Балтийските страни са отворени към жените лидери, в Италия са най-възрастните държавни глави

Малко преди президентските избори през 2017 г. във Франция бе направено социологическо проучване, което да покаже какъв според избирателите би бил идеалният президент на страната. Тогава 54% от анкетираните искаха държавен глава на възраст между 45 и 50 години и само 3% си представяха на поста някой над 65 г. 68% настояваха лидерът на Франция да не произхожда от политическите среди и да има опит в частния сектор

Основното изискване на гражданското общество бе той да притежава достатъчно силен характер, за да може да реформира държавата из основи, пък било то и с цената на социални брожения, а също да преодолее традиционното разделение ляво-дясно.

Няколко месеца по-късно французите дадоха поста на човек, който най-много се доближаваше до този профил. Еманюел Макрон бе много млад – едва на 39 години, работил бе в частния сектор – бил е инвестиционен банкер в парижката банка “Ротшилд и сие”, никога не е заемал изборни длъжности, но пък бе министър на икономиката, индустрията и цифровизацията в правителството на социалиста Манюел Валс.

В голямата политика го вкара собственият му политически проект “Напред” (днес партия “Република, напред!”), който се идентифицираше като мост между традиционната десница и традиционната левица. Днес, преди поредните президентски избори, французите са размислили и едва 30% са на мнение, че Макрон ще бъде преизбран.

Франция е единствената държава в Стара Европа, която е определяна като полупрезидентска република. Макар да дели властта с премиер, който осъществява връзката с парламента, държавният глава има основната дума както в международната, така и във вътрешната политика. И тъй като Франция е един от главните мотори на Европа заедно с Германия, фигурата на френския президент е първостепенен фактор както в европейската, така и в световната политика (за разлика от Германия Франция е член на Съвета за сигурност на ООН).

Повечето президенти в Западна Европа обаче имат съвсем представителни функции

В Италия например правомощията на президента се ограничават единствено до това да назначава министрите след предложение от премиера, да подписва законите и да бъде главнокомандващ. Затова и често на този пост са избирани политици в доста напреднала възраст. Настоящият италиански президент Серджо Матарела, който е бивш конституционен съдия, днес е на 80 години. Предшественикът му Джорджо Наполитано бе на 90 години, когато напусна поста през 2015 г.

Стане ли дума за Германия и Австрия, обикновено наум веднага идва името на канцлерите – Ангела Меркел и Себастиян Курц, докато президентите остават по-скоро в сянка. Германският президент Франц-Валтер Щайнмайер - доктор по право, бе дългогодишен външен министър на страната си и тогава бе много по-видима международна фигура.

Почетният професор по икономика Александър ван дер Белен стана президент на Австрия през 2017 г. В по-ранните си години в политиката той бе известен главно като екоактивист и бивш лидер на партията на зелените

В Гърция президентите се избират от парламента и за първи път в момента на този пост е жена – Катерина Сакеларопулу. Преди това тя бе и първата жена, начело на гръцкия Върховен касационен съд.

Балтийските държави обаче са тези, в които дамите направиха истински пробив. През 2009 г. крак повлече Далия Грибаускайте в Литва. Икономист по образование и бивш финансов министър, Грибаускайте имаше солидни контакти със САЩ като бивша възпитаничка на университета в Джорджтаун и по-късно дипломат в литовската мисия в САЩ. Традицията на държавни глави в поли можеше да бъде продължена от Ингдрида Шимоните, но на изборите през 2019 г. тя бе победена от настоящия президент Гитанас Науседа, също икономист по образование. Шимоните се задоволи с премиерския пост.

От октомври 2016 г. досега Естония също имаше президент от нежния пол – Кирсти Калюлайд. Избрана на поста на 46 г., тя бе и най-младият естонски президент след получаването на независимост на страната. Завършила биология и бизнес администрация, в продължение на 12 г. тя бе представител на Естония в Европейската сметна палата. В последния ден на август тази година обаче балтийската страна се сдоби с нов държавен глава – парламентът избра за поста директора на Националния исторически музей Алас Карис, който бе и единствен кандидат

Той няма политическо минало, завършил е ветеринарен факултет и е работил в областта на молекулярната генетика.

И в Словакия една млада жена – адвокатка, правозащитничка и новачка в политиката, бе изстреляна до върха на държавната власт. Зузана Чапутова бе и най-младият президент в историята на страната, защото през 2019 г. зае креслото едва на 45 години. 

С жена – бивш президент, може да се похвали и една държава на Балканите. До февруари 2020 г. лидер на Хърватия бе Колинда Грабар-Китарович. Министър по европейските въпроси, на външните работи и посланик в САЩ, Грабар-Китарович е била и първата жена - помощник генерален секретар по публичната дипломация на НАТО. Завършила е международни отношения и когато стана държавен глава, също беше доста млада – на 46 г.

Последна към женския президентски хор в Европа се присъедини молдовката Мая Санду. Завършила международни отношения, тя е учила в “Харвард” и е била съветник на шефа на Световната банка във Вашингтон.

Консерваторът Анджей Дуда обаче е може би президентът от Централна и Източна Европа, за когото се говори най-често в медиите. Причината е, че бившият адвокат и доктор по право няма намерение да отстъпва на критиките на ЕС, че Полша се отклонява от принципите на върховенството на закона. След преизбирането му миналата година наблюдатели посочиха, че напрежението между Варшава и Брюксел ще се засили, а Дуда ще продължи да упражнява натиск над независимото правосъдие и медиите.

Що се отнася до другия непослушен ученик в ЕС – Унгария, там безспорно силната фигура е премиерът Виктор Орбан, а кой е президент на страната, е въпрос с повишена трудност. Въпреки че Янош Адер е вече на поста 9 години. Бивш адвокат, той е бил също и дългогодишен председател на унгарския парламент.

Чешкият президент Милош Земан трудно би се запомнил с дейността си, но затова пък е истински цар на гафовете и недипломатичните изказвания

Една от последните му изцепки от това лято е, че нарече транссексуалните отвратителни и с това предизвика поредния скандал. През 2011 г. определи исляма за антицивилизация, а докато беше премиер, едва не скара Прага и Берлин, като обяви судетските немци за пета колона на Хитлер. А иначе и той е завършил икономика.

Учител по физика и дългогодишен кмет на град Сибиу, румънският президент Клаус Йоханис е етнически германец, тъй като произхожда от семейство на трансилвански саксонци. Вече 7 години той заема най-високия пост в държавата и имаше нелеката задача през голяма част от мандата си да управлява с правителства на политическите си опоненти – социалдемократите. Йоханис застана зад гърба на шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши, когато срещу нея политици, обвинени в злоупотреби с власт, поведоха война и я свалиха от поста. Днес тя ръководи европейската прокуратура. 

На Балканите най-обсъжданата може би фигура е сръбският президент националист Александър Вучич. Завършил право, той минава през журналистиката, преди да влезе в политиката. А преди да поеме поста на държавен глава, трупа опит в изпълнителната власт като премиер. Известен е не само с непримиримостта си към независимостта на Косово, но и с критиките си към ЕС заради твърде бавния напредък на разширяването със Западните Балкани.

Шест страни от ЕС имат за държавен глава монарх – Белгия, Испания, Нидерландия, Швеция, Люксембург и Дания. Монархия е и нечленуващата в ЕС Норвегия, както и напусналата съюза Великобритания./24 часа