да бъдат публикувани тази есен; една жена, управлявала Германия в продължение на 16 години. През това време германският народ я избра четири пъти на най-важния държавен пост, въпреки че в ретроспективен план равносметката от управлението ѝ е съкрушителна.

За 16-те години управление на канцлера Ангела Меркел Германия изгуби предишната си водеща икономическа позиция, загуби позиции във външната политика и в същото време предизвика бежанска криза, чиито последици не само Германия, но и цяла Европа ще трябва да понася още дълго време. В края на канцлерството на Меркел нейната партия, ХДС, вече не знаеше за какво се застъпва и затова загуби канцлерския пост, а сега - както в Тюрингия и Саксония - се сблъсква с нови партии, които стават все по-опасни за нея.

Ключов фактор за възхода на Меркел беше фактът, че от самото начало тя беше поддържана от извънредно благосклонна към нея медийна среда. Меркел умело съумя да създаде история, която много журналисти с удоволствие подеха и разпространиха. Историята се състоеше в това, че една самоотвержена жена от дома на източногермански пастор трябваше да се защитава срещу множество злонамерени лица, които искаха да ѝ препречат пътя към върха. Тази история, която следваше прост наративен модел - тук самотната героиня, там злонамерените негодници - се разпространяваше в безкрайно много разновидности от медиите. Този сюжет беше подкрепен от добре пресметнатото себепредставяне на Меркел, която винаги се държеше скромно в публичните си изяви и по този начин създаваше умишлен контрапункт на често доста помпозното поведение на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер. Историята за жертвоготовната дъщеря на пастора, която медиите разказаха в толкова много вариации и която германците приеха с такава благодарност, имаше само един съществен недостатък - тя просто не беше вярна.

Колкото и скромна да беше Меркел в изявите си, толкова нескромна беше, когато ставаше дума за нейната власт. Тя безмилостно се възползва от всеки момент на слабост, за да отстрани съперниците си от пътя. За много кратко време тя се погрижи заслужилият бивш канцлер, бащата на обединението Хелмут Кол, да бъде оттеглен в пенсия въпреки неописуемите му заслуги към ХДС и Германия. Подобна беше и историята с Волфганг Шойбле, който оглави ХДС след загубата на изборите за Бундестага - той също се оказа ненадейно изтласкан на заден план, като бе сурово изманевриран от своя генерален секретар Ангела Меркел. Най-късно в този момент - а именно, когато генералният секретар, който и без това е задължен по силата на служебното си положение да бъде особено лоялен, организира преврат срещу председателя на партията - журналистите в Берлин трябваше да са осъзнали, че в тяхната история има нещо нередно. Но приказките понякога продължават дълго, особено когато могат да бъдат разказвани толкова красиво.

В крайна сметка не беше чудно, че публиката не благоволи да обърне внимание на средствата, които тя използва преди повече от 20 години, за да отстрани Фридрих Мерц, който тогава беше лидер на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага, и да го накара да се оттегли от политиката за 20 години, разочарован и озлобен. Ситуацията по онова време беше много деликатна за Меркел. На изборите за Бундестаг през есента на 2002 г. Меркел беше заявила интереса си да се кандидатира за канцлер на ХДС и ХСС. Като лидер на ХДС, който е много по-голям от сестринската си партия ХСС, представена само в Бавария, тя имаше и нещо като естествена претенция за лидер на ХДС. Но в този случай нещата бяха различни. Ключови представители на нейната ХДС не искаха да видят собствения си лидер на канцлерския пост и вместо него предпочетоха лидера на ХСС и баварски министър-председател Едмунд Щойбер. Колкото по-дълго въпросът за съвместната кандидатура на ХДС и ХСС за канцлер висеше на косъм, толкова по-опасен ставаше той за Меркел, тъй като с всеки изминал ден ставаше все по-ясно, че тя е царица без пажове, защото собствената ѝ партия не иска да я последва.

