Винаги съм се възхищавал на людете, които успяват да съзрат светлина и в дълбините на най-мрачния тунел, да проявят оптимизъм дори и посред най-сериозната криза. Те са солта на живота, те са “локомотивът на историята”, те правят така, че Земята да продължава да се върти. Понякога те остават недоразбрани от съвременниците си, случва се даже да бъдат подигравани и охулвани. Но именно те обикновено се смеят последни, макар и най-често поради простичката причина, че голяма част от тях изобщо не спират да се смеят, заради специфичната си психо-кондиция.

Тази газова криза трябваше да я има, обяви жизнерадостно един от най-изтъкнатите представители на хората за които говоря, енергийният и икономически министър на България Петър Димитров. След което поясни, че кризата всъщност била здравословна, а освен това разкривала нови шансове и стимули за отрезвяване.

Той оповести своите възгледи по толкова убедителен начин, че вероятно мнозина искрено са съжалили, че въпросната криза не ни е връхлетяла по-рано и още по-опустошително. Също така мнозина може би са му повярвали - или поне много им се е поискало да му повярват - когато този величав българин обяви, че всъщност българската енергийна зависимост от Русия била “в много отношения” по-ниска от средната енергийна зависимост на ЕС от Москва.

Всекиму е известно, че прокуратурата - при определени обстоятелства - може да се самосезира. И това е хубаво, но не е достатъчно. Питам се... не бива ли да обмислим по-широки и по-либерални права за самосезиране и от страна на уважаваното и достойно съсловие на българските психиатри… или поне на също толкова респектабилната общност на психоаналитиците.

Тъй като засега тези гилдии са с вързани ръце и не са способни да осъществят здравословна интервенция, налага се все някой да протегне добронамерено приятелска ръка към Петър Димитров, за да не остане той плашещо самотен в странния свят на своите химери и делюзии, изцяло във властта на известната с жестоките си шегички fata Morgana.

Истина е, че понякога кризите могат да бъдат и здравословни. Истина е, също така, че те често водят до отрезвяване. Но още по-голяма истина е тази, че добро управление е онова, което успява ако не напълно да избегне кризите, то поне максимално да намали последиците от тях. Както и тази, че отрезвяването рядко е необходимо на онези, които просто не са допуснали да се натряскат преди това като две съседни казашки села, та било то и в столичен пиано бар, в компанията на самия Путин, както се случи при нас преди около година. Тогава обаче българското правителство избра именно да се натряска, а президент и други отговорни лица да плямпат за “твърди гаранции” със същия апломб и също толкова безпредметно, колкото Чембърлейн бръщолевеше за европейски повсеместен мир след срещата в Мюнхен.

Между другото нека напомним, че още предишните подобни газови кризи, които бяха далеч по-леки от настоящата, действително помогнаха за отрезвяването на някои страни от ЕС. Те своевременно изградиха инфраструктура, даваща им достъп и до алтернативни източници на суровината. Пример за това е Унгария. Ние обаче се помайвахме и изчаквахме явно именно тази конкретна сегашна криза, за да започнем с махмурлийски поглед да говорим за отрезвяване. А можехме вече да сме успешно и пълноценно свързани и с румънската, и с турската газопреносни мрежи, които не функционират единствено с руски газ.

Всички данни сочат, че именно България е процентно най-зависимият от руските доставки член на ЕС. Следователно няма начин - при условие, че се намираш на единия полюс на зависимост - да докажеш, че си по-малко зависим в каквито и да било отношения от онези, които се намират между самия теб и противоположния полюс на зависимост. Разбира се, можеш да го твърдиш. Можеш дори и да си вярваш. Но рискът хората да те възприемат като идиот е риск, който в такава ситуация поемаш сам за себе си, вероятно донякъде успокоен от невъзможността на психиатри и психоаналитици тутакси да се самосезират.

Отношенията на българите към Русия се определят на други исторически корени – така отговори министър Димитров, попитан дали БСП е променила донякъде традиционно топлите си и - според мен - инцестивно братски връзки с Москва. Тук мога само да се надявам, че като е започнал да мисли и говори (или по-точно да говори, преди да мисли) за история, той си припомня и похода на княз Светослав срещу България, допринесъл предостатъчно за затриването на Първото българско царство. Също сериозен удар, нанесен по време на и без това изживявана от България друга криза, както и сегашното прекратяване на доставките дойде като капак на фона на вече усещаните последици от световната финансова и икономическа криза.

Та така… Да оставим министър Димитров да си се радва на газовата криза като току що получил шпек “Леки” по пощата български емигрант. Да се надяваме, че скоро той няма да получи възможност да ни обяснява и това, колко положително и отрезвяващо за България е било едно мащабно земетресение или пък разбиването на солиден метеорит по нашите земи. Той сам си намира начини да се забавлява, няма защо да го мислим.

Ако има върху какво да се замислим, то е как повече да не допускаме, поради вродената ни електорална фриволност, подобни субекти във властта. Или най-малкото как да либерализираме правилата за самосезиране на психиатрите… или поне на психоаналитиците.
Жоро Георгиев