Този народен израз съм запомнила от времето, когато помагах при подготовката на „Фразеологичен речник на българския език”, съвсем в началото на кариерата си като лингвист-българист. Смисълът му е, че дори и да сложи нови дрехи, човек си остава същият. Има един по-груб израз, че вълкът козината си мени, но нравът – не. На мене лично ми харесва повече идеята със смяната на дрехите за прикриване на същността и безсмислието на подобно действие. Защото изменението на външната обвивка наистина не променя същността на нещата.

Мислех да не пиша за имитираните промени в българската наука и да изчакам времето на атестирането, когато много от механизмите за управление, работа и отчет в науката в БАН изведнъж ще станат ясни, но фактът, че председателят на БАН вместо да се занимава с реформата, си играе на „дипломат” и приема посланика на Кипър, вече преля чашата.

Задачата на акад. Никола Съботинов през тази година беше една единствена - да навлезе в дълбочината на изискванията на Брюксел, валидни за науката във всички държави-членки, като има пред себе си изключителното изоставане на реформата в БАН. Не го направи, приема посланици. Отново игра, отново имитация. А ако някой се сети да провери научната му дейност през последните пет години, за да го атестира като учен? Тогава ще стане весело, защото ще се види истинското лице на управляващите науката в България.

Промените в Устава на БАН

Те са приети след тримесечен „къртовски” труд, при който мъчително са преоткрити азбучните правила на демокрацията. Приети са на 19 юли 2010 г. от Общото събрание на БАН и са следните:

• мандатност на ръководните органи;
• засилване на връзките с обществото, което обикновено се изразява с евротермина „прозрачност”;
• включване на българските учени в различни експертни съвети в помощ на държавните власти, тук за по-голяма тежест е използван новоизкован термин „Консултативни научни съвети”;
• създаване на условия за подмладяване на научния състав чрез въвеждане на възрастови ограничения за заемане на изборни длъжности – www.bas.bg.

Отново се натъкваме на преоткриване на колелото, или топлата вода, както искате.

Резонно е да се постави въпросът, защо досега не е решен въпросът с мандатността в науката? 20 години демократично развитие не бяха ли достатъчни на Ръководството на БАН? В Република България дори президентът има право само на два мандата. Това правило обаче не се спази при избора на председателя на БАН акад. Иван Юхновски с неговото многомандатно, неуспешно, както се вижда от резултата сега, управление на Централно управление на БАН. При бурното развитие на съвременната наука, особено на технологиите и иновациите, пребиваването дори два мандата в администрацията, дали не би имало като ефект значително изоставане на учения от съвременните изисквания в науката? Защо казвам това, защото съм наблюдавала практиката в Германия, когато директорът на научен институт остава с основната си работа като учен, но с намалено работно време, защото има и административни задължения. За разлика от масовата българска практика, ученият си остава учен и когато заема административна длъжност. Няма симулиране, няма имитация, той продължава да участва в изследователската и преподавателската дейност, но с намален план. Този акцент е много важен и в България е необходима решителна промяна.

Едва сега ли беше забелязано, че науката в БАН се управлява от 70-годишни учени, а не от 36-38-годишни професори, които ще подкрепят иновационния подход в науката? Европейско правило е, че когато се кандидатства за определен мандат, кандидатите трябва да бъдат на възраст, която ще им позволи да завършат мандата си, преди да навършат пенсионната възраст от 65 години. Не е така в БАН, обаче. При избора на „новия” председател, бивш „заместник председател” поне с два мандата, ако не и повече, акад. Никола Съботинов, това европейско правило през 2008 г. не беше спазено. Подмладяването на научния състав ще стане, когато се вземе решение (и то не се нарушава), 50% от участниците в различните научни проекти да бъдат учени под 35 години. Те ще осигурят и технологизирането на науката, изисквано от наскоро приетата от Европейската комисия „Дигитална адженда”. Така работят екипите в развитите държави на Европа, т.е. практиката е утвърдена и няма нужда отново да я преоткриваме.

