Когато започна операция „Наглите”, министър Цветан Цветанов не слезе от екрана на всички телевизии в продължение на седмица. Той прекара в телевизионните студия повече време, отколкото в кабинета си на улица „Шести септември”, за да обясни на зрителите колко велико е МВР и да внуши на съдиите какви присъди да произнесат, преди да са представени всякакви доказателства. Впрочем за доказателствата на вината на „Наглите” говориха надълго и нашироко както вътрешният министър, така и главният секретар на МВР, че дори и премиерът. То не бяха ножици със засъхнала кръв отпреди две години, ДНК експертизи, къщи за мъчения и прочее.

Така МВР се опита по незаконен начин да предопредели съдебни решения, отнасящи се до дейността му, и превантивно да отхвърли вината от себе си, ако съдът не се произнесе така, както е угодно на министър Цветанов. Полицаите се опитаха да внушат на обществото, че има достатъчно доказателства, знаейки много добре, че това трябва да стане първо в съдебната зала, а после пред медиите.

Триумфът на рекламната кампания около „Наглите” трая по-малко от месец. Убийството на известния столичен измамник Боби Цанков посред бял ден в центъра на София ни върна в реалността, която PR кампаниите на Цветан Цветанов се опитваха да ни накарат да забравим: а именно, че българската държава продължава да бъде безпомощна пред бруталната престъпност, а МВР не може да осигури дори на най-елементарно ниво основното конституционно право на всеки българин – правото на сигурност и защита. Сега беше моментът, в който Цветан Цветанов трябваше да излезе и дава надълго и нашироко обяснения, да отговаря на многобройните въпроси, които поредното убийство събужда.

Най-простият от тези въпроси гласи: как така в деня на най-големия снеговалеж от началото на зимата, в който цяла София беше блокирана, от нейния център в 12 и половина на обяд успяха да избягат убийците на Цанков и 24 часа по-късно, при наличието на камери, свидетели, следи и прочее, тяхната самоличност все още да не бъде установена? Бих поставил и друг остър въпрос: как в продължение на 24 часа МВР не дава точна информация за самоличността на ранените при стрелбата. Първо се чу, че това са бодигардовете на Цанков, после – че са случайни граждани, а имаше и версия, че са телохранители на адвоката, при когото Цанков е отивал. Как така преди три седмици само 15 минути след приключването на операция „Наглите” МВР вече ни спускаше канализирано информация до най-малкия детайл, а сега не може да каже нещо толкова ясно и просто за установяване?

Да не би защото, ако ранените са случайни хора, скандалът би станал още по-голям? Между другото, той и сега е огромен, защото точно в този момент на мястото можеше да има всякакви хора – и деца, и бременни, че дори и главният прокурор на път за работа... По-сложният от тези въпроси, на който Цветанов не може да отговори, е следният: защо, докато той работеше в МВР, когато главен секретар и неформален лидер на ведомството беше Бойко Борисов, останаха неразкрити над 45 поръчкови убийства, извършени в периода 2001–2005 година, и не бяха намерени извършителите на още 30 опита за убийство в същия период? Тогава беше бумът на показните разстрели в България. Представете си какво можем да очакваме сега, при положение че Борисов вече е премиер, а Цветанов – министър на вътрешните работи.

Веднага след убийството на Цанков шефът на МВР отиде при главния прокурор и стоя там няколко часа, без от това да произлезе някакъв видим резултат. Ние всички очаквахме всъщност Цветанов да отиде в дома на своя премиер Бойко Борисов, където, както си спомняме, се е родила славната операция „Наглите”. В деня на убийството на Боби Цанков обаче премиерът се скри – имам предвид, че даде само едно-единствено изявление, свързано със здравната реформа. Нелепо поведение предвид мощния PR, който Борисов разви в края на миналата година по отношение на борбата с престъпността.

Срещата между Велчев и Цветанов роди само една, доста експлоатирана от всички управляващи и неработеща идея: вместо да говорят представителите на институциите и за да избягат от неудобни въпроси, в медиите се пускат верни журналисти, за да пробутат версията на властта като независимо експертно мнение. Така един колега от столичен всекидневник обиколи първо вечерните новини, а после и сутрешните блокове, за да направи основното внушение: „Не трябва да обвиняваме властта за това убийство”, след което пусна в обращение доста неправдоподобно звучащата версия, която е и версия на МВР – че поръчители на убийството са Маргините и Сако. Няма да навлизам в подробни размишления по тази тема, ще отбележа само, че звучи доста нереално хора като Маргините, които от три години служат на властта за боксова круша, и колчем в държавата стане голямо престъпление, вкарват тях в ареста, да поръчат толкова показно убийство на един дребен измамник, който искаше да внуши и на себе си, и на другите, че е голяма клечка в криминалния свят.

Нелогично е и поръчител на убийството му да е споменатият Сако, когото не друг, а МВР произведе в новия бос на наркомафията в България. Нещо, което далеч не е вярно, а и самият Стефан Бонев с прякор Сако звучеше съвсем автентично в едно интервю, когато каза: „Кой съм аз, че да поръчвам такива неща или да нареждам на някого какво да пише или какво да не пише”. Източници от службите твърдят, че влиянието и силата на Сако са силно преувеличени от страна на МВР, а най-неправдоподобно звучи версията, че Цанков е убит заради публикациите си в „Уикенд”. В това отношение, слава Богу, България е доста далеч от Русия, но пък и за съжаление нямаме български еквивалент на Анна Политковская. В България не убиват за думи, а само за пари или за власт. Да рискува някой с престъпление от този калибър заради измишльотини, пуснати във вестник, звучи направо абсурдно.

И още един аспект към темата, в който журналистите отново имат огромна вина. В продължение на години те наричаха Боби Цанков „скандалния радиоводещ”, все едно че става дума за Хауард Стърн, а не за измамник, който днес трябваше да си бъде жив и здрав в софийския централен затвор, ако в България държавата функционираше. Дори и в деня на убийството медиите публикуваха информацията, че е убит радиоводещият Боби Цанков, която по най-естествен начин западните медии препечатаха, доверявайки се твърде наивно на българските. Така в Европа и Съединените щати новината за новината за убийството прозвуча по следния начин: „Във вторник, 5 януари, в 12,30 на обяд в центъра на София бе застрелян журналист, известен с разкритията си за българската мафия”. Пълно изкривяване и изопачаване на истината. Но за него вина нямат западните ни колеги, а самите ние – българските журналисти, които отдавна не тичаме дори и след събитията, а само след институциите, за да препредаваме техните версии за случващото се. Това може да бъде наречено пропаганда, но не и журналистика.
Явор Дачков/glasove.com