Така се стигна до прочутата „Закуска Волфратсхаузен“, кръстена на предградието на Мюнхен, където живее семейство на Щойбер. По това време Меркел си беше уговорила среща със Щойбер, за да обсъдят на кафе и филийка с конфитюр неразрешения въпрос с кандидатурата. Това, което се е случило на тази закуска, е познато в правния език като „сделка за сметка на трета страна“. Меркел предложила на Щойбер кандидатурата, но поискала в замяна тя да стане след това председател на парламентарната група. Щойбер се съгласил, а тогавашният лидер на парламентарната партия Мерц, който не знаел нищо за закуската, бил изтласкан на заден план. В крайна сметка единственият печеливш от тази сделка се оказа Меркел. Щойбер загуби изборите за Бундестага, макар и с малко, и с възмущение се оттегли в Мюнхен. Меркел стана лидер на важната парламентарна група, а съперникът ѝ Мерц загуби всичките си постове и напусна политиката в дълбоко разочарование. Това разчисти пътя на Меркел - кой знае дали без „Закуска Волфратсхаузен“ Ангела Меркел някога щеше да стане канцлер.

Вторият голям мит, който журналистите ѝ приписаха, когато тя стана канцлер през 2005 г., беше, че Меркел, като учен по образование - тя е физик - обмисля добре нещата, преди да вземе решение. В ретроспективен план не е съвсем ясно кой журналист пръв измисли метафората, че Меркел „обмисля нещата отначало докрай“. Но от този момент нататък тази безсмислена метафора (все пак човек се радва, когато мисленето има начало) вече нямаше как да бъде изтръгната от употреба - всеки четвърторазряден провинциален писател започна да я папагалства.

Резултатите на Меркел в тази област обаче също са донякъде катастрофални. През 16-те години на нейното канцлерство Германия изостана в международните класации - и то значително. Световната класация за конкурентоспособност, която анализира състоянието на конкурентоспособността на националните икономики, стигна до заключението, че по време на канцлерството на Меркел Германия е паднала от шесто на 24-то място. Според проучването причината за това е, че през годините на управлението на Меркел на практика не са били проведени необходимите спешни реформи, а постигнатото дотогава благоденствие е било непълноценно управлявано от Меркел. И по-скоро несполучливо, отколкото правилно. Това е така, защото германците отдавна не са заможен народ: половината от германците не притежават никаква собственост, а една четвърт от тях едва достигат жизнения минимум.

Дефицитите, натрупани през годините на управлението на Меркел, се превърнаха в опасна смесица: твърде високи данъци, твърде много бюрокрация, влошаване на образователните стандарти и често съсипана инфраструктура. Всички тези дефицити са пряк резултат от дългото управление на Меркел. Германия ще се нуждае от още много години на строги икономии, за да преодолее тези дефицити.

Има обаче едно събитие, което ще остане в колективната политическа памет на германците още по-дълго от сериозните грешки на Меркел в областта на икономическата политика. Това събитие доведе до там, че в продължение на много години, ако не и на десетилетия, Германия продължи да се сблъсква с почти нерешими проблеми в социалната и образователната политика, броят на престъпленията, свързани с насилие, рязко нарасна, а политическият пейзаж в страната се промени из основи с появата на нова партия - и то до голяма степен във вреда на ХДС. Става въпрос за миграционната политика на Ангела Меркел.

Дори в ретроспективен план е трудно да се обясни какво накара Меркел - между другото, под аплодисментите на голяма част от германските медии - да отвори безусловно границите през 2015 г. и така да загуби всякакъв контрол върху това кой влиза в собствената ѝ страна. В разгара на бежанската криза в Германия пристигаха хора, но никой не знае точната им бройка, тъй като значителна част от тях не можеха да бъдат регистрирани, защото липсваше контрол по границите. В първите дни на безусловното отваряне на границите Меркел все още се ползваше с подкрепата на германския народ и най-вече на медиите.

