Проф. Димитър Иванов е международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, консултант на международни банки и организации. Специализирал е в Москва, в Париж и Вашингтон. През периода 1991-1992 г. е гостуващ професор по международен бизнес в Warwick Business School във Великобритания. 0т 1992 г. е професор по международен бизнес в Шефилдската бизнес школа. Работи като висш стратегически съветник на ръководствата на някои от най-големите световни инвестиционни банки, опериращи в Централна и Източна Европа. Бил е икономически съветник на президента Георги Първанов и координатор на Международния икономически съвет при президента. Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания. Член е на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация.

- Г-н Иванов, парламентът гласува структурните и персоналните промени в правителството. Достатъчни ли са те, за да изкара кабинетът мандата си?
- Промените бяха извършени под безпрецедентен международен натиск, под невиждана досега критика от най-авторитетните международни институции. Смените закъсняха и България бе представена негативно пред света като страна - членка на ЕС, символ на организираната престъпност и корупцията. Авторитетните издания Financial Times и на Die Presse, и Der Spiegel, и на France Press са песимистични в оценките си за промените. Според тях остават силни подозренията в поредната мимикрия на промени. Това не е случайно, като се има предвид липсата на причини за смяната на почти всички министри освен тази в МВР.

- Защо е така според вас?
- Това са вторите промени в правителствения екип за изминалите три години, което говори за нарушен ритъм и координация в работата на изпълнителната власт. Получава се парадокс. Станишев каза, че извършва структурни и персонални промени, а на 10 май ще определя приоритетите на правителството!? Разбирате, че нещата са обърнати наопаки, нали? По света се прави точно обратното - търсят се хора за осъществяване на избраните приоритети.

Пред парламента премиерът заяви, че "Българите се вълнуват от своята сигурност, доходите, достъпа до услуги, до качествено образование - именно на тези очаквания управляващата коалиция се стреми да отговори с промените". Ако това е така, то къде са промените в сектора социална политика, в сектора образование, в икономиката? България радикално се нуждае от сериозна структурна промяна на сектор "Образование", целяща поставяне на ударението върху два огромни приоритета на цялото ни общество: работа с децата, семейството и училището, т.е. до сферата на средното образование; и иновации и висше образование. Няма промяна в този сектор.

Същата е и картината в областта на провеждането и регулирането на икономическата политика. Едно министерство - обхващащо два различни сектора, и в същото време, радикална необходимост от друга институционална рамка за подобряване и развитие на условията за бизнес в съответствие с политиките на ЕС. Нищо и по този въпрос. Тоест използваните от Станишев и тройната коалиция писти за промени - с изключение на МВР - не отговарят на очакванията на българските граждани, както и на партньорите ни от Европа.

- И все пак бяха сменени четирима министри?
- България се намира на по-малко от 13 месеца от следващите парламентарни избори. Очевидно е, че редица министри, членовете на техните кабинети, зам.-министри и всяка друга номенклатура на тройната коалиция са вече в период на бъдещо трескаво позициониране - финансово, географско, от гледна точка на работата всякакво. В този смисъл промените не могат да скрият това позициониране! Това е и обяснението за редица странности в тези промени.

- Не се ли засилва стабилността на правителството?
- Едно правителство бива стабилно само ако може да води политика и да реализира програми, за които то е било избрано. В случая, който имаме, това е невъзможно. Нестабилността в правителството е заложена още от създаването му. Правилата на институционалната игра бяха и са подменени; министър-председателят не е свободен да взема каквито и да било сериозни политически решения, отнасящи се до развитието на страната - без необходимия флирт и "цена", която се плаща в Съвета на тройната коалиция.

Вече три години имаме блокирано правителство и премиер, който не е независим в рамките на своите конституционни права да взема необходимите решения. Нестабилността на правителството, оттук и липсата на доверие към него, бе допълнително подкопана и от двете загуби на управляващата партия БСП (както и на НДСВ): на междинните избори за евродепутати и на местните избори. В рамките на всичко това не мисля, че ЕС ще се излъже да види в тези промени някаква воля за реални реформи. По-скоро промените са насочени да изиграят ролята на "мек буфер" на дълбоката критика, идваща от ЕС и от всички международни институции, към свързаното с олигархията правителство у нас. Промените са израз на безнадеждност; те няма да успеят да смекчат изводите и предложенията, които ще бъдат направени в подготвяния доклад от ЕК.

- Назначаването на вицепремиер, координиращ разходването на средствата от еврофондовете, дава ли гаранции и какви за възстановяване на плащанията от ЕС?
- Държавният глава отправи внушение към премиера за едно възможно "отваряне" на правителството и за по-голяма експертност при новите постове. Видяхме, че "отварянето" към други политически сили не е модата на деня за тройната коалиция. Що се отнася до експертността, то нещата изглеждат най-малкото противоречиви.

За да заеме постът на вицепремиер по координацията на изразходването на средствата от еврофондовете, един кандидат следва да отговаря минимум на три критерии - да разполага със солидна професионална подготовка и опит в областта на финансите и икономиката или правото, както и да познава в детайли всички процедури по ползване на европейските програми.

Този вицепремиер трябва да има добро познаване на всички "политически актъори" във всички сектори на получаването на еврофондовете. И трето - да разполага с политическия опит, позволяващ му да анализира, коригира и координира всички програми и файлове, притежаващи междуминистерски характер. Който познава процедурите по еврофондовете знае, че там реалните "жокери" са: представителите на ЕК; формираните за целта оценяващи комитети, както и съответният зам.-министър, отговарящ за цялостната процедура по провеждането на конкурсите по еврофондовете. Тази "крепост" от "жокери" не може да бъде проникната от никакъв координационен вицепремиер. Още повече че с въвеждането на този пост се нарушава и балансът в координацията на цялото правителство.

- В какъв смисъл се нарушава балансът на правителството?
- Твърде много стават така наречените координатори в него. Досега вицепремиерът Ивайло Калфин по силата на Наредбата за разпределение на функциите на министър-председателя и на заместниците му отговаряше за целия икономически блок министерства. Финансовият министър по същество отговаряше за реалното получаване и ползване на еврофондовете. Сега как ще стане трансферът на координация от страна на Ивайло Калфин и Пламен Орешарски към Меглена Плугчиева е твърде неясен въпрос, имайки предвид и икономическите компетенции на първите двама. Смятам, че парламентът трябва много внимателно да наблюдава реализацията на този трансфер на функции с оглед на реалната оценка от ефективността на този декоративен според мен пост.

- Отмина ли вероятността от предсрочни избори след ремонта на кабинета?
- Икономическата криза идва и затова за мене България продължава да стои на прага на предсрочни избори и пред необходимостта от формиране на широко отворено национално програмно-експертно правителство на възраждането на България. Колкото по-скоро, толкова по-добре за гражданите на страната.
Интервюто взе Станка Динева, в-к "Класа"