Правилата за провеждане на избор на директори
на самостоятелни звена на БАН

Дали те са самостоятелни обаче? Имам предвид научните институти, лабораториите на БАН. При наличие на двойна, вертикална администрация, която е абсолютно ненужна и само затруднява управлението на науката.

В Правилата особено важен е чл. 1 с двете си алинеи, според който решението за процедура за избор на директор в институт на БАН се взема пак от Управителния съвет в Централно управление на БАН. Значи решенията отново се вземат извън научния института и хората, които работят в него. Тогава каква е промяната? Такава беше практиката по времето на социализма с неговата безумна централизация и сега е така. Разлика няма.

В чл. 6 (1) За всеки обявен избор пак Управителният съвет на БАН определя състав на Експертна комисия, значи пак от „наши хора”, която пък се назначава със заповед на Председателя на БАН. Дотук нищо ново. Старата социалистическа практика на централизирано идеологизирано управление и задържане на управлението на старите номенклатурни мрежи, като се сменят само хората.

Чл. 8 (1) е важна с факта, че директорът според „новите” правила се избира не от всички служители на института, каквато е демократичната практика в развитите държави (ректорът се избира от всички служители, включително и от техниците, портиерите, чистачките, защото ще бъде техен началник и те имат право на демократичен избор), а само от Общото събрание на учените, където предварителните уговорки са много лесни в номенклатурната мрежа. Тя не е разградена през изминалите 20 години.

Чл. 11 (1) сочи, че с тайно гласуване Управителният съвет избира директор. Ами нали той е избран от учените на института, които са хора от специалността и могат да преценят и сравнят и професионалните качества на кандидатите? Каква работа има тук Управителният съвет, който се състои от хора от номенклатурата, които не са специалисти в тясната научна област? Защо те трябва да избират директора? Поредният нонсенс и оставяне в сила на социалистическата практика с идеологическия контрол, когато директор на научен институт можеше да бъде, както и сега, само човек от номенклатурната мрежа.

По отношение на научната автобиография и примерния въпросник бих могла да кажа само, че ако отбелязването на гражданството е важно с оглед на факта, че българската наука трябва да бъде ръководена на национално равнище от български граждани, то изискването за споделяне на семейното положение е по-скоро дискриминационен признак. За ръководството на науката семейното положение не е релевантен признак. Релевантни са само знанията на учения за равнището на съвременната наука и изискванията на Брюксел в сферата на изследванията, иновациите и технологиите, за да бъде ръководена съответната научна област на съвременно научно равнище и то, хармонизирано с изискванията към всички държави-членки на Европейския съюз.

Владеенето на езици сигурно трябва да се доказва със сертификати, различни дипломи и курсове за продължаваща квалификация, години пребиваване или работа в съответната страна, общи проекти и т.н. Не е достатъчно отбелязването например: руски, английски. Това не е информация, която показва равнището на владеене на езика. Да не говорим за изисквания, пак в развитите демокрации на Европа, при които при четиристепенна скала на сертификата значение имат само горните две степени.

Признакът ‘участие в научни съвети и научни експертни комисии’ е по-скоро негативен с оглед на идеята за сменяемост на тези състави, за да не се пречи на научната активност на учения и фактическото му излизане от научната област по отношение на съвременното й равнище.

Това бяха моите „съображения” по отношение на имитационния модел за въображаема промяна в ръководството на науката в България. Държавна, и най-вече правителствена, грижа е структурирането на науката в България да започне да се доближава до структурирането на европейския тип наука.

Първата крачка в европеизацията на науката в БАН е децентрализацията и приключване работата на „второто управление на научните институти” – Централно управление на БАН. Учените в институтите САМИ ще определят кой да стане директор на института. С оглед на усвояване на европейските фондове и включването на българските учени в Европейското изследователско пространство те ще преценяват както професионалните му качества като учен, така и мениджърските му умения. И двете са важни за излизането на българската наука от съветския и балканския модел и включването й в европейския.

доц. д-р Любима Йорданова
политолингвист