Скоро обаче доста германци започнаха да си задават простичкия въпрос дали наистина е толкова разумно да се откажат от контрола над собствената си страна, без това да е наложително. В действителност медиите се нуждаеха от много повече време, за да си зададат именно този въпрос. Последицата от това обаче беше, че тъкмо по това време недоверието на доста германци към утвърдените медии нарасна значително. Едно обстоятелство заслужава да бъде отбелязано. Най-големият и най-популярен вестник в Германия, вестник „Билд“, тогава в свои статии защитаваше курса на Меркел, което се оказа капитална грешка - в нито един момент тиражът на вестника не се е сривал толкова драстично, както в онези дни и седмици.

Последиците за партийните структури в Германия бяха не по-малко значими. Макар да е вярно, че „Алтернатива за Германия“ е създадена преди бежанската криза, по това време тя се намираше в сериозна вътрешна криза, която застрашаваше по-нататъшното съществуване на тази все още млада партия. В проучванията на общественото мнение партията се колебаеше едва около трите процента, без изгледи да премине петпроцентната бариера, която ѝ дава право да влезе в парламента. Повечето германци днес вероятно отдавна щяха да са забравили, че някога е имало партия „Алтернатива за Германия“, ако не беше политиката на Меркел по отношение на бежанците. За много кратко време Меркел предостави на тази партия нова, гореща тема: oт три процента в социологическите проучвания тя се изстреля нагоре до висоти, за които дори самата нова партия не смееше да мечтае. Сега сред членовете на „Алтернатива за Германия“ се върти шегата, че трябва да се помисли за това Ангела Меркел да стане почетен председател на партията.

В ретроспективен план става все по-трудно да се обясни какво всъщност е накарало Меркел да вземе такова решение; решение, от което - поне в Германия - загубиха почти всички. И не само в Германия. Когато с достатъчно голямо закъснение Меркел отчете, че нейната политика претоварва дори една толкова силна държава като Германия, тя започна да призовава за „европейско решение“. Така тя се надяваше, че останалите държави на континента също ще приемат бежанци, като по този начин ще освободят Ангела Меркел от бедственото положение, в което сама е изпаднала. Съседните държави обаче дори и не си помислиха да предприемат подобни действия. Един френски дипломат се подиграваше по онова време, че Ангела Меркел се държи като човек, който е поканил толкова много гости на своето парти, че пита съседа дали нейните гости могат да празнуват и в неговия апартамент. „Европейското решение“ се провали за много кратко време, то представляваше шестокласно политическо погребение, при което накрая на трупа му се наложи да държи свещта.

Налице е и друга последица от бежанската политика на Меркел - трайното отслабване на Европейския съюз. Телевизионните кадри с наглед безкрайните колони от бежанци се запечатаха в съзнанието на немалко британци и доведоха до това, че по-голямата част от британците гласуваха за излизане от Европейския съюз.

Но нищо не онагледява по-добре пораженията, причинени от политиката на Меркел, от убийственото нападение на площад Брайтшайдплац в центъра на Берлин на 19 декември 2016 г. Ислямистки нападател отвлече пристигащ от Полша тежкотоварен камион, застреля шофьора и след това се вряза с висока скорост в оживения коледен пазар. 13 души загинаха, а други 67 посетители бяха ранени, някои от тях тежко. Атентаторът, криминално проявен и вече осъждан престъпник от Тунис, пристига в Германия през юли 2015 г. в рамките на бежанската политика на Меркел, където подава молба за убежище и социални помощи под 14 различни самоличности. И в крайна сметка твърде показателен е фактът, че на Меркел ѝ отне повече от година, за да се срещне с роднините на жертвите.

Приключването на канцлерския мандат на Меркел, който се задъхваше от години, в крайна сметка хвърли значителна светлина върху канцлерския мандат на дъщерята на пастора от Укермарк - тя вече не успяваше в нищо, буквално всичко ѝ се изплъзваше.

Всичко започна с коронавируса SARS от Китай. С гръм и трясък вирусът разкри всички слабости на Германия, които бяха резултат от дългогодишното бездействие на Меркел. Германците с изумление и раздразнение осъзнаха, че тяхното правителство (а оттам и страната) е допуснало кризата да излезе извън контрол. Първо училищата бяха затворени, после отворени, а скоро след това затворени наново. Взети бяха безумни решения, които регламентираха колко души могат да седят на пейка в парка по едно и също време. Бяха издадени напълно неразбираеми разпоредби за това кога може и кога не може да се отвори магазин, в резултат на което доста собственици на търговски обекти бяха лишени от икономическото си препитание.

