По време на криза, светът инвестира в образование, а ние правим обратното, каза в специално интервю за БГНЕС ректорът на Софийският университет „Свети Климент Охридски” проф. Иван Илчев.

- Проф. Илчев, днес министърът на образованието и науката заяви, че може би ще се наложи леко намаляване на бюджета за образование. Как вие се справяте с бюджета си в момента?
- Ние се справяме за момента с мъки. За този, който е подложен на мъката, тя е винаги голяма. От страни може и да изглежда по друг начин. Министър Вълчев, каза и нещо друго, че вложенията в образованието не са харчене на бюджетни пари, а това е инвестиция в бъдещето. И това разбират всички големи европейски страни в момента на кризата, като засилват инвестициите си във висшето образование, а ние вървим в обратна посока. В Китай, откъдето се върнах преди дни, в момента на кризата, рязко се засилват инвестициите в образованието, ние правим обратното. И ще стигнем там, за където сме тръгнали - назад.

- Какви са прогнозите ви, доколко конкурентно може да бъде висшето образование в България, с това в Европа и света?
- Не зная колко по-назад можем да стигнем. Но веднага ще ви дам един пример – в момента няма нито едно българско висше училище, нито един университет, които да имат един нормален кампус, в европейския смисъл на думата. Вчера се завърнах от Турция, където кампуса на Средно-източния технически университет в Анкара, има площ от 40 кв. км. Една пета от площта на София. Това е територия, в която са построени сградите на университета, великолепните общежития за студентите, жилища за преподавателите, тенискортове и плувни басейни. Обучението на студентите не се извършва само в аудиторията. Това е една печална заблуда, на тези които малко са били в аудиториите. Обучението се извършва в контакта с хора със сходни интереси, с които можеш да спориш или да спортуваш, даже да се напиеш заедно. Обучението е по-сложен процес, и за да има ефект, действително трябва модерно оборудване и тези хора трябва да имат възможност да общуват. Защото в момента студентите се оплакват от това, че трябва да работят, за да изкарват прехраната си. Не вярвам много на това, защото знам, че в повечето случаи това е оправдание. В крайна сметка въпрос на избор на студентите е, дали предпочитат сега да изкарват по 200-300 лева месечно, като работят неквалифицирана работа или 3-4 години да инвестират в своето бъдеще, за да могат след това да получават едни разумни европейски доходи.

- Какви са очакванията ви за кандидат-студентка капания тази година, ще има ли отлив на студенти към университетите в Западна Европа?
- Всяка година има такива тревоги, а ние си вършим работата. Щеше да е много страшно, ако ние трябваше хем се тревожим, хем си вършим работата. Все още не е започнала кампанията. Не мога да направя прогноза за сега, търсил съм генеалогична връзка с леля Ванга, но нямам.

- В ролята на ректор на Софийския университет, до колко е силата ви на влияние, за да убедите управляващите в посока на повече инвестиции в образованието?
- За съжаление не е много голяма. Министър Вълчев е много разумен министър, той има и допълнително влияние с това, че е зам. министър председател. Въпреки всичко политиката е един сложен баланс между интереси. Ще ви дам пример с българската армия, която в момента е десет пъти по-малко, отколкото беше преди 20 години. Трябва ли да има такъв бюджет и материални възможности? Очевидно, е че нещата в живота се променят.

- В коя от предизборните кампании на политическите сили видяхте шанс за повече инвестиции в образовани и квалифицирани кадри, които да възстановят икономиката от кризата , през мандата на следващото правителство?
- Като историк съм започнал с политическа история. Не вярвам на нито едно обещание дадено преди изборите. Нека се сформира новото правителство и тогава ще видим какво може да се направи. Иначе може да припомним историята за депутата, който обещал да направи мост и когато селяните му казали, че нямат дори река, той отговорил, че и река ще им направи.

Проф. Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 година в София. Завършил е специалност "История" в СУ. Там той е асистент в историческия факултет от 1978 год., а през 1995 год. е избран за професор по нова и най-нова история на балканските народи. Бил е декан на Историческия факултет на Университета. От края на 2007 г. е ректор на Алма матер. Изнася лекции в университети в Лайпциг, Солун, Оксфорд, Чикаго, Колумбия. В специално интервю за БГНЕС, на 24 май, той коментира темата за нуждата от инвестиции в образование, по време на финансова криза. /БГНЕС