Злодеянието на тези младежи в Пловдив е абсолютно банално и това е най-жестокото.
Това каза пред БНР историкът и университетски преподавател Радослав Илиев и коментира:

"В човека има едни зли страни, които през семейството, образованието, културата и обществената норма трябва да бъдат овладявани, терапевтирани, обработвани - това означава думата култура. Обществените норми са сринати в последните над 30 години. Това е духът на времето на радикално разюздване. ... Това е голяма червена лампа за нещо, което ние изпускаме, а това са младежките политики. ... Трябва обща консенсусна политика, че младежите са приоритет и младежките политики са от национална сигурност. Трябва да има програма, трябва да има стратегия". 

Според него е абсолютно девалвирала идеята, че можеш да направиш забележка на някого в парка или в автобуса.
По думите на Илиев отразяването на жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив "не е просто показване на поредния кървав сюжет и не е преекспониране в медиите":
"Могат да се изброят поне 5 големи аргумента за това, но всички те минават и по линия на централния въпрос, наречен младежко възпитание. То е един от двата основни прерогатива на Закона за предучилищното и училищно образование - там се казва, че непълнолетният човек трябва да пребивава задължително в основно училище, т.е. до 8 клас, и да получи там образование, а после и до 12 клас, но трябва да бъде и възпитаван".

В този случай цялата злост се прикрива с един привидно морален аргумент, че ловят педофили, посочи той.

Факт е, че в този случай присъства нацистка, фашистка идеология, подчерта Радослав Илиев и добави, че случаят не трябва да се идеологизира постфактум:
"Те вероятно са чели "Моята борба" или изповядват нещо, което е свързано с по-голямо идеологическо задълбочаване, но методът на издевателство над човешката личност под привидно морален аргумент, това е фашистко. Едното зло не се лекува с друго зло".

Според Илиев не може да бъде направен профил на тези младежи, защото в различните среди младите хора се показват различни - едно е вкъщи, друго е в училището, трето е в социалните мрежи, но има един общ знаменател, който е желанието им за някакъв ред:
"Те имат едно естествено стремление към ред. И когато този ред не може да се намери отвън, възникват образи, протосимволи, някакви култове. И става една амалгама между имитация, желание ти да въдвориш ред, претекст да удовлетвориш собствените си животински нужди да прилагаш насилие. И всичко това се смесва в един коктейл на баналното зло. Тези младежи може би наистина съжаляват, но това няма значение, защото пандемията на тази гадост може да се проследи дори в техните видеоразговори - на тези, които са били там, но не са сега в ареста - те продължават да обсъждат с абсолютна гордост другите, които са арестуваните. И там се казва: "Ще продължим да разказваме, ако станем 100 последователи". Това го има и продължава и сега в мрежите. Няма никакво усещане, че тази виртуална гадост в реалността води до смърт, а тя продължава да търси последователи". 

Илиев подчерта, че проблемът е психо-патологичен, но и социален и политически:
"Работа е на МВР, на ДАНС. Става въпрос за публично излъчване. Силовите органи къде са. Къде е предварителният скрининг?".

По думите му обществото не може да се обедини и в оценката за това зло, а отново се политизира.