Осигуряването на ваксините беше пълна пародия. И това въпреки факта, че един от най-важните производители в света, компанията Бионтех, е от Германия. Още в началото Меркел реши да повери обществената поръчка за ваксините в ръцете на Комисията на Европейския съюз. Грешка със сериозни последици, както стана ясно съвсем скоро след това. През лятото Германия (и в резултат на това Меркел) пое председателството на Съвета на ЕС. Заедно с приятелката си Урсула фон дер Лайен, която преди това беше направила председател на Комисията, Меркел искаше да остане в историята като европейския победител на голямата пандемия.

Но нещата се развиха по съвсем различен начин.При това положение Меркел би трябвало да си е давала сметка, че ЕС не е много добър при бързото реагиране в случай на криза. Назначението на комисаря по здравеопазването, което беше толкова важно по това време, свидетелства за това колко некачествено е то - както и самата история зад нейното назначение. По онова време комисар по здравеопазването на ЕС беше Стела Кириакиду от Кипър. Тя беше назначена на този пост не заради професионалните си познания (такива просто нямаше), а заради утъпканите пътеки при разпределянето на постовете в Брюксел. Това е така, защото при назначаването на Комисията на всяка от 27-те държави членки на ЕС трябва да бъде отреден пост за комисар. И това не е всичко. Също така равновесието между половете трябва да бъде запазено, доколкото е възможно, и накрая, съотношението на мнозинството в Парламента трябва да бъде отразено и в състава на Комисията. Освен това обществената поръчка за ваксини трябваше да бъде одобрена и от управителен комитет, в който бяха представени всички държави - членки на ЕС, и в който представителят на Франция положи особени грижи да осигури участието на френската фармацевтична компания „Санофи“, макар и тя да е без водеща роля в тази област.

Всичко се случи така, както се очакваше: това, което се предполагаше, че ще бъде исторически триумф за председателството на Съвета на ЕС на Меркел, се превърна в международен срам. Нейният съперник Борис Джонсън, когото по незнайно какви причини тя смяташе за много по-добър от себе си, успя да организира ефективна кампания за ваксиниране в Обединеното кралство много по-бързо от Меркел, фон дер Лайен и до голяма степен безпомощния ЕС. Фактът, че Доналд Тръмп в САЩ и Бенямин Нетаняху в Израел също успяха да ги изпреварят в крайна сметка, направи срама пълен.

Точно по това време се надигна завесата на следващото и последно действие в драмата на Ангела Меркел, която приключи своя мандат като канцлер. В края на тази драма - каква ирония на историята - се стигна до резултат, който Меркел винаги е искала да предотврати. Това последно действие се отнасяше до наследяването на Меркел начело на ХДС и в крайна сметка на канцлерския пост. Меркел, която отдавна беше прегоряла както психически, така и физически, беше решила да не се кандидатира отново за председател на ХДС, но в замяна на това искаше да уреди унаследяването в своя полза. За Меркел беше важно да бъде наследена от жена и - което е още по-важно - наследникът ѝ да продължи да провежда нейните политики, така че да не пада сянка върху политическото ѝ наследство. Преди всичко трябваше на всяка цена да се предотврати политическото завръщане на Фридрих Мерц, който по това време явно проучваше възможността да се върне в политиката. Преди това Меркел претегляше възможността да короняса своята приятелка фон дер Лайен за нов председател на ХДС. Но тя бе неприемлива дори за приближените на Меркел - твърде користна, твърде егоцентрична, твърде недолюбвана.

В затруднението си Меркел се увлече по Анегрет Крамп-Каренбауер, министър-председател на Саарланд, най-малката федерална провинция в Германия. Меркел първо я номинира за генерален секретар на ХДС, за да ѝ проправи път към най-високия партиен пост.  Операцията беше успешна - поне в първата си част. Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана още АКК, победи Фридрих Мерц при гласуването и стана лидер на ХДС.

