Последното убежище на генерала-президент е национализмът

Генералът-президент обиди всички мюсюлмани в България. Радев и адептите му атакуват не просто ДПС, а етническия мир, който българският народ с всички свои етноси крепи като рохко яйце. В похода си към втори мандат Радев събуди отдавна потисканият страх и унижение от времената, които комунистите цинично наричаха „възродителен процес“.

Министърът му Рашков, овластен от злобния си патрон, мобилизира всички репресивни ресурси и ги хвърли в районите със смесено население. За да ги лиши от права чрез заплаха, насилие и тормоз. За да ги спре да стигнат до изборните урни. На 14 ноември угнетени хора излизаха от секциите с неговото име на уста и откровено хвърляха в лицето на Радев думи, които не иска да чува, но със сигурност заслужава.

А днес Рашков надхвърля тесните граници на родината и упорито се зъби на президента на южната ни съседка Реджеп Ердоган. И Рашков, и Радев наистина са като вкаменелости, застинали там, назад във времето където подобно поведение беше възможно. Но днес то не остава безнаказано – както от външни фактори, така и от онази част от собствения им народ, която така ненавистно потъпкват.

Всички посолства гледат съсредоточено как претендентът за цялата власт в държавата хвърля мълнии над малцинствата в България и техните политически представители. Наблюдават как управлява държавата като казарма, бие се като берсерк, не взема пленници, до пълно унищожениe на противника. Заслепен от ярост срещу собствения си народ.

Последното убежище на генерала-президент е национализмът.

Той няма да се извини, не притежава доблест за това.

Срамът му е върху нас, ако не го спрем!