Проф. Дауд, в последната си книга говорите, че модерните финанси са сред виновниците за настоящите глобални финансови проблеми? Къде сгрешиха те?

Според мен първата им грешка е в предпоставките, на които се градят. Например идеята за Гаусовото или още наречено нормално разпределение е сгрешена, тъй като се базира на презумпцията, че екстремните събития са редки. А в действителност те са често срещани, т.е. свидетели сме на големи загуби много често. Хората трябва да го осъзнаят и след това да разберат, че начините, по които досега са оценявали риска, т.е. всички онези статистически модели, са също дълбоко погрешни.
Няма никаква значение колко умни са т.нар. ракетни инженери, повечето от които работят във финансите. Те са много умни, но методите им са неприложими в икономиката, защото тя непрекъснато се променя, т.е. параметрите се променят непрекъснато.
Да в повечето време икономиката е стабилна и ако оценяваш или прогнозираш нещо в този период, всичко е ок, но когато се появи поредната криза, всичко се променя. Всички прогнози вече са безполезни.

Затова е важно да се разбере, че идеологията, която сме следвали досега, е конфликтна и неприложима в екстремни времена. По-приложими в такива ситуации според мен са старите методи на оценка, които разчитат повече на индивидуалната преценка.

Нека ви дам един пример с банковата система във Великобритания, която може би е най-добрият пример за ужасните модерни финанси. Те толкова ни подведоха, че няма финансова инжекция, която да поправи грешките.

А какво всъщност не е наред с британската банкова система. Отговорът е структурата и нивото на корпоративно управление. Висшият мениджмънт на британските банки реално няма никакъв личен интерес от дългосрочното оцеляване на техните банки. Т.е. нямат и никаква лична отговорност. Те искат да поемат рискове и ако те се отплатят, прибират печалбите. Но ако не се отплатят, получават финансирана от данъкоплатците помощ. Т.е. печалбите се приватизират, а загубите национализират. Това е социалният договор, който е изначало сгрешен. Това за мен е форма на лицемерен капитализъм.

И как да променим този манталитет на безотговорно поемане на риск?

Според мен част от тази жажда за риск ще бъде намалена, ако се възстанови добрата структура на управление. Трябва да се въведе лична отговорност за действията им, т.е. техните пари и имущество са изложени на риск. Дори с партньорите ми внесохме подобно предложение в английския парламент. Само тогава те ще спрат това безотговорно поемане на риск.

Ще приемат ли политиците подобно нещо, след като и досега не са ограничили кой знае колко финансовия сектор?

Нашата цел е да поддържаме дебата активен. Колкото повече се шуми, толкова по-добре. Аз съм напълно убеден, че няма да има решение на кризата, ако не се възстанови отговорността, която носят банкерите.

Но това е само предложение за Великобритания. А проблемът всъщност е световен. Как си го представяте в глобален мащаб?

Според мен сме свидетели на смъртта на парите без покритие - безналичните пари (от англ. fiat currency, базирана на финансови инструменти без физически актив зад тях). Просто режимът на хартиените пари без истински актив - зад тях умира както в САЩ, така и във Великобритания и въобще цяла Европа. Основната причина за това е лавината от дълг. Въобще системата на централните банки е фундаментално сгрешена и съответно последствията в момента са следните - банковите системи са неплатежоспособни, самите централни банки са неплатежоспособни и въобще правителствата са неплатежоспособни. Някой бе казал, че система, която не може да продължи напред, просто ще спре.

Но тя продължава да се движи напред въпреки проблемите вече няколко години?

Така е, защото правителствата отговориха на финансовата криза с това, което реално я причини - дългове. Централните банки пък отговориха на кризата с печатането на пари, което отново е дълг. Как може решението на проблема да е повече от това, което реално го е причинило?
Ако се върнем към безналичните пари - от 1931 г. когато във Великобритания имаше златен стандарт, досега паундът е загубил 98% от стойността си. 98%! Т.е. оттогава досега всички проблеми са решавани с печатането на пари или дълг, все едно и също. И фактите сега са, че сме в криза на платежоспособността из целия западен свят - правителствата просто не могат да платят дълговете си. Гърция е типичният пример за това. И Германия е в същото положение, просто хората още не го осъзнават, а реално те също трупат дългове, които следващите поколения ще трябва да плащат. Великобритания е в неплатежоспособност със сигурност. Същото се отнася и за САЩ. Хората просто нямат никаква представа за колко големи камари дълг говорим. Официалните задължения на САЩ са 101% от БВП и това е известно на повечето хора. Неофициалният дълг обаче най-вероятно е десет пъти по-голям.

Имате предвид и частния дълг?

Да, и това, но и всички задължения в здравната и осигурителната система на страната. Последните две просто никой няма представа колко са големи. Последните числа, които аз гледах, бяха за 200 трлн. долара (бел. ред. - 10-15 пъти БВП на САЩ), т.е. това е над 600 хил. долара на всеки мъж, жена или дете в страна. Сериозно ли искате да кажете, че средният американец може да извади подобна сума? А във Великобритания положението е същото.