Скоро обаче на АКК се наложи да разбере, че партията, която Меркел ѝ предаде, се намира в окаяно състояние. Бързо стана ясно, че миграционната политика на Меркел е не само силно оспорвана в нейната собствена партия, но и на много места е посрещната с категорично отхвърляне. Това едва ли е изненадващо, тъй като негативните последици от нейната политика - прекомерното натоварване на социалната система и държавните финанси, както и рязкото нарастване на броя на престъпленията с проява на насилие - ставаха все по-видими. За да умиротвори партията, АКК излезе с идеята миграционната политика да бъде преразгледана в рамките на партията. От този момент нататък дните на AKK като председател на партията бяха преброени.

Нямаше нищо, което Меркел да желае по-малко от обсъждане на последиците от нейната политика по отношение на бежанците; нищо не биваше да застраши вписването ѝ в историческите книги. Меркел беше напълно безразлична към състоянието на собствената си партия - ХДС. От този ден нататък Меркел отказа на своята наследница всякаква подкрепа. Резултатите скоро станаха видими за всички: авторитетът на новия партиен лидер се разтопи като ягодов сладолед в микровълнова фурна. Меркел прие и факта, че рейтингът на ХДС в социологическите проучвания също спадна. Окончателният ефект беше загубени европейски избори и изцяло обезсърчен партиен лидер, който оповести оставката си от поста на партиен лидер на 10 февруари 2020 г.

На следващата партийна конференция тя бе наследена като председател на ХДС от министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет. Преди това той направи всичко възможно, за да затрудни живота на своята предшественичка АКК. Но и неговото кратко управление не получи благословия. В края на дългото управление на Меркел държавата Германия не беше в по-добро състояние от ХДС - партията, която Меркел ръководеше толкова дълго време. Една изчерпана откъм съдържание коалиция ХДС/ХСС залакътуши към федералните избори в Германия без лидерство и без смелост. Лашет, когото мнозина в ХДС/ХСС не можеха да си представят като канцлер и при най-добра воля, загуби съкрушително и с исторически слаб резултат. И то срещу кандидата на СДПГ Олаф Шолц, за когото дори добронамерено настроени по него адрес казват, че не притежава и капчица харизма.

И така, в края на дългите години на управлението на Меркел равносметката е катастрофална в почти всички области. В качеството си на канцлер тя доведе до икономически упадък една допреди това силна страна; с политиката си по отношение на бежанците тя наложи на страната си бреме, което ще се налага да страната да понася още дълги години. Политиката ѝ по отношение на бежанците навреди на Европа и доведе до излизането на Великобритания от ЕС.

Щетите, които Меркел нанесе на партията си като лидер, са не по-малко значителни. В последна сметка тя остави след себе си една дълбоко обезверена партия, която вижда, че надмощието ѝ е все по-застрашено. Политиката на Меркел направи възможно учредяването, а след това и бързия възход на партията „Алтернатива за Германия“. Освен това тя се провали и с кадровата си политика. След като двама председатели на ХДС се изхабиха за много кратко време и федералните избори бяха загубени с огромна разлика, следваше да бъде избран нов председател на ХДС, който обаче този път беше в опозиция. На новите избори - каква ирония на историята - Фридрих Мерц беше избран от членовете с голямо мнозинство за нов председател на ХДС. От всички останали хора, избраха именно човекът, когото Меркел се опитваше да възпрепятства в продължение на 20 години.

И така след дълги години Ангела Меркел се оказа провал. Един много известен политик в Германия, който беше уважаван далеч отвъд партийните граници заради високото си чувство за отговорност, веднъж, когато го попитаха какви са приоритетите в политическата му дейност, каза, че винаги е поставял на първо място доброто на страната, след това доброто на партията и едва накрая се е фокусирал върху собствената си личност. Като се обърнат назад, германците все повече осъзнават, че поведението на Ангела Меркел през годините изглежда да се е движело точно в обратната посока.

Статията е написана специално за "Гласове"

Превод от немски език Мартин Петрушев