Така че дори финансовата криза да изчезне просто ей така за една нощ, сякаш някоя вълщебница е махнала с пръчицата си през нощта, банките и банкерите ще възкресят отново системата, а правителствата ще останат неплатежоспособни. Затова настоящия механизъм за справяне с кризата е просто една Понци схема... старото поколение пише чекове, които след това ще се плащат от младите. Така че младите хора трябва да излязат навън и да изискват рязане на разходи и дългове.

Тогава какво е решението? Да оставим ли държавите, банките просто да фалират? И след това какво...

Да. точно така. Първо, ако банките наистина са в неплатежоспособност, трябва просто да ги оставим да фалират. Това е в основаната цел на несъстоятелността - да разреши невъзможността на която и да било компания/институция да плати задълженията си. Разбира се, трябва да се подходи интелигентно към въпроса, но не виждам причина защо банките, които не могат да си плащат, да не бъдат оставени да фалират. Второ, ако една държава не може да си плаща дълговете, както Гърция например, и тя трябва да бъде оставена да фалира. Въпросът е как?

Има два типа фалит. Първият идва след дълго отричане на проблема и внезапен фалит. Тогава имаме каша и "всемогъща криза". Вторият идва, когато осъзнаваш проблема си и сядаш да помислиш какво може да се направи от рано. Пакетът от мерки за фалита ще включва както начини да се намалят задълженията, като например рязане на пенсионни ангажименти, така и преценка на страничните ефекти – например как фалитът ще се отрази на местната и международната банкова система и т.н.
Но въпреки всичко не можем да отричаме, че има проблем и също така не можем да излезем от проблема, като харчим повече. Наливането на пари от централните банки не е решение. И ниските лихви не са решение. Те просто носят хиперинфлация.

Задава ли се вече този период на хиперинфлация?

Да. Определено се задава.

А как ви се струва България на този фон?

България има своите проблеми, но като цяло публичните й финанси са в много добро здраве. Ако обаче еврото се срине, а вие сте свързани с него, ще има значителни последствия и за вас. Затова според мен България трябва да обмисля варианти каква може да е алтернативната й котва за борда.

Германската марка може би?

Тя беше вашата котва. Можете ли да разчитате, че ще има следваща германска марка. В момента според мен хората, които взимат решения в България, трябва да обсъждат резервни планове. Тези планове определено не бива да включват връзване към долара, защото и той ще се срине. Същото се отнася и за паунда.

Друг вариант е да се премине към независима монетарна политика, но това ще е огромна крачка назад, защото България се справя много добре без нея. А и хората трудно ще я приемат заради призраците на хиперинфлацията в миналото. А независимата монетарна политика води само до едно - хиперинфлация. Което ни оставя една-единствена алтернатива - златен стандарт.

Но и златният стандарт се е провалял толкова пъти в миналото. Защо сега би било по-различно?

Така ли мислите, че се е провалял. Според мен по-скоро е бил отменян заради идеологията, вярваща в активното управление на парите. Но ако проследите историята на златните стандарти, ще видите, че всъщност системите, поддържащи го, са се справяли много добре. Особено в този регион по време на Римската империя. Тази стара златна система е продължила с хилядолетия.

В същото време модерната златна система, при която имаме хартиени пари, чиято номинална стойност е свързана със златото, работи добре само през XIX век.

През XX век ситуацията вече се променя съществено с промяната на идеологията от хора като Джон Мейнард Кейнс. Според него и хората около него валутата трябва да се управлява активно. Според мен там е грешката - парите не трябва да се управляват, а трябва да са фиксирани като мерните единици. Все едно мериш с метър, който непрекъснато променя дължината си. Както мерната единица трябва да е фиксирана, за да изпълнява функциите си, така и парите трябва да имат фиксирана стойност.

Така че промяната в идеологията бе една от причините модерните златни стандарти да биват отменяни. Другата причина бе желанието на правителствата да печатат пари, за да финансират войните. Затова и златният стандарт пада по времето на Първата световна война. След това, когато отново се въвежда, вече е в много по-слаб вариант, а системата от Бретънууд по-късно е още по-слаба.
Така че според мен, ако не искаме правителствата да печатат безразборно пари и след това да увеличават данъците, за да плащаме за тези дългове, значи част от решението е връщането към златен стандарт от времето на XIX век – твърда валута и фискална дисциплина. Това е точно обратното на случващото се в момента.

Но нали точно това иска Европа сега – фискална дисциплина? Макар за толкова години на правила в тази насока да не е успяла да ги наложи.

Според мен в Европа има два ключови проблема. Първо, има един елит, който я доминира и който иска да има Обединени европейски щати, а еврото е част от тази програма. В същото време още когато се пишеха правилата от Маастрихт, хората се питаха как точно ще се контролират страни като Гърция и Ирландия, които просто ще злоупотребяват с тези правила. Какво ще правите? А отговорът бе – затова си има правила. Да, наистина такива има – таван от 60% от БВП за държавния дълг или 3% от БВП за бюджетния дефицит, но реално никой не им обръща внимание. Какви правила са това тогава? Според мен са просто едно желание, нищо повече. Правила само на хартия. Нека ви дам и друг пример, доста показателен за мен, отчетите на самия ЕС не са одитирани от 17 години?!

Добре, но всичко, за което говорите, изисква сериозна политическа воля?

Да. Нужни са политици първо с разбиране на проблемите и след това с визия и кураж да въведат необходимите промени. За мен такъв лидер е Рон Пол (бел. ред. - конгресмен либертарианец, който участва във вътрешните партийни избори за излъчване на кандидат-президент за изборите през ноември в САЩ, но е с минимални шансове). Има единици и в британския парламент, но ни трябват много повече хора като тях.

А Меркел или Саркози не са ли такива?

Ооо, не. Те имат ужасно сложна задача – трябва да се справят с криза, която не разбират и която се движи невероятно бързо. Силно им съчувствам още повече, че според мен и техническият им екип не разбира проблема. А част от проблема е и нагласата, че ни трябва нова кръпка, при условие че ни трябва радикална промяна.

Например според мен Великобритания трябва да излезе от ЕС. Това не означава, че без него не може да има свободно движение на хора, стоки и капитали. Това са просто правила, за които не ни трябват една фундаментално сбъркана суперструктура като ЕС, която рано или късно ще рухне. Защото във Великобритания си имаме достатъчно собствени проблеми. Например банковата система е твърде голяма и има нужда от сериозно редуциране. Отделно държавата има твърде задлъжняла и трябва да фалира. Съответно ни е нужна политика в тази насока – управляем фалит, изход от ЕС, твърда валута, може би валутен борд, оздравяване на банковата система.

Но не всички мислят по този начин?

Разбира се. За България например ситуацията е различна. Според мен страната трябва внимателно да следи какви ангажименти се изискват от нея във връзка със стабилизирането на ЕС, за да не плаща чужди дългове. Освен това трябва да помисли и за нова котва за валутата си, да засили валутния борд, т.е. да премахне надзорната функция на БНБ, а не да има валутен борд с добавки от свободния режим. Трябва да следи и фискалната си позиция, като съветът ми е да се стреми към балансиран бюджет.
Всъщност въпросът в момента е не кои държави не могат да си плащат задълженията, а кои могат. В Европа това са Норвегия, Швейцария, България и може би балтийските страни. И това е.

Така че България е в много добра форма, но все пак има какво да направи. Например знам че страната страда от сериозна частна задлъжнялост и корупция. Корупцията говори за неадекватното прилагане на законите, което е доста сложно за корекция, но ако го сравним с останалите държави в Европа не е кой знае какво, просто трябва да се поработи върху структурата на институциите.

Ако аз бях финансов министър сега, бих заложил на сериозна фискална консолидация, защото се задава една много тежка буря и страната трябва да е подготвена за щетите от нея. Ще има огромни загуби заради Гърция въпреки всичките спасителни пакети за нея, чийто брой вече изгубих. Освен това еврозоната се разпада, от което няма да има нищо хубаво. По тази причина ми е трудно да посъветвам правителството да увеличава данъците, по-скоро трябва да свие държавната администрация.

От всичко, което си говорихме, се изплаших сериозно за бъдещата си пенсия. Да погледнем през призмата на обикновените хора. Какво трябва да направят те в тази ситуация, така че да може да си осигурят нормални старини? В какво да инвестират?

Първо и най-важното е хората да осъзнаят колко голям е проблемът с пенсионното осигуряване. Съветът ми към правителството е да излезе от "бизнеса с пенсиите", ако мога така да се изразя, защото това са реално данъци, които бъдещите поколения ще плащат.

Съветът ми към обикновените хора пък е да са отговорни и да спестяват за старините си. Големият въпрос обаче е къде да спестяват? Може би най-простичкия отговор е в злато, имоти, малко акции и ако трябва, под дюшека. Важното е да не се заблуждават, че държавата ще им осигури старините. Трябва да вярват най-вече на себе си и на семейството си.

Татяна Пунчева-Василева, в. "Капитал"

Кевин Доуд в момента е професор в "Кас бизнес скул" (Cass Business School), е преподавал дълги години в университетите в Нотингам и Шефилд. Той определя себе си като ирландски и британски либерален икономист и финансист. Интересува се от финансови регулации, банкова история, управление на риска и др. Последната му книга е посветена на кризата и как правителствата и модерните финанси са виновни за провала на финансовата система – Alchemists of Loss: How modern finance and government intervention crashed the financial system. Отделно е партньор в консултантската компания Cobden Partners. В България беше по повод подготвяният мастър клас по икономика, финанси, рисково управление в НБУ, който организираме съвместно Реформ юнион клуба и